БСП - програмна партия?

Георги ПИРИНСКИ

"БСП разглежда своите програмни документи като основа за разработката на конкретни политики. Това е силата на една истинска програмна партия. Ние сме решени да докажем тази сила в реалностите на съвременна България". - Това е последният параграф на Политическата декларация "България 2020 - европейска социална държава", приета от 47-ия конгрес на партията на заседанието си на 16 октомври т.г., при това - единодушно! Сега пред нас, пред БСП, въпросът е дали действията ни ще потвърдят тържествено заявеното от нас на конгреса?

В обществото като цяло днес все по-отчетливо се налага един друг, но пряко свързан с посочения по-горе въпрос - има ли алтернатива на управлението на ГЕРБ и каква е тя? Именно този въпрос се налага като най-актуален поради явно нарастващото разочарование от сегашното управление.
Основна теза в тази връзка, прозвучала за пореден път и от президента Първанов в едно телевизионно интервю миналата неделя, на 28 ноември, е, че "... имаме една управляваща партия, всичко друго е размито"; че има над 380 партии "но... нито една от тях не се възприема като реална алтернатива". Че следователно е нужно гражданско движение, приобщаващо "ума и таланта на нацията", което партиите не допускали, тъй като развиват вътрешно само своите кадри. Т.е., че само движение, а не партия, е способно да осигури качествена промяна, възраждане на българската икономика, държава и общество.
В частност за БСП твърдението е, че партията се е затворила в твърдото си ядро и не достига до по-широки слоеве на обществото, че й липсва "ясна визия, силно лидерство, ... характер, ... (за да) може да върне доверието на избирателите, загубено в едно сложно управление". Независимо от това, доколко са основателни едни или други от тези твърдения, безспорно пред БСП стои основното предизвикателство да спечели достатъчно широка подкрепа за алтернативата, която предлага.
Затова първият кръг въпроси са именно програмните - предлага ли Програмата на партията ясно алтернативно виждане за развитието на България, годно ли е това програмно начало да стане основа на конкретна управленска политика, която да даде ново развитие на страната в перспектива, както и способно ли е то да привлече достатъчно широка подкрепа в обществото?
Точно преди пет години - на 3-4 декември 2005 г., 46-ият конгрес на партията прие Политическата резолюция, с която бе поставено началото на разработката на новата партийна програма. В Резолюцията бе посочено, че "като оценява реалистично сложните политически и социално-икономически процеси в света, в Европа и в България, БСП трябва да развие и задълбочи процеса на своето идейно реформиране и модернизация".
Три години по-късно, в края на м. ноември 2008 г., 47-ият конгрес прие новата програма на БСП "За България - свободни граждани, справедлива държава, солидарно общество". Следващата крачка - за развитието на програмата в насоки на политиката - бе направена на заседанието на конгреса на 16 октомври т.г. с приемането на Тезисите на Основните параметри на Левия проект на БСП "България 2020 - европейска социална държава". Кои са програмните послания на тези основополагащи документи, определящи за характера на предлаганата от партията алтернатива за България не само до края на текущото десетилетие, но и в по-далечна перспектива?
Първо - че на страната са нужни не поредният кръг реформи, а качествена

промяна на модела

на развитие. Вместо наложилия се през изминалите двадесет години неолиберален модел е необходимо възприемането на социалната алтернатива за България, основана на европейските социални модели. Вместо неолибералните постулати за държавата лош стопанин, за тоталната приватизация и за "лесе-фер" свободната игра на пазарните сили, промяната да се изрази във възстановяване на отговорностите на държавата за постигането на пълна заетост, достойни доходи и пенсии, градивно партньорство с бизнеса в нормална конкурентна пазарна среда и при ясни норми и правила по отношение на частната, държавната, общинската и кооперативната собственост.
Второ - че за такава качествена промяна е необходимо точно приложение на Конституцията, основаваща се на народовластието. В Програмата си заложихме постановката, че "българският народ, от времето на националното си Възраждане, има един върховен национален идеал - чистата и свята Република. Днес ние, българските социалисти, категорично отстояваме държавното устройство на България като република с парламентарно управление, рамката за изграждане на демократична, правова и социална държава."
Трето - че за успешния градеж на такъв тип държава са необходими, наред с конституционните устои, още два "стълба" - конкурентоспособна пазарна икономика и устойчиви финансови баланси. Конкурентоспособността да се гради не на основата на евтин труд, а напротив - на икономика на знанието чрез приоритетно инвестиране в наука и образование, при това през целия живот на човека. На свой ред финансовата стабилност да не е резултат на безогледното рязане на разходи, а на възприемането на ясни приоритети и на съответни бюджетни програми за изпълнението им в параметрите на многогодишна широко балансирана консолидирана фискална рамка. При това - въз основа на прогресивно облагане на личните доходи и постепенно намаляване на косвеното данъчно облагане.
Тези три най-общи основни начала на алтернативата, съдържаща се в програмните документи на партията, пределно ясно свидетелстват за поне две неща - за подчертано левия й характер и същевременно - за широката й

