България и в училище - с двойка

Европейската комисия е сериозно загрижена от нивото на знанията и уменията по четене на учениците в общността. В Европа един от всеки пет ученици на 15 години чете и пише трудно, което е сериозна бариера пред трудовата реализация и задълбочава риска от социална изолация. Европейската комисия постави на дневен ред този проблем и създаде независима група от експерти, които трябва да посочат пътя за намаляване на неграмотността. Групата е оглавена от холандската принцеса Петра Лаурентиен, определена специално от ЮНЕСКО с мисия за ограмотяване в полза на развитието на общността. Целта, която поставят министрите на ЕС, е до 2020 г. да се намали с минимум 15% делът на учениците, които изпитват трудности в четенето, математиката и природните науки.
Според европейския комисар по образованието, културата, езиковото разнообразие и младежта Андрула Василиу: "Съдаването на тази група бележи началото на европейска кампания за противодействие на дълбоките причини за слабото ниво на грамотност. Прекалено много европейци се чувстват изключени от пазара на труда и трудно намират мястото си в обществото, защото едва четат и пишат. Ако искаме да постигнем целите на "Европа 2020" за интелигентно и устойчиво развитие, ние трябва да вземем мерки сега, за да разрешим този проблем." 
По думите на принцеса Лорентиен, за Европа отдавна е настъпило време да реагира остро срещу обезпокоителните тенденции неграмотността на младите да остава на ниски нива. А това е предпоставка за нисък праг в икономическото развитие на континента и за увеличаване на бедността, безработицата и здравните проблеми.

В битка за грамотност

В доклад на Европейската комисия са цитирани данните от последното международно сравнително изследване на организацията РISA за грамотността на 15-годишните в областта на четенето, математиката и природните науки. Резултатите от него бяха огласени в края на 2010 г. ДУМА неведнъж подробно е анализирала резултатите от изследването PISA за България. В доклада на ЕК са извадени само резултатите на учениците от европейските страни и ужасното положение на някога високограмотна България е очертано твърде прегледно (вж. таблицата). Страната ни е с най-високия процент в цяла Европа на 15-годишните, които не умеят да разберат и да осмислят текст, който четат - 41%. Слабо успокоение е, че процентът на зле четящите млади българи от 2000 до 2006 г. се е увеличил от 40,3 до 51,1%, а след това е спаднал през 2009 г. на 41%. Не е успокоително, защото въпреки това българските ученици остават първи в Европа по дял на практически неграмотните, които не могат да разберат онова, което четат. Единствено децата в Румъния показват сходни резултати, но и те са по-добре от нас - делът на неумеещите да четат румънчета е 40,4%. Изненадващо следващата страна е Австрия, където макар и резултатите да са доста по-добри, все пак 27,5% от учениците имат слаби умения в четенето. Най-добрите резултати са показали децата във Финландия - едва 8,1% от тях попадат в графата "функционално неграмотни". 
Обобщените резултати за ЕС не могат да не тревожат Европейската комисия, макар че от 2000 г. насам има слабо подобрение. Ако едно от всеки пет деца има слаби знания и умения в училище, това означава, че 20% от населението на континента са в риск да останат на ниските стъпала в обществото и в пазара на труда. Затова според комисията държавите трябва да вземат спешни мерки срещу неграмотността.   
Картината и сред възрастното население в Европа не е много розова. Около 80 млн. души на континента (една трета от населението) са заети с нискоквалифициран труд. Заетите с висококвалифициран труд са 29% и според целите, поставени от ЕК, техният дял трябва да достигне 35% до 2020 г. Уменията в писането и четенето са основни за по-нататъшното развитие на личността и за обучението през целия живот, което също е една от целите на стратегията "Европа 2020". ЕК постави също целта делът на отпадащите от училище млади хора да се намали до 10 на сто от сегашните 15 на сто средно за ЕС. Младите с висше образование трябва да се увеличат в края на десетилетието до 40% от випуските спрямо сегашните 31% средно. От новооткриващите се работни места 35% трябва да са за хора с висша квалификация и 50% - за средноквалифицирани кадри.
Мерките, които ЕК предприема срещу неграмотността, са тясно свързани с друга инициатива, включена в стратегическата програма до 2020 г. - "Мобилна младеж". Философията на развитието според доклада на ЕК е повишаване на квалификацията на населението в страните на континента чрез повишаване на качеството на образованието и обучението.  
Експертната група, създадена от ЕК за борба срещу неграмотността сред младите, ще анализира причините за този социален порок в рамките на общността, ще представи с опита на науката идеи за преодоляването му и ще начертае политики за повишаване на грамотността в четенето, матемаиката и природните науки, съобщават от ЕК. В групата са включени 11 експерти специалисти в областта на ограмотяването, които са избрани от университетски, политически и икономически кръгове.

