Добро да сториш

Не, не са се свършили добрите хора у нас, нито пък добрините, които те ни подаряват! Въпреки жестокото време, в което живеем, все още ги има. Има я добротата в живота ни. Макар че рядко се пише и говори за добри хора, за делата им благородни, тях ги има сред нас. Те ни дават вярата и надеждата да живеем, да се борим със злото, което ни залива от медиите. Трудно се намират редове и страници, посветени на свестни хора, защото безпощадно ни превзе онова време, в което някога Христо Ботев гневно е протестирал със заключението си: "Свестните у нас считат за луди!"
Иска ми се да припомня беседите на Петър Дънов, в които той съветва своите последователи с мъдри думи: "Не говорете за злото, но дръжте се за доброто и за красивото в света".
Доброто и красивото движат света напред, а

злото го дърпа в дълбините на ада

Всеки от нас къта в олтара на душата си добрините на някой Дон Кихот, пази като зениците на очите си поне по един-двама души, които са за него светлина, пример за праведност и съзидание. Тези добри хора с техните добри дела са нашата опора, те ни дават сили да живеем и да вярваме, че няма да се предадем, няма да се оставим да ни повлече лошотията и мръсотията на днешното ни бездуховно безвремие.
Последното лято пътувах из хубавата ни България. Събрах в сърцето си много красота, но и тъга и мъка от това, което виждах по пътищата и по селищата ни. Повсеместното опустошение се опитва да надделее над здравите устои на българския дух, над традиционното ни трудолюбие и стопанственост. Няма да може! В това ме увериха няколко случая, които са силно показателни.
При пътуването ми от китната Елена за с. Мийковци останах изненадана от добре поддържания асфалтов път. Шосето е тясно, някои от шофьорите изказват желанието си "да би било поне още 50 сантиметра по-широко, че да е удобно за разминаване", защото серпентините се вият живописно около Мийковската река. Но пък и техните очи, както и очите на пътниците, се радват на чистотата на трасето и на неговата облагороденост. Разказаха ми, че тукашен трудолюбив служител на Пътно управление, който остана за мен

с непознато лице и име

се грижи за местността като за свой собствен дом. Той е направил сред полянките каменни барбекюта, масички, столчета. Сътворил е чудни кътчета за отдих, вложил е душа и сърце, за да създаде уют, красота, удобства за пътниците, за жителите на околните селища, които в празнични дни превземат планинската тишина, наслаждават се на ромона на реката и си почиват спокойно и здравословно сред чистия планински въздух на Еленския Балкан.
Този добър човек заслужава думи на благодарност, заслужава похвала! Сигурна съм, че той спи спокойно, защото всеки негов ден завършва с изпълнен дълг, който сам си е наложил. Сигурна съм, че има добри и сръчни ръце, с които кове сухите пръти, прави от тях красиви и удобни столчета, маси, огражда опасните участъци, за да не се свлича земната маса, създава красота, която радва хората, а и най-важното - радва самия него! Делата му го превръщат в щастлив човек! Осмислят неговия живот.
За такива като него се отнасят съветите на нашия мъдрец Дънов: "Бъдете като едно цвете, което издава благоухание. Бъдете като слънцето, което раздава на всички своята светлина и топлина".
Поклон, дълбок поклон на този добър планинец! Хвала му за неговите добрини! Дано неговият пример да е заразителен, да "повлече" след себе си последователи.
От десетина години близо до живописното родопско с. Момчиловци има една местност, която привлича гости и туристи. Тя се нарича

Васильовият чучур

По добре маркирана пътека се стига до "Чучура" - приказно поддържано райско кътче, което благодарните му посетители на шега са нарекли "Йерусалим". Тази красота, чудните кътчета тук са сътворени от жител на "Голямската махала" на Момчиловци. Името му е Васил Василев. Като малък той често си играел по тия места. В сърцето му са се запазили спомените от детските лудории, а в душата му са се съхранили хубостите  на околната природа, песните на птиците и звуците на родопската гора. Изкарал трудовия си стаж като шофьор. Но бил и музикално надарен, свирил в оркестъра на Пичура. След като се пенсионирал, решил да направи "своя Йерусалим". Защото обича родното си село, обича родопската природа, милее за нея. Превърнал се в страстен природозащитник, активен, даже яростен борец за чистотата на  природата. Известен е с ратуването си против нейното замърсяване.
Златни ръце има този човек! Те са неговият "божи олтар". Красотата и удобствата, които е сътворил, са убедителното доказателство за любовта му към живота, към хората, към Великата Родопа планина! Ето го "Чучура". Поставил е Васил Василев и лика на родопския славей Надежда Хвойнева. Това райско кътче говори категорично за неговата добрина. Оттук струи свежест, музика и

голяма обич - широка и красива

Също като Родопа планина.
Сигурна съм, че всеки от нас може да разкаже за добри хора, които познава, за добрите им и благородни дела. Във всяка жилищна кооперация има поне по един човек, който се навежда да обере разхвърляните найлонови торбички, да почисти входа, да се погрижи за цветята пред блока. Някои садят декоративни храсти, плодни дръвчета, други косят тревните площи, трети се грижат, колкото могат, за детските площадки. В старите жилищни блокове зад БТА има няколко запалени ентусиасти, които са направили около жилищните кооперации истински райски кътчета. Използвали са изхвърлени грънци, чекмеджета, стари пластмасови легени и различни други непотребни домакински съдове, захвърлени около кофите за смет, и са сътворили живописни алпинеуми, своеобразни икебани и кътчета от цветни феерии. Обичам да минавам покрай тези красиви градинки, спирам се около тях и им се любувам с радост. Създателите им се трудят доброволно, харчат свои средства за семена, разсади, купуват скъпи декоративни дръвчета. И какво време дойде? Защо на създателите на тези красоти, на техния труд

съкварталците им гледат като на чудаци

Смятат ги за смахнати, за будали, за луди! Често крадци скубят цветята, изтръгват с корените по-големите дръвчета и храсти. Веднъж заварих жената, която поливаше с вода от своята чешма в апартамента си сътворената от нея градинка. С болка ми се оплака за новите кражби. Жалееше обаче не цветята, не скъпите туи, а крадците: "Как живеят с тези грехове?! Как спят спокойно с толкова натрупана отрицателна енергия в душата си? Лошотията, злобата ще разболее тези неразумни хора!"
Вярно е, че добротата е рядък плод, който ни "засища" с радост, с хубост. Но истината е и че добротата прави хората, които ни я подаряват, истински щастливи люде. Защото знайно е, че няма по-голямо щастие, по-голямо задоволство от благодеянието да даряваш добрини, да създаваш  красота, да радваш някого. Човешко е да сме признателни, да сме благодарни към добрите хора и техните добри дела. Те у нас може да не са много, но са "солта на живота". На тях, на именните и безименните добри хора, на знайните и незнайните истински наши благородници, поклон и искрени, сърдечни благодарности!


Край родопското с. Момчиловци