Йордан Фурнаджиев представя втората си стихосбирка
/ брой: 110
Моят връстник, поетът Йордан Фурнаджиев, досещате се чий син е, прави късен дебют в поезията си на своя 70-и рожден ден. "Причастие от светлина" е заглавието на първата му стихосбирка, храмово заглавие, не съм я чел, но заглавието ми загатва друга атмосфера, в която хората се очовечават. За този късен дебют Й. Фурнаджиев получава и наградата на Литературната академия "Южна пролет", 2004.
Нарядко съм срещал публикации със съпътстващи думи от известни поети, този скромен труженик в изящната словесност, който на Деня на Баба Марта т.г. на тържество в НДК ми пъхна в ръцете тънка книжица, която след това неведнъж разгръщах и четох. Става дума вече за втората книга на Йордан Фурнаджиев - "Привечер", лирика, излязла със спомоществователството на община Пазарджик, с редактор поета Първан Стефанов. Това са две коли стихотворения. Корицата с името на автора и хубавата дума "привечер" е цялата в резеда, сякаш безлюдна поляна с жълтурчета по нея. И лиричните късове са в тази тоналност. Ненатрапчивата деликатност на лиричния герой, неговите пластични движения са бавни и замислени, съзерцаващи тайнството в природата и природата на тайнството. Най-осезаем е вятърът в пейзажа, в който ни е въвел поетът. И уж ни говори за някакво безвремие на морския есенен бряг, загледан в облака на хоризонта, който се опитва да отплава.
Лиричният герой съзира човешките следи от друг живот, който е отминал, затова отронва, че "мълчанието тежко в мен отеква и търси изход... към него тръгвам, но се връщам пак и къртя черните като във рудник пластове на свойто лутане и своя мрак..." Героят е сам със себе си, това, което се оформя в мисълта му като своя присъда, че няма никаква надежда, че под буци тежки ще легнат амбиции, успехи, грешки, спестовни книжки, обич кратка... Лиричният герой се движи като водолаз по дъното на океана на живота и продължава да открива следите, стъпките на преминали вълнения. Да се слееш с отпусналата се в кратък покой природа и да заслизаш от митичния свой връх надолу. "Надолу всяка стъпка ражда болка... Поне да зърнех да разцъфне облак..."
Тази "своя светлина", която ме води в приглушения пейзаж в стихосбирката "Привечер", ме извежда внезапно в разсъмващото слово на поета Йордан Фурнаджиев. Разсъмването в гората, а тя е една катедрала, спокойна и тиха с храмова светлина, от която е взел своето причастие в късния си дебют този роден и деликатен Поет.
...
Стихосбирката ще бъде представена тази вечер от 18 ч. в НЛС "Старинният файтон" (ул. "Лайош Кошут" 34).