До есента на 2012 г. ЕК ще предложи мерки и на България - най-изостаналата в знанието

Групата от 11 експерти ще се събира редовно в течение на следващиге 16 месеца и ще представи пред ЕК през 2012 г. предложенията си за това какви мерки трябва да се вземат. Разбираемо е, че особено внимание ще бъде отделено на най-изоставащите - за съжаление, това е първо България, след това Румъния. След като групата представи доклада си с мерките, комисарят Василиу ще представи препоръките пред министрите на образованието на държавите членки през есента на 2012 г. Върху тази основа държавите и ЕК заедно ще включат мерките за повишаване на грамотността в стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението. Възможно е това да се изрази и в проекти за подобряване на грамотността сред учениците, които ще бъдат финансирани от ЕК.

Инициативата "Мобилна младеж"
 
Пет милиона млади европейци търсят работа в момента. За мнозина от тях възможностите за наемане на служба са силно ограничени поради това, че те не притежават опит или нямат нужната квалификация. Инициативата "Мобилна младеж" има за цел да помогне на младите да получат знанията, компетенциите и опита, от които имат нужда, за да започнат работа. Инициативата предлага 29 ключови дейности, които трябва да приближат образованието и обучението до нуждите на младите, да насърчат голяма част от тях да кандидатстват за европейски стипендии за обучение в друга страна. Особено - за специалности в областта на науката и висшите технологии. Според еврокомисаря по социалните проблеми Ласло Андор тази инициатива ще помогне на младите европейци от всички държави да получават по-висока квалификация и да намират по-лесно работа, съответстваща на тази квалификация.  
ЕК предлага тези начинания да се осъществяват основно чрез

10 приоритетни мерки

- Създаване на уеб-сайт на инициативата "Мобилна младеж", който представя възможностите за обучение извън родната страна на младите хора.
- Пилотен проект "Твоята първа работа" - съвети и предложения за намиране на подходяща работа, включително в малки и средни предприятия в Европа.
- Поддържане на "табло на мобилността", на което се отчитат и сравняват резултатите от инициативата в различните страни.
- ЕК създава съвместно с Европейската банка за развитие фонд, който ще дава средства в помощ на студенти, обучаващи се в друга страна на ЕС.
- ЕК ще публикува анализ за равнището на университетите в Евросъюза, включително листа, в която те ще са подредени по качество.
- Ще бъде поместена в интернет и карта с всички бонуси и облекчения, които предлагат университетите.
- ЕК ще създаде портал със свободните места за работа в страните от ЕС.
- ЕК ще подпомага финансово млади предприемачи, развивищи предприятия особено в областта на технологиите.
 - Комисията призовава държавите да въведат гаранции за младите - или за задължително осигуряване на работа за тях, или за допълнително обучение в течение на 4 месеца след завършване на училищното образование.
- През есента на 2011 г. ЕК ще предложи т.нар. Европейски паспорт на компетенциите, за да се отчитат по прозрачен и сравним начин придобитите от европейските граждани компетенции.