ЧИКАГСКАТА ТРИАДА - НОВИЯТ СТРАТЕГИЧЕСКИ ТРИЗЪБЕЦ НА НАТО

През май на срещата в Чикаго Трансатлантическият съюз се отказа от съществуващата над 20 години "диада", съставена само от ядрените и обикновените оръжия, и провъзгласи създаването на "триада", в която ядрените потенциали "съжителстват" с обикновените въоръжения и противоракетните средства.

Новият стратегически "тризъбец" включва не само ракетно-ядрените средства на Съединените щати във вида на техните  стратегически настъпателни въоръжения и тактическото ядрено оръжие, но и  стратегическите ядрени сили на Великобритания и Франция. Според Белия дом Русия разполага с 3800 тактически бойни заряда, а САЩ само с 500. Други източници сочат, че Вашингтон разполага с 650 броя авиационни бомби В-61 с мощност от 0,3 до 170 килотона и 320 бойни глави на крилати ракети с морско базиране "Томахоук" W-80-0 с мощност от 5 до 150 килотона. От общия брой 150 авиобомби са базирани извън територията на САЩ - в 10 складове на територията на европейските държави - Белгия, Германия, Гърция, Италия, Нидерландия, Турция. САЩ ще продължат да модернизират тактическото ядрено оръжие. На местото на В-61 разработват вариант В-61-12 с по-малка мощност до 50 килотона, но с по-висока точност на пападение срещу силно защитени цели. В близките години Пентагонът планира да произведе 400-930 авиобамби В-61-12 и да продължи срока на службата на  тактическото ядрено оръжие поне с още 30 години. След Чернобилската катастрофа човечеството стигна до извода, че ядреното оръжие е непригодно за война.
Америка не победи Виетнам и не можа да респектира иракската и афганистанската съпротива с ядреното си оръжие. Ядрена Москва не се справи с муджахидините в Афганистан и даде стотици жертви в бунтовна Чечения. По време на Фолклендската криза Великобритания нито веднъж не заплаши Аржентина с ядрено оръжие, въпреки че с две ракети бе потопен новият й боен кораб "Шефилд" с ядрени бомби на борда. Съветският съюз с огромния си ядрен потенциал загуби студената война. Ядреното оръжие демонстрира своето безсилие в един продължителен военен конфликт между Индия и Пакистан. Русия не можа да спре разрастването на НАТО. През ХХ век избухнаха около 300 войни и военни конфликта, а само през ядрения период на този век те бяха 260 големи войни, в които загинаха милиони хора. Изминаха 67 години, човечеството шества по своя път, ядреното оръжие не внесе нищо ново във военното изкуство, то се оказа непригодно за употреба, плановете за ядрено възпиране предполагаха само готовност за гибел, за самоубийство? Ядреното оръжие доктринално ще продължава да носи смърт в мащаби, сравними само със силата на Създателя.
Но ето че днес високата технология е на път да сюрпризира човечеството с "приемливо" за употреба "чисто" термоядрено оръжие, без да заплашва Земята с апокалипсис! Няколко са причините, които стимулират разработването на
                                                                                                 
