Добра сутрин, другарю Каракостов!

Преди да започна да пиша тези редове имах доста дълъг и, разбира се, полезен разговор с дъщерята на професор Стефан Каракостов - Антония Каракостова, работила дълги години в Народния театър "Иван Вазов", а преди това завършила театрознание в Петроград, тогава Ленинград. Един от хората, при които я е водил като дете баща й, е големият наш поет, драматургът на Народния театър Николай Лилиев.
Две са "смешките", които ми разказа тя от срещите си с големия литератор и театрал. Първата е, че малката Антония мислела назовавания от баща й голям творец "господин Лилиев" (той беше едно от изключенията на тогавашното правило да казваш дори на враговете си "другарю"), се казва така, тоест собственото му име е Господин! Втората е споменът за  позицията на големия литератор и блюстител на родната реч, който изтъквал, че е редно да се казва "Добра вечер" вместо неправилното и употребяването от всички ни "Добър вечер", защото думата вечер, както и думата сутрин са от женски род.
Слава богу, че словесно прецизният Николай Лилиев не живее в днешното ни общество, което смята всички граматически правила, както и чистият български език за ненужни буржоазни предразсъдъци!
Срещата ни с Антония Каракостова не беше само за да ми каже тя някои ненаписани в справочната литература данни за баща си. Стефан Любомиров Каракостов е роден на 7 септември 1015 година в Бургас в семейството на железничар и е починал на 28 февруари 1988. Завършил е славянска филология в Софийския университет през 1941 година...
Много са заниманията, с които се е захващал големият културен деец и които е редно поне да спомена. Освен литературен и театрален критик и историк, той е професор по руски театър във ВИТИЗ "Кр. Сарафов" (сега НАТФИЗ), депутат в 26-то Народно събрание, ректор на ВИТИЗ "Кр. Сарафов" през 1968-1970 години, автор на много научни изследвания и книги от нашата и руската културна сфера, почитател на руските и съветски театър и драматургия, особено ценящ много силните по онова време МХАТ и Театъра на Вахтангов.
Всичко това не му е попречило да публикува и голям брой статии във вестници и списания като бургаските "Фар" и "Поща" и софийските "Заря", Литературен глас, "Дъга", "Работническо дело", "Литературен Фронт", "Народна култура", "Театър", "Българо-съветска дружба".
От 1941 до 1962 година е написал и доста книги, посветени на съветската култура: "Максим Горки и българската литература", "От Ленинград до Ташкент", "Шест републики", "Руската драматургия и отражението й в българския театър" и други.    
Особено място в писателските му занимания са пада на книгите за Васил Левски, които той високо цени. Само "Васил Левски в спомените на съвременниците си" има четири издания - през 1940, 1943, 1973 и 1987. А до нея се нареждат и "Левски и Общи - исторически портрети", "Васил Левски за демократична република и балканска федерация", "Васил Левски - писма, статии, песни"...
Както повечето от българските интелектуалци Стефан Каракостов е носител на леви идеи и е приятел на руската и съветската култура. Кръгът, в който се е движел, също говори доста категорично за него. Това са артисти като Георги Стаматов, Апостол Карамитев, Стефан Гецов, режисьори като Н.О.Масалитинов и Георги Костов, писатели като Николай Лилиев, Д.Б.Митов, Димитър Димов...Една от причините Димов да напише чудесните си пиеси са разговори, проведени в семейството на Каракостов, където той е чест гост...
Лично аз познавам Стефан Каракостов като мой професор и преподавател по руски и съветски театър във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Ще спомена накрая и един детайл, което говори много за човека Стефан Каракостов. Веднъж  случайно бях уловил някакво противоречие в твърденията на професора и публично заявих това. Вместо да ме намрази, той продължи приятелското си отношение към отличния студент и така ме накара да се чувствам виновен…