Все не мога да повярвам
/ брой: 83
Не зная дали е разрешено човек да се оплаква или да се хвали в нашето уж демократично общество, че получава малка или голяма заплата или пенсия. Пиша тези редове, защото силно ме шокира едно съобщение. Няколко пъти чувам по радиото и просто не ми се вярва да е истина - някакви големци спореха (на български език) дали е нормално - човек, държавен служител (на каквато и длъжност да е, в каквото и да е ведомство) да получава заплата от 7-8 хиляди лева месечно, повтарям словом за онези, на които не им се вярва (съвсем естествено) да е истина - седем хиляди и повече лева месечно...
Какво работят тези хора? Какви ползи допринасят с работата си за обществото ни? Колко часа на ден работят те и какво свършват за тези часове? Колко гърла имат - те и техните семейства, които им помагат в изяждането на закупеното срещу такива заплати? Има ли в други държави, лекомислено нагърбили се с такива големи заеми като нас, подобно безочие...
Неволно мисълта ми се пренася в северната част на нашия континент, в скандинавските монархии, където кралете карат велосипеди по улиците, и съвсем естествено се питам получават ли те такива възнаграждения? За какво могат да се похарчат критикуваните, също съвсем естествено от мен, тези пари, освен за монархически или гуляйджийски капризи. Защото огромната ежемесечна сума (за която съм седнал да пиша) като заплата на някои държавни чиновници за нас, обикновените служители и пенсионери, е не само прекалено голяма, а и необяснима.
Въпросните облагодетелствувани с тези големи, за да не кажа астрономически заплати би трябвало изобщо да не излизат от най-скъпите заведения за обществено хранене (и други удоволствия), тоест с неконтролируеми по стойността си гуляи. (Като в руската класика!) Имам чувството, че те се състезават по изхарчване и довършване на остатъците от държавния ни бюджет.
Но да оставим държавния ни бюджет настрана! Да се заемем с това откъде е дошло и как е изчислено, че някои държавни служители трябва да получават по седем-осем хиляди лева? Друг е въпросът как ги харчат всеки месец. На мен лично не ми е ясно. Интересно ми е колко пъти облагодетелстваните с такива месечни възнаграждения са отстъпили заплатата си на някой дом - за сираци или за други ощетени от живота категории хора?
Нека направим една сметка - вземам за пример специалисти с висше образование, дори заемали служби, за които се изискват по-специални знания и опит в сферата на някое изкуство или в някой дял от културата!...
Да речем, че такъв човек се е справял добре с работата си, но както всички хора е остарял и се е пенсионирал. Каква пенсия мислите получава сега, след като е бил последователно добър главен редактор на две месечни списания в сферата на литературата и изкуствата? Нещо повече - след като преди него тези издания дълги години са били правени от по мнозина редактори, на него се е паднала честта да ги редактира почти сам.
И сега да получава пенсия... Хайде познайте от колко лева! Няма да познаете, защото с толкова пари не може да се живее цял месец. И да се купуват лекарства, защото напредналата възраст не прощава никому!
Но нека го оставим и този пример! Нека се заемем с другите негови връстници, които НЕ получават доходи (макар и с усилия) от други свои дейности! Може да са били много главни в своите специалности! Не зная какви пенсии получават и могат ли да се прехранват с тях. Аз мога да кажа, че много често прилично облечени хора бъркат в кофите за боклук с по някоя клечка и с надеждата да намерят там нещо недоядено, а годно да утоли глада им!
Изпитвам срам само като си помисля, че същите хора са били прилежни и полезни чиновници в предишното ни общество, когато всички работехме (или учехме) и никой не бъркаше в кофите за боклук! По-възрастните от нас добре си спомнят онова време, когато българинът не можеше да ходи където си иска по света, но и тук си му беше добре, беше сит. Поне можеше да работи и да се прехранва със заплатата си. Пък и през лятото да отскочи до морето заедно с цялото свое семейство.
Вярно е, че някои биха предпочели гладната свобода - да обикалят света, пред ситото пребиваване в родината. Вярно е, че те нямаха и избор. Но понеже мястото ми свършва, ще си позволя да направя и едно заключително признание. Онзи българин, за когото ви разказвах по-горе и който получава пенсия 305 (триста и пет) лева, това съм аз! Сметнете колко пъти се съдържа 305 лева в седем-осемстотин и ми кажете толкова пъти ли съм по-глупав аз от въпросния държавен чиновник? Ами ако не продължавах да пиша?!