    "чистото" термоядрено оръжие

Антиракетите от противоракетната отбрана (ПРО), които пресрещат балистични ракети с кинетичен боен елемент с цел пряко попадине, не осигуряват стопроцентна защита. Но ако на местото на бойната глава на антиракетата се монтира "чист" термоядрен заряд с мощен тротилов еквивалент, той може сигурно да унищожи ракетния боен блок на атакуващата ракета дори на малка височина над собствена територия, без да предизвика опасно радиактивно замърсяване на околната среда. Генералите се нуждаят от много по-ефективно оръжие, каквото може да се окажат миниядрените "чисти" заряди, които проникват дълбоко под земята, без да причиняват големи разрушения, масова гибел на населението и заразяване на местността. Но "чисто" термоядрено оръжие може да бъде създадено само ако реакцията на синтеза, при която се отделя голяма мощност, се инициира не както досега от атомни "запалки" (уранови бомби), а от източници на алтернативна енергия, например мощни импулсни генератори на лазерно или електромагнитно излъчване, а по своите масогабаритни характерисктики да се "вписва" в бойната част на съществуващите средства за доставяне. Тяхното създаване е най-важният проблем.
Колкото и да е странно и невероятно, но се появи загадъчна версия за употреба на американско необикновено ядрено оръжие. Ето какво писа руският журналист Николай Сологубовский в статията си "Ядрената война започна през август": "Бомбардировките на Либия започнаха на разсъмване на 19 март. Пентагонът проведе изпитания на ядрената бомба Б61-11. Мощността й е равна на две трети от мощността на бомбата над Хирошима. За тези изпитания, които не беше възможно да се скрият, беше обявено на 4 април. Беше обявена и целта на изпитанията - проверка на "работоспособността на ядрената бомба". За носител беше избран самолетът В-2 Spirit Stealth Bomber от Whiteman Air Force Base в щата Мисури. Този тип бомбардировачи участват в бомбардирането на Либия от самото начало на войната, именно той беше използван в тестирането на бомбата Б61-11. Все още не са изяснени онези загадъчни случаи със специалните бомби, които израелската армия употреби срещу бункерите на Хизбула в Ливан през юли 2006 г. И досега наблюдатели твърдят, че това е било термоядрено оръжие, доставено от САЩ за изпитания в бойни условия. А преди това подобни бомби са пускани в Ирак и Афганистан.
 Британското научно списание New Scientist писа, че американски учени разработват нов вид ядрен заряд на основата на тежкия сребристобял метал, 72 химически елемента от периодичната система Хафнии, който носи името на града, където е открит - Hafnia - латинското наименование на Копенхаген. Според физиците от Тексас същността на идеята е следната. Възбуденото ядро на хафния се облъчва с рентгенови лъчи и незабавно се освобождава 60 пъти по-голяма енергия от употребената за иницииране на взрива. Енергията се отделя във вид на смъртоносното за живите същества гама-излъчване. Но за разлика от атомната бомба не се образува остатъчна радиация. По разрушителната си сила един грам хафнии е еквивалентен на 50 кг тротил. Това позволявало да се мисли за миниатюрни заряди дори от рода на ръчните гранати. И ако  бомбата от хафнии не попада под действието на международните договори за неразпространение на ядреното оръжие, то появата й ще върне света към надпреварата в ядрените оръжия. Русия и Франция също работят над създаването на подобно оръжие, което може да предизвика революция във военното дело. Изучава се и възможността за ядрени заряди да се използват "роднините" на хафния - тория и ниобия. А от чист америций можело да се създадат дори атомни гранати, а от калифорния - атомни куршуми. Но засега тези химически елементи не можело да се произвеждат в промишлени количества. В целия свят имало няколко грама америций и калифорний.
В американските военни инструкции се говори за боеприпаси от "изтощен уран". А това е радиактивният изотоп уран 238. С този евтин отпадъчен материал се зареждат почти всички американски боеприпаси с изключение на личното стрелково оръжие. Телевизионният канал Press TV съобщи, че в първите денонощия на операцията коалицията е употребила в Либия така наречените мръсни бомби и ракети с обеднен уран, които предизвикват огромни разрушения и заразяване на местността. По време на войната срещу Ирак през 1991 г. САЩ изразходваха около 300 тона обеднен уран във вид на 14 хил. противотанкови снаряди. На замърсените с уран иракски територии 3-4 пъти  се увеличават случаите на преждевременно раждане, вродени дефекти и ракови заболявания. В семействата на воювалите американски войници над 60% от децата са с вродени нарушения - отсъствие на очи, уши, срастване на пръстите. Според индийския специалист Арун Шривастави Ирак и Афганистан, върху които са хвърлени над 500 хиляди бомби, вече не са пригодни за живеене. Работата е там, че в онези фрагменти от уранови сърцевини, намерени в Югославия и доставени в Русия, където внимателно изучават, освен обеднен уран откриха уран-236, уран-234, уран-232 и дори плутоний. А това е чист вид радиологично оръжие. Знае се, че само един грам плутоний унищожава всичко живо на площ един квадратен километър.

Второто острие на "тризъбеца" -

обикновените оръжия, също създават сериозна заплаха за света. Досега по вина на САЩ и НАТО не е регулиран Договорът за обикновените оръжия, подписан в Истанбул през 1999 г. който до известна степен нивелира негативните последствия от първата вълна от разширяването на НАТО за Русия и европейската стабилност. Втората вълна оше повече нажежи обстановката с нарастване на натовското въоръжение. Периодичното разполагане на Съединените щати на обикновено оръжие на територията на България и Румъния оказва допълнително негативно въздействие върху спазването на "груповите" ограничения на договора. Особен интерес преставлява обявената от Вашнгтон през лятото на 2007 г. за реализиране неядрена програма "Незабавен глобален удар" (Prompt Global Strike) Америка си е поставила задача да наложи войната с неядрени оръжия, без да се предизвикват съпътстващи загуби. Под претекст, че се стреми да засили ефективността на борбата  срещу тероризма, размахвайки хипотетичната заплаха от Иран и КНДР, тя създава нов гигантски арсенал от обикновени оръжия, необходим за нанасяне по най-бързия начин в продължение на 60 минути на внезапен опустошаващ удар главно по ядрените средства на водещите държави и развива идеята за "Дистанционната война".
Президентът дава заповед и от една шахта на подводница от водата излита 65-тонна  балистична ракета "Трайдънт 2". За две минути тя успява да набере скорост 6 км/сек. Мощните й двигатели на трите степени я запращат далеч извън атмосферата и тя се носи над материците и океаните, приближавайки се към целта. В горната точка на параболичната й траектория, по същество в открития космос, от ракетата-носител се отделят четири неядрени автономни бойни глави и всяка се устремява към Земята със скорост над 20 000 км/час, управлявани от спътниковата система GPS. Над целите главите се взривяват, обливайки ги с волфрамови сърцевини, известни още като "стрелите на бога", с 12 пъти по-мощна поразяаваща сила от  куршумите на голямокалибрено стрелково оръжие. Металният смерч унищожава всичко живо на площ около 1 квадратен километър. До корен могат да бъдат повалени цели масиви уралски, сибирски и далекоизточни борове, където се крият подвижните ракетни комплекси "Топола-М", или да бъдат унищожени ракетни шахти. Една подобна американска ракета може мигновено да превърне пистата без бомбардировачите в каша от бетон и кал. А самолетите ще останат ненужен скраб в хангарите си.
Възниква един много важен въпрос - може ли да се употребят междуконтинентални балистични морски ракети, без да се провокира началото на трета световна война естествено с употребата на ядрено оръжие? Балистичните ракети, заредени с волфрамови сърцевини или каквото и да било, по време на полет изглеждат по същия начин, както най-страшното оръжие в американския ядрен арсенал. Между САЩ и Русия има сигурна система за контрол и това изключва вероятността от внезапен ядрен конфликт. Но в случай че се употребят балистични ракети срещу терористите, това не е възможно. Няма начин да се разбере коя ракета е ядрена и коя не е. "Изстрелването на такава ракета - каза президентът на Русия Владимир Путин - може да провокира неадекватен отговор от страна на една от ядрените държави и да доведе до пълномащабен контраудар с употребата на стратегическите ядрени сили". Въпреки тези предупреждения през август 2009 г. Вашингтон създаде Глобално ударно командване на ВВС, което има задача да провежда бърз неядрен глобален удар и което всяка година се усилва със средства за осъществяване на такива операции. Те включват вече 450 междуконтинентални балистични ракети с наземно базирене и части от стратегическата авиация. Под ръководството на тази структура ще се окажат и неядрените високоточни крилати ракети с морско базиране, след това всички средства за бърз глобален удар могат да бъдат снабдени със създавания чист ядрен заряд.
И ето че стигнахме до

