Големият българин

Това е Георги Георгиев-Гец. Да го знаем като Гец е "виновен" неговият състудент Димитър Бочев (Бочката), тъй като в родния му край (Войнягово, Карловско) така наричали мъжете с името Георги. Това име придоби изключителна популярност, след като Гец изигра по безспорен начин няколко роли на театралната сцена и на филмовия екран.
Трудно е да се каже за този голям артист, на театралните си участия ли принадлежи повече или на филмовите. Преценете сами! Макар да съзнавам масовия характер на киното, да ми е известно, че всички го знаят от роли като тази във филма "Селянинът с колелото" и повече зрители да са го виждали в участията му на екрана, той е и голям театрален артист. Статистиката е необорима - Гец е изиграл 70 роли на театралната сцена и над 60 - във филмите. Никой български артист не е заставал пред филмовата камера повече, колкото Гец.
Не по-малко ценни от филмовите му участия са ролите в Народния театър, където той с успех играе (трийсет и осем години) в "Горещо сърце" (1957), "Пред буря" (60), "Иван Шишман" (61), "Златната карета" (67), "Монахът и неговите синове" (68) "Боряна" (69) "Еснафи" (71) "Тази малка земя" (74) "Хъшове" (76) и други.
А ето ги и филмовите му участия: "С дъх на бадеми" (1967 година), "Прокурорът" (68), "Осмият" (69), "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (71), "Селянинът с колелото" (74), "Матриархат" (77), "Сами сред вълци" (79) и други.
Особено ярко впечатление у зрителите, в това число и у мен, е оставил образът на селянина с колелото от едноименния филм. Сигурно оттам е и изразът за него "селянин с душата на дете". Може би рекордьор между колегите си е по награди за участие във филми. Това не му пречеше да е скромен и обикновен. Веднъж, беше пенсиониран, пуснах в един вестник съобщение за негово участие в Кюстендилско представление. Веднага ми се обади - да ми благодари.
Подобни случаи - колкото искаш. Разбира се, с това не бива да подценяваме другите му участия на сцената и на екрана. Той играе така, както малцина от колегите му биха ги изиграли, роли в криминално-приключенския жанр, във военното кино, в комедията, в историческата хроника, в детското кино, в психологическата драма, в адаптациите по литературна класика, в популярните телевизионни сериали... В това отношение голяма помощничка на големия актьор е неговата съпруга Цена. Като започнах за семейството, нека спомена и думите на сина му: "Най-добрият баща, който човек може да си пожелае".
Георги Георгиев-Гец, е роден в Разпоповци, днес квартал на град Елена. Едва на третия път влиза във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов", но затова пък пътят му на актьор в киното и в театъра е осеян с успехи. Осем пъти е носител на приза за най-добре изиграна мъжка роля в киното. След като го уволняват (пенсионират) от Народния театър, той избягва да минава покрай сградата му и играе в театри като Кюстендилския, Пазарджишкия, "Барбуков"...
Филмовият историк и критик Александър Александров е преброил, че Гец има осемнайсет главни роли в киното, в петнайсет филма името му е на второ място и още в пет - на трето!
Никой от колегите му не би могъл да са похвали с всеотдадеността на Гец в работата. В "На всеки километър" плува в ледените води на Дунава и вече изнемогва (в шаечни дрехи), когато го спасява случайно минаваща моторница. В "А бяхме млади" къса вени, в "Осмият" гилза му поврежда окото, а в "Зарево над Драва" така го бият, че целият е в хематоми и рани...
Приема всичко за чиста монета. Веднъж лошо болен скача да замине за Пловдив, защото там участва в представление и смята, че публиката не я интересува болестта на артиста. "Хората са си купили билети, не може да не отида" - казва той.
Така го помнят всички, които са били близо до неговите участия в театъра и в киното. Гец беше пример не само като актьор, а и като човек!