Авторът представя
45 години трудов стаж стигат, 145 лева пенсия - не!
/ брой: 49
И в най-новата реколта "Лозанки 5" художествената измислица отстъпва пред биографията на времето, в което живеем. Нищо измислено, нищо съчинено насила. Високосната година и събитията преди нея са в съдържанието на двеста и повече сатирични коментари, миниатюри, фейлетони, епиграми и просто лозанки, които в последните 4-5 години предлагам най-напред на вестник ДУМА и те минават на първо четене в него, но пълният прочит е в "Софийски бюлетин", който излиза всеки месец.
В "Лозанки 5" са събрани четива за премиери, експрезиденти и президенти, народни представители, министри, кметици и кметове, за политици, които сами са станали герои на книгата с делата си, с поведението си, с изреченията си, казани в сутрешния телевизонен блок, интервюта и от трибуната на Народното събрание... Често си мисля, че лозанките са най-вече прочетен вестник, но ако прелистите след време предишните книжки, ще се убедите, че повечето неща са повторими и като хроника, и като събития, които за едни са поука, а за други - само сатира, която е за сметка на псевдодемокрацията и псевдопромените, в които участваме всички - и като читатели, и като хроникьори.
Е, няма как, най-уязвими и най-цитирани са винаги управляващите, този път ГЕРБ, които се настаниха на всички възможни адреси на властта - и на "Дондуков" 1, и на "Дондуков" 2, и на "Московска" 33.
"Лозанки 5" носи посвещението на 45-годишния ми трудов стаж, както и е в подкрепа на наскоро създадения Граждански форум за защита на демокрацията, който заседава периодично в "Яйцето" в Софийския университет и е опит да се сезират обществеността и управляващите с грешките и провалите в крачка, за да не бъде много късно за подобни мемоари след още 45 години.
Този път в книгата съм отделил странички за онези, които са нашите работодатели и за които най-малко дължим признание и уважение по време на трупането на трудов стаж, но се сещаме, когато тръгнем да оформяме документите си за пенсиониране. А в моята биография те са многобройни и твърде интересни като личности. За много от тях съм написал и повечето си лозанки, с извинение, ако съм засегнал честолюбието им и спомена им за пътя, в който вървяхме и вървим заедно...