третото острие

на "тризъбеца", до средствата за противоракетна отбрана.    
Първият етап от създаването на европейската ПРО е завършен, заяви ген. секретар на НАТО Расмусен: "Ние наричаме това промеждутъчна оперативна готовност.Това е първата крачка от дългосрочната цел да осигурим защита на населението и въоръжените сили на цялата европейска територия". По този повод началникът на генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация Николай Макаров заяви, че Русия може да употреби сили и средства, които ще бъдат в състояние да разрушат средствата за ПРО на европейските държави. САЩ и натовските съюзници са настроени да изпълнят целия "Европейски поетапен адаптивен подход" - до набелязания рубеж през 2020 г., в чиято основа лежи реално, а не виртуално разполагане на противоракетните системи с наземно и морско базиране, съответните информационно-разузнавателни средства и създаване на многонационални командно-щабни и други управленски структури. От март 2011 г. САЩ дислоцираха около европейските брегове група крайцери "Тикондерога" и ескадрени миноносци "Ърли Барк", снабдени с бойна информационно-управляваща система "Иджис" и противоракети  SM-2 и SM-3.
  Според наблюдатели САЩ разполагат с 30 ракети-прехващачи наземно базиране GBI, разположени на Аляска и в Калифорния; 159 ракети-прехващачи SM-2 и SM-3 морско базиране, включително 72 единици тип SM-2 и 87 - тип SM-3; 18 ракети-прехващачи за системата ПРО на театър на вонни действия THAAD, предназначени за унищожаване с помощта на ракети-прехващачи балистични ракети на високи и крайни участъци от траекторията на техния полет. Тук се добавят и 903 ракети на зенитно-ракетния комплекс "Пейтриът", последна модификация РАС-3 и 23 бойни кораба, снабдени с "Иджис". В края на тази година количеството им ще нарасне до 29 единици.   Освен това потвърдена е готовност да се развива собствена натовска противоракетна програма "Активна ешелонирана система ПРО на театъра на военни действия". В средствата за информационно-разузнавателно предназначение са включени 9 радара, разположени на различни територии. Днес амераканските средства за  ПРО може да прехващат балистични ракети с далекобойност 3000-5500 км, а в близка перспектива ще може да унищожават ракети с междуконтинентална далекобойност, летящи на разстояние по-голямо от 5500 км.
Усилва се и американската космическа групировка, която действа в интерес на глобалната инфраструктура на ПРО на САЩ и НАТО.
На конференцията през май в Москва по проблемите на ПРО след Чикагската среща на НАТО позициите с Русия не се сближиха. Жестока реалност за европейското общество стана окончателната милитариазация на европейското пространство. И това става, при условие че в Европа няма конфликт на интереси, който би изисквал или да се подразбира военно решение.
Перспективите в развитието на всеки компонент на "чикагската триада" предизвиква силно безпокойство. В случай на дълбока интеграция и тясно оперативно взаимодействие на всичките три компонента на "чикагската триада" опасността за света значително ще нарасне, тъй като всеки елемент на "тризъбеца" подсилва останалите два. Новият "тризъбец" на НАТО може да има дълбоки военностратегически последствия както от регионален, т.е. за цялата евроатлантическа зона, така и глобален характер.