80% от фирмите у нас не се интересуват от наука

Над 80 на сто от фирмите у нас не поддържат отношения с научни структури и нямат потребност да го правят. Те проявяват почти пълна незаинтересованост към простата истина, че в днешно време конкурентоспособността в бизнеса идва основно от нивото на прилаганите в него научни и технологични разработки. Малко са фирмите, които имат иновационна стратегия. Тези факти, убийствени за страна членка на ЕС, е установен от представително проучване на просветното министерство за готовността на научните институции и бизнеса за съвместна високотехнологична и иновативна дейност. Проучването, реализирано със средства от ОП "Развитие на човешките ресурси", бе представено от зам.-министър Иван Кръстев на кръгла маса "Наука и бизнес" с представители на водещите компании и на вузовете у нас. То нагледно обяснява защо България е на дъното в ЕС по показателя "иновации".
Повечето фирми у нас не се занимават с иновативни дейности, а пазарното мислене не е присъщо на академичните кадри и това е една от причините продуктите на науката да не се прилагат в бизнес дейностите в България, сочи проучването. Бизнесът ни има нисък капацитет и за проектна дейност. Според експертите, въпреки всички приети национални програми за иновативно развитие у нас, липсва централен орган, който да управлява ефективно иновациите и научните изследвания и по принцип имаме нисък административен капацитет за управление на националната иновативна система. Затова се налага ново структуриране на държавната администрация.
Данните от проучването сочат, че:
- 32,7% от учените намират за "много добро" състоянието на своята организация, докато в бизнеса този процент е едва 1,9;
- Образователните институции декларират значително по-високи инвестиции в машини, оборудване и ИКТ, както и повече от 10 пъти по-големи инвестиции в изследователска и развойна дейност (НИРД);
- Половината от научните организации имат специален бюджет за научна и развойна дейност спрямо едва 3,8% за бизнеса;
- 63,4% от учените посочват, че тяхната организация поддържа трайни връзки с бизнеса, обаче тези връзки са едва със 7,3% от работещите в икономиката. И докато учените са убедени, че контактите на науката с бизнеса са важни за икономиката на страната, над 80% от фирмите изобщо не се интересуват от това.
Не е изненада, че представителите на науката изпитват очевиден недостиг на средства, макар че и за предприятията проблемът е водещ. Но активността в привличането на пари чрез проекти при учените е 10 пъти по-висока от тази при работещите в бизнеса, които дори не знаят какви програми има за финансова помощ за въвеждането на иновации в икономиката. Бюрокрацията и липсата на информация са основни пречки при търсенето на финансиране на иновации и за двете групи, сочи проучването.
 Нелицеприятни са изводите и за самите висши училища. Критериите за тяхната акредитация не са достатъчно ориентирани към високи изследователски постижения. Комуникацията между университетите и дори между отделни звена в тях е много слаба, а това влошава резултатите и извършването на интердисциплинни изследвания. Анализът показва нещо, което отдавна бие на очи в системата на висшето образование - че висшите училища са твърде различни по отношение на научната дейност, едни я имат, други не. И още - че макар масово да бяха наречени университети, с няколко изключения нашите висши училища не са такива. Повечето са просто образователни институции в подбрани области, а това е свързано пряко и с проблема за капацитета им да правят наука. 
Може би на фона на толкова стратегии, форуми и приказки за иновации в България малко странен е фактът, че и според учените, и според бизнеса контактите им са успешни, когато са в резултат на самоинициатива, а не на проектно финансиране или на държавна политика. Впрочем управленска политика по отношение на иновациите у нас просто липсва, констатира проучването. Лоша е координацията между правителствените органи, отговорни за осъществяването на контакт между изследванията и практиката. Би трябвало да се направи цялостна национална програма за насърчаване на научните изследвания и на иновативната икономика. Иначе закъде сме се запътили?
    В изследването на МОН се дават и конкретни идеи за подобряване на ситуацията - да се създават "борси" за научни идеи, насочени към бизнеса; активно популяризиране на готови и успешно работещи вече научни продукти за обществото и за икономиката; повишаване на квалификацията на младите учени в съответствие с потребностите на пазара на труда; подкрепа за едномесечни обучения на млади учени в чужбина за работа с високотехнологични комплекси и продукти; провеждане на тематични научни школи в седем приоритетни области като: енергия; зелена химия; биотехнологии, нови материали и пр. Освен това се предлага да се разработи национална електронна платформа, която да интегрира три съществуващи системи - Регистъра на научната дейност, информацията от Българското патентно ведомство и информацията за защитени дисертационни трудове от базата данни на НАЦИД.