Да загубиш себе си?
Болестта на Алцхаймер може да се забави, ако лечението започне своевременно
/ брой: 3
"Задава някакъв въпрос или казва нещо и след 10 мин. задава същия въпрос или казва същото, но без да си дава сметка, че го е сторила. Няколко пъти връщаше на клиенти повече пари... Не обръщахме внимание.
Няколко пъти забрави да заключи вратата вкъщи. Един-два пъти забрави да вземе внучето си от училище. Наистина неща, които може да се случат на всеки поне веднъж в живота. Странното беше, че проявяваше своеобразно безразличие, не показа, че е притеснена, не се извини. Сякаш това не се е случило.
Замислихме се едва когато за втори път, пътувайки за друг град при сестра си, се загубила на гарата. Слязла е от влака и макар че са я чакали, станало нещо, което така и не разбрахме. Тогава вече потърсихме лекарска помощ. Бяха минали около 2 години от първите симптоми - очевидно на около 70 г. е била.
Ако по-рано се бяхме обърнали към медицинска помощ, болестта щеше поне да забави развитието си. Затова смятам, че трябва да има информация за симптамите на заболяването", категорични са децата на 72-годишната Х.М. В момента болестта при нея е в напреднал стадий, жената е обзета от апатия - яде, ако й се даде храна, отива в тоалетната, ако я заведат...
Най-тежка е задачата на съпруга й, на децата й и техните съпрузи. "Обичайте ги - те не са виновни, че това се случва с тях", е първият съвет на потърпевшо семейство към близките на други болни. Защото... продължителността на този мъчителен залез може да е от 3 до 20 години.
Семейството предупреждава, че болният се променя до неузнаваемост, често е възможно и проява на агресия.
Проф. Лъчезар Трайков:
Високото кръвно и високият холестерол са най-честата причина за нарушение на интелекта
- Каква е разликата между деменция и болестта на Алцхаймер?
- Алцхаймерът е най-честата форма на деменция. Деменцията не е диагноза - тя е единият синдром, който съпровожда болестта на Алцхаймер. Деменцията представлява нарушение на паметта. За да кажем, че пациентът страда от алцхамер, първото условие е да има деменция плюс нарушение в поне още една сфера на интелекта - реч, познание, практически умения. Ако човекът има само речево нарушение в резултат на инсулт, той не е дементно болен.
Второто условие е тези нарушения да са толкова тежки, че да пречат на всекидневното функциониране на болния - работата, ако е в трудоспособна възраст, или ако е пенсионер - ходене на пазар, грижата за семейния бюджет, домакинска работа и пр.
Половината от деменциите са болест на Алцхаймер, т.е. тя е най-честата причина за деменция.
Втората е мозъчно-съдовата болест, която се проявява в резултат на артериална хипертония и дислипидемия. Разбира се, ако човек с високо кръвно и висок холестерол ги контролира (поддържа кръвно под 140/90, спазва диета и взема статини), рискът от деменция е минимален. Тези два фактора засега са най-доказаните за нарушение на интелекта от съдов произход. Те са свързани с т.нар. малки или лакунарни инфаркти. Те са с диаметър под 1.5 см. За съжаление те протичат без симптоми. Единствената им проява е, че от определен момент нататък започва да спада интелектът. Те се виждат само при скенер.
- Кои са другите рискови фактори за появата на болестта?
- Преди всичко - възрастта. Случаите на алцхаймер преди 50 г. са казуистика. Между 50 и 65 г. боледуват не повече от 2.5% от хората на земята. След 65 г. този процент започва да нараства и достига 30 след 85 г. Като се има предвид продължителността на живота в развитите страни, не е странно, че светът бие тревога за болестта.
- Има ли наследственост?
- Не. Има твърде редки случаи.
* Проф. Трайков е невролог, един от малцината български специалисти по лечението на болестта на Алцхаймер. В момента е директор на Александровска болница.
В САЩ
- На всеки 70 секунди 1 американец развива болестта, а в средата на века - на всеки 33 секунди.
- 5.3 млн. души са засегнати от болестта през 2010 г., което струва на държавата годишно 172 млрд. долара.
