Антизвездата Джейн Фонда, или "Непокорното дете на Холивуд"

Години наред, когато наближат коледните празници, подготвям си два любими диска: уникалната "Коледа с Махалия Джексън" и прекрасната игрална комедия "Бос в парка" (1967 г., на Джийн Сакс), където с изключителна лекота и непосредственост Джейн Фонда се превъплътява в образа на влюбената, болезнено амбициозна и очарователна Кори Братър (в партньорство с изгряващия тогава Робърт Редфорд), която скоро се превръща в символ на безхаберна, но амбициозна и посесивна съпруга. В наши дни, когато появата на някоя талантлива творба в оскъдния комедиен жанр е истинско събитие, срещата с толкова наситена с духовитост, остроумен диалог и изобретателни ситуации драматургия е рядко удоволствие! Разбира се, не бива да забравяме, че сценарист на филма е знаменитият майстор на бродуейската комедия, който наскоро почина, Нийл Саймън! 

Тази роля набелязва само един щрих, една посока от многообразното дарование на Джейн Фонда. Скоро то ще се разгърне в най-различни драматично-психологически направления... И сега, когато кинематографичният свят чества 81-годишнината на вечно младата и влюбена актриса (родена на 21 декември 1937 г. в Ню Йорк) - дъщеря на легендарния Хенри Фонда, не може да не си спомним безценната колекция от образи на двукратната носителка на най-престижната награда "Оскар", в чийто сейф се съхраняват и три "Златни глобуса".

"Американската Роза Люксембург", "Най-динамичната киноактриса", "Признатата бунтарка на Холивуд", "Знаменоска на стария и новия радикализъм", "Орлеанската дева", "Пасионария на военното движение в САЩ", "Американската Жана д'Арк", "Прекрасната Барбарела" - трудно е да се изброят заглавията, с които световната преса се опитва да дефинира явлението Джейн Фонда в неговите творческо-естетически и социални измерения. Още по-трудно е да се уловят реалните очертания на сложната и противоречива актьорска природа на тази по същество антизвезда.

Някои черти от нейния характер успях да доловя наживо преди повече от четири десетилетия - по време на моето пребиваване в Москва през 1975 г. Тогава Джейн Фонда бе пристигнала в Съветския съюз, за да се снима в съветско-американската продукция "Синята птица" по Морис Метерлинк. Разговорът ми с нея протече съвсем непосредствено, все едно, че отдавна се познавахме. Нищо в поведението й не напомняше за присъствието на една безспорна звезда. Естествена и любознателна, тя като че ли се реализира в контакта с другите. Разказа ми за намерението си да снима, заедно със 74-годишния си (по онова време) баща Хенри Фонда - и то за първи път, и с брат си Питър Фонда филм за американската революция.

"Струва ми се, че колкото повече един артист, художник, поет научава за околния свят, колкото по-ясно започва да вижда връзката на човека с живота, толкова повече възприема отделните хора като представители на различни класи, споделя тя. Това е необходимо условие за създаване на обобщени характери."

Продължаваме с темата за Виетнам, където актрисата бе заснела документалния филм "Лицето на врага" (1974). "Осъществих тази творба заедно с оператора Хаскел Уекслър не за да почувстват американците своята вина пред виетнамския народ, а за да покажа неговото мъжество", отбелязва тя. Заредиха се нейни спомени за мълчаливи човешки подвизи, които всенародното страдание извисява в символи. Всъщност тъкмо тази война пробуди съвестта на американския народ. "Самата аз осъзнах това, когато живеех във Франция, припомня актрисата. Един ден по Френската телевизия, която тогава беше по-свободна от американската, видях картини от войната във Виетнам. Ужасих се как американски бомби сриват църкви, училища, болници и осъзнах, че има пропаст между това, за което моята страна претендираше, и онова, което вършеше в действителност."

Тя се вглежда внимателно в лицата на върналите се от Виетнам американски войници "с разкъсани души и сърца"; търси цената на моралното им поражение. Убедена е, че мнозина от тези хора са успели да открият своята истинска личност, да проникнат в същността на медийната пропаганда и в крайна сметка да пробудят социалната си съвест. Именно тук Джейн Фонда съзира основната мисия на човека, както и магията на изкуството. Ето защо години наред участва активно в антивоенни демонстрации, говори на протестни митинги, разпространява позиви. Тя е сред ръководителите на 87-хилядния (!) митинг пред Белия дом, организиран на 9 май 1970 г. от движението на американските борци за мир. Два дни по-късно е арестувана във Форт Хууд (Тексас) за разпространяване на позиви с антимилитаристично съдържание сред военнослужещите. Едва ли някой ще забрави пътуванията й до Ханой през 1972-ра, когато по радиото призовава американските войници да прекратят огъня. С тази си дейност актрисата безспорно подронва съзнателно своята кариера в Холивуд. За нея, както твърди самата тя, е "по-важно да се бори в защита на всички потиснати малцинства: индианци, негри, порториканци; да се бори срещу изпращането на млади американци във Виетнам в името на една несправедлива, човеконенавистническа кауза." Нейната гражданска позиция, като че ли е потомствена - баща й Хенри Фонда е известен с демократичните си убеждения, а брат й Питър е наричан "неспокоен интелектуалец". Неведнъж актрисата е арестувана и шантажирана от агентите на Федералното бюро за разследване. И все пак опитите на привържениците на "лова на вещици" удрят на камък. Джейн Фонда остава завинаги в авангарда на честната и безкомпромисна американска интелигенция; на онези, които неотклонно защитават интересите на обикновените трудови хора. "Никоя друга актриса не е така непримирима към конфликтите на своята епоха и на своето поколение", твърди известният режисьор Алън Пакула.

Изстрадания социален опит от 60-те и 70-те години тя излива в ярки художествени превъплъщения в "Преследването", "Уморените коне ги убиват, нали?", "Клут", "Забава с Дик и Джейн", "Китайски синдром", "Електрическият ездач"... За уникалните й изпълнения във филмите "Джулия", по едноименната новела на Лилиан Хелман, и "Завръщане у дома" сп. "Нюзуик" пише: "Това са най-добрите женски роли в американското кино през последните десетилетия." А един от най-трудните и взискателни режисьори Франсис Форд Копола възкликва: "Джейн е най-съвършената актриса, която имаме." Всички тези произведения изповядват кредото на актрисата, че киното е длъжно да служи на благородните идеи за обновяване и усъвършенстване на обществото. Те са високо оценени от световната критика. Яростната съпротива на реакционно настроените босове в Холивуд не успява да предотврати удостояването на Джейн Фонда с "Оскар" за най-добра женска роля за участието й в емблематичния филм "Завръщане у дома" (1978), заклеймяващ агресията на САЩ във Виетнам. На самия връх на своята професионална кариера актрисата продължава да следва призванието си на антиконформистка и бунтарка. Устройва приеми с благотворителна и политическа цел. "Искам да убедя всички, дори равнодушните, че издигайки своя глас, можеш да накараш и самия президент да промени решенията си, подчертава тя. Но преди всичко трябва да преодолееш собствения си индивидуализъм, мисловната деформация, причинена от старата буржоазия." Тази нейна неотклонна упоритост извиква възторг сред колегите й. Ето някои техни оценки. Джеймс Каан: "Тя е като природна стихия." Бърт Рейнолдс: "Ако Клейбърг беше неудържима като Джейн, може би щеше да я надмине. Но Джейн остава единствена." Ендрю Сарис: "Всеки неин следващ филм е поредно стъпало от неудържимия възход на една истинска звезда."