Алма матер показва 32 късчета знание

Датата 14 февруари събра ведно няколко празника - както се казва, за всекиго по нещо: Трифон Зарезан, Ден на българските археолози, Св. Валентин и... успение на св. Константин Кирил-Философ. Това последното почти никой не го отбелязва, но именно него избра като дата Алма матер, за да представи една своя гордост - новия "Сборник за научните постижения на Софийския университет (2008-2013 г.)".
Сборникът е подготвен от Научноизследователския сектор при СУ и е посветен на 125-ата годишнина на най-старото висше училище у нас, отбелязана през 2013 г. В него са представени 32 научни разработки на преподаватели от университета в различни области на знанието. Това е само малка илюстрация на най-добрите постижения в областта на науката за последните пет години. Софийският университет има защо да слага акцент върху такова издание, защото той е единственото висше училище в България, което намира място в международните рейтинги и класации в областта на науката.

Един анализ в ДУМА миналия вторник предизвика очаквано ръмжене от страна на преподаватели от няколко вуза у нас. Проектът за Стратегия за висшето образование, чието обсъждане тече в момента, завършва с красивото пожелание нашите висши училища да се наредят сред топ 500 на вузовете в света. В публикацията миналата седмица се опитах с данните в тазгодишното издание на рейтинговата система на висшите училища у нас да проследя състоянието на всички тях в областта на науката - един от основните показатели, по които всички световни рейтинги класират университетите. Направих преглед не просто на количеството научни публикации на нашите вузове, които са включени в световния справочник Scopus и в най-широката международна база данни (Web of knowlege), но и на броя такива публикации, които се падат на един преподавател във всеки от вузовете. Както и на парите, които се падат на една статия от общата сума, която всяко висше училище има за "правене на наука". А също и броя на цитиранията върху такива публикации в международен план (сравнително добър показател за качеството на тази "продукция"). Резултатът никак не ми хареса и на мен, разбира се - само три наши университета имат съществена международно призната научна продукция: Софийският университет, МУ-София и ХТМУ. Още 6-7 университета могат да бъдат посочени на средно ниво. И толкова. Останалите 41 висши училища у нас за съжаление са "гола вода" в науката, ако следваме международните стандарти.
Жалко е, но вместо да се замислят над факта, немалко преподаватели се заеха лично или по фейсбуците да ми обясняват как нищо не разбирам, колко "едностранчиво" съм подходила, колко много учебници са написали, пък в анализа това не се отчита, и пр. Вярно, писали са учебници, и това е много важна страна в тяхната преподавателска работа. Но целта бе да се види колко наши вузове са видими за световното научно пространство и колко наистина могат да попаднат в "топ 500". Защото въпросът не е дали пишеш или не учебници у нас, които най-често и в най-добрия случай са собствен поглед върху световната наука в съответната област. Въпросът е научните ти приноси да са в учебниците по света, както навремето попадна във всички западни икономически учебници акад. Евгени Матеев с неговия системен подход в икономиката. Това бе темата на анализа на ДУМА - колко от нашите вузове са видими за света според международните критерии за наука. Е, само три са, колкото и да не ни харесва това.
Затова новият сборник за научните резултати, издаден от СУ, заслужава повече внимание. Оказва се, че Научноизследователският сектор в Алма матер реализира над 300 проекта всяка година. В последните години секторът НИС разширява дейността си с подпомагане на подготвянето на научни проекти, създаване на предпоставки за трансфер на технологии и връзки между университета и бизнеса и информационно осигуряване. При представянето на сборника ректорът проф. Иван Илчев отбеляза един от най-болните проблеми - слабото популяризиране на научните успехи. Че е прав, се доказва елементарно - погледнете из медиите колко рядко ще видите и чуете нещо наистина научно и колко свободно и триумфално шества всякаква лъженаука - от извънземни на наша територия, през Ноевия ковчег и потопа, всякакви вампирски истории, та до широко рекламираната хомеопатия.  
При представянето на изданието бяха споменати и други международни класации, свързани с научната дейност на вузовете - например SIR и URAP извършват класацията по количеството и качеството на научната работа, QS класира на базата на изследвания, преподаване, реализация, инфраструктура, международно сътрудничество, достъп до иновации и др. И в тези класации, уви, няма други български университети. В световните рейтинги Алма матер е посочена като втората сериозна научна институция в страната - на 59-о място в региона. Първата - БАН, е на 12-о място. Според посочените класации около 8,25% от публикациите на СУ отиват в най-реномираните научни журнали в света. Което, разбира се, далеч не е върхът на неговите възможности.