- 16% от жените и 11% от мъжете над 71 г. са с някакъв вид деменция.
- Пресметнато е, че през 2009 г. над 10 988 души се грижат за човек от семейството, който е с алцхаймер в продължение на 12 513 005 часа неплатен труд годишно. Ако тази грижа би била платена, стойността й би възлизала на над 144 млрд. долара.
- През 2004 г. системата Медикеър (Medicare) е плащала 3 пъти повече за лечението на хората над 65 г. с деменция и алцхаймер (15 145 долара), отколкото за връстниците им без тези заболявания (5272 долара). Отделно системата Медикейд (Medicaid), която поема разходите за социални и хосписни грижи за американците над 65 г., е отпускала по 6605 долара годишно за дементно болни, а за връстниците им без тези проблеми - по 718 долара.
В Европа
- В момента около 7,3 млн. европейци от 30 до 99 г. са с различни видове деменция и с алцхаймер. От тях 4.9 млн. са жени.
- През 2005 г. общите годишни разходи за дементно болните в 27-те страни на ЕС са възлизали на 130 млрд. евро (по 21 хил. на човек), като 56% от тях са индиректни - предимно грижа от човек от семейството или пари, платени от семейството на болния за гледач.
- Очаква се през 2030 г. разходите за страдащите от тези заболявания да се увеличат с 43% в сравнение с 2008 г. и да достигнат 250 млрд. евро.
- На 30 ноември 2010 г. Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните в Европарламента гласува с 48 гласа "за", 0 - "против" и 1 - "въздържал се" доклад за алцхаймер, свързан с вземането на спешни мерки за своевременно откриване и лечение на болестта, както и за полагане на адекватни грижи за болните. Докладът ще бъде разгледан на януарското заседание на Европарламента. През юли 2009 г. ЕК предприе нови стъпки за борба с болестта на Алцхаймер и другите форми на деменция. Отпуснат е и нарочен голям финансов ресурс за научни изследвания за разработване на бързи и по-ефективни методи за откриване на болестта и за разработване на лекарства за нея. От 2002 г. насам ЕС е вложил близо 175 милиона евро в научни изследвания върху функционирането на мозъка и стареенето.
В България
- Смята се, че около 100 хил. възрастни у нас са засегнати от различни видове деменции, като половината от тях са с болестта на Алцхаймер.
- България е единствената страна в ЕС, в която здравната каса не поема никаква част от стойността на лекарствата за алцхаймер.
НЗОК плаща за част от лекарствата, които се дават на по-късен стадий от развитието на болестта, при което пациентът може да прояви агресивност. Тези медикаменти лекарят може да изпише по каса, само ако е поставил диагноза шизофрения на пациента. Това е дискриминация, категорични са от Гражданско сдружение "Алцхаймер-България". Комисията за защита от дискриминация се произнесе през лятото на 2010 г. по жалбата на пациентската организация и препоръча на МЗ да включи деменциите в списъка на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарства напълно или частично.
Това все още не е сторено!
- Около 200 лв. струват месечно основните лекарства за алцхаймер и деменции.
В света
- 1% от световния БВП (около 604 млрд. долара) през 2010 г. е отишъл за лечение и за грижи за болни от алцхаймер.
- Хората с алцхаймер обикновено имат поне още едно съпровождащо заболяване - 60% от тях са хипертоници, 26% - със сърдечносъдово заболяване, 1/4 са прекарали инсулт с тежки последици, 23% са диабетици, а 18% имат остеопороза, 15% са с ХОББ, 13% - рак, 8% - с паркинсон.
- Светът бие тревога - през 2011 г. първите бейбибумъри (само в САЩ са около 70 млн. души) стават на 65 г. А това само по себе си е предпоставка за рязко нарастване на разходите за тези заболявания.
Кога да потърсим лекар?
Ако родителят ви отказва да борави с телефон (не джиесем) или забележите, че просто не знае какво да прави с този апарат.
Ако губи ориентация и не може да организира пътуването си (например в голям град) до места, на които е ходил години наред без проблем, били са му били отлично познати и не са променени.
Ако се влошават езиковите му умения.