Зад фасадата
Докарвачество
/ брой: 208
Всички политически промени в световната история винаги имат различни тълкувания. Когато примерно се честваше 500 години от откриването на Америка, латиноамериканските интелектуалци казваха: не чествайте, оплаквайте това събитие. И досега Френската революция, която дава основание за националния празник на Франция, има много опоненти и в исторически, и в морален план. В тази поредица е и нашият 9 септември. Много ясно е, че той сваля едно правителство, което (защо всички се правят че не помнят това) беше наричано с най-различни отрицателни определения от БиБиСи и от Лондон, а не само от Коминтерна и от Москва. Освен това, когато казваме Девети септември, трябва да говорим и за неговите деца - тези, които от селянчета станаха знаменити професори; тези, които получиха в селата си лекар, електричество, вода и пр. А също за тези, които най-брутално се възползваха от тази система и блага, а след 1990 г. станаха най-брутални техни отрицатели. Не всички, разбира се, половината от тях се оказаха същите докарвачи, каквито бяха и преди техните уж опоненти. Има един израз на някогашната прекрасна османистка Бистра Цветкова, която има книга - "Народ непреклонен". Не сме чак толкова народ непреклонен - и в миналото, и сега, колкото ни се ще да бъдем.
Казвал съм, че руската армия идва в България по две причини: първо, да изгони турците и второ, да отстрани правителство, което Лондон нарича "престъпна клика". Първо германците, когато идват в България, потъват в козунаци и трябва да помислим как посрещаме нашествениците си, а след това идва Съветската армия и също потъва в цветя. Казват, че сме пуснали Хитлер, за да не се съсипе България, за да няма черни забрадки на войнишките майки. Добре, но когато трябваше да докажем, че не сме фашистка страна в крайната фаза на Втората световна война, малко ли българчета загинаха, за да покажем, че не сме съюзници на Хитлер - и то не толкова пред руснаците, колкото пред англичани и американци.
Девети септември е празник за едни, а за други е драма, да не кажа трагедия. Разбира се, при тази промяна има и жертви. Но, кажете ми, при коя историческа промяна, включително при Френската революция, не са загинали мърцина много светни хора, между които учени, поети и писатели? Когато един потомък на жертва отпреди Девети и един потомък на жертва преди Десети си подадат ръка, запазвайки роднинските си спомени и мъки, тогава можем да говорим за условно обединение. Ако погледнем, по политически причини французи и англичани не са по-малко разединени от самите нас. Но не може една крайност да се отрича с друга крайност. Това трябва да бъде обединителното, колкото и мъки или радост да поражда ден като Девети септември.
Същите мисли се пораждат и по повод на току-що отминалия празник на Съединението. Мнозина се опитват да кажат: Ах, колко зъл враг е била Русия тогава на България! А не обясняват как така в годините след Съединението България беше обсипана с паметници, свързани с Русия, които не са инициирани и построени от Коминтерна или от Комунистическата партия. Разбира се, че днес докарвачеството има точно обратна страна на тази, която беше преди. Вечната, нерушимата, великата и прочее... Потомците на Сорос сега много ми приличат на онези комсомолски и партийни дейци, които "спускаха" решенията на БКП-то по един или друг повод, след един или друг пленум.
Докарвачеството го видяхме и преди няколко дни при честването на годишнината от Съединението. Защото според определенията в съвременния ни речник би трябвало да честваме анексирането на Източна Румелия към България, за което всички признаци ги има - имаме нарушение на договор, навлизане на княжеска армия, съотношение между български и небългарски масиви, което е по-малко от това на руско и неруско население в Крим сега. Но според мен именно заради аналогиите с Крим тази година някак шушумижки мина честването на Съединението - на 130 години от Съединението. Нямаше научни конференции, нямаше статии, нови документални филми, нямаше монографии, спомени на съвременници, както винаги е било досега. През 1985 г. имаше много по-богато честване - от академично до популярно, на Съединението за 100-годишнината му, а след още 30 години го честваме под сурдинка.
Никой не казва кой е освободил Южна България, за да може да се присъедини през 1885 г., кой е измислил Източна Румелия като понятие и защо става толкова сравнително лесно присъединяването през Сръбско-българската война. Ами, защото там няма никакъв турски войник, гарнизон и присъствие. Докато в Македония стана толкова кръвопролитно по простата причина, че там бяха оставени турски войски. Чия е заслугата за това две Българии да се обединят и кой е изгонил турците оттам, сега не смеем да кажем. Заради докарвачеството.