"отвореност" за взаимодействие

с други демократични и патриотични платформи и формации, в това число и с граждански движения. Но тук следва да отбележим, че в самите среди на партията тази програмна насоченост продължава да се възприема далеч не еднозначно:
- на заседанието на Националния съвет на партията на 25 септември, в навечерието на заседанието на конгреса, председателят на партийния Съвет по бюджет и финанси Румен Овчаров пределно изразително отрече проектотезисите за развитието на България като европейска социална държава с тезата, че материалът ни връща към отдавна забравени времена, в които си определяхме илюзорни врагове и започвахме да ги громим, както и с твърдението, че атакувайки неолибералния модел отричаме постигнатото при управлението на тройната коалиция. Всъщност живец на възражението бе тезата за необходимостта от изоставянето на плоския данък;
- в началото на тази година издателят на в. ДУМА Николай Малинов публикува статията "Новият ляв проект" (в. ДУМА, 23 януари 2010 г.), в който Програмата на БСП въобще не фигурира. Вместо това авторът призовава за дискусия за ляв проект, която "...трябва да започне с дискусия за увеличаване на общественото богатство и в този аспект проблемът не е нито ляв, нито десен." Теза, развита от него в няколко последващи материала, която наскоро сякаш намира поредно "ехо" в статия в един ежедневник под заглавие "Няма ляво, няма дясно, има простичко и ясно" (в. "Сега", 24.11.2010 г.; впрочем теза, която самият автор не споделя) - като квинтесенция на "постполитиката" (нещо като "чисто и просто"?);
- на самото заседание на конгреса председателят на Пловдивския областен съвет на партията Георги Гергов пък направо заяви: "Ние говорим - "Проектът 2020" за летящи орели (?). Абе, хората врабчета нямат, те нямат какво да ядат! Говорете за днес!" И като отговор на днешните проблеми - бизнесът да влиза в политиката, защото "Ние сме можещите хора!... на които трябва да заложим сега, за да излезем срещу ГЕРБ..." (което по своеобразен начин кореспондира с изразеното от президента разбиране в посоченото в началото интервю: "Делението не е на млади и стари. Делението е на можещи и неможещи"). Че е повече от пагубно да се разчита на лозунги и клишета, не се нуждае от доказване. Но да се твърди, че Програмата и платформите са празни приказки е възможно най-убедителното свидетелство за политическа неадекватност.
Сега на дневен ред е

изработването на управленски проекти

На заседанието си на 13 ноември Националният съвет реши съответните Съвети до 31 януари 2011 г. да изготвят такива проекти, предлагащи алтернатива на управлението на ГЕРБ. При това обаче не бива да се забравят няколко момента:
- първо - че проектите следва да са продължение и конкретизация на основните параметри на Левия проект "България 2020 - европейска социална държава", съдържащи се в утвърдените от конгреса Тезиси;
- второ - че проектът "Данъчна и финансова политика" не е просто поредната измежду многото разработки (каквото впечатление създава поставянето му на 10-о място от общо 16 на брой проекта), а напротив - има централно и в много отношения определящо значение, тъй като следва да даде прогноза за възможната ресурсна рамка, в която да се вместят другите проекти, както и позиции по дискусионните въпроси на данъчната и бюджетната политика;
- трето - че в периода януари-юни 2011 г. (съгласно Решението от 13.11. т.г., Националният съвет следва да приеме окончателна позиция по Управленските проекти до 30 юни 2011 г.) действително следва да се проведе поредица от сериозни обсъждания както по съдържанието на самите проекти, така и по действията за реализирането им - по какъв начин и от какви собствено кадри.
В края на статията си от 23 януари т.г. Н. Малинов призовава за дискусия на страниците на вестник ДУМА - "за това как обществените проблеми засягат обикновените хора"; за лявото като отговор на въпроса "какво се случва с хората на България, движейки се по пътя към едно по-съвършено общество, преодолявайки недъзите на сегашното". Добре - нека я определим (дискусията) по този начин. И като начало в. ДУМА да публикува Политическата декларация, приета на заседанието на 47-ия конгрес на БСП на 16 октомври 2010 г.