Верка Сидерова - със Златна Добруджа в сърцето

Мария ДОБРЕВА,
Фондация "Вигория"

    Народната певица Верка Сидерова, чиито изпълнения продължават да възхищават няколко поколения нейни почитатели, е вече почти на 98 години (р. 26.04.1926 г.). Обградена от домашния уют на своето жилище, с панорамен поглед към Витоша, тя е престанала да дава интервюта и да посреща журналисти. Но Верка продължава да е сред хората и в сърцата на хората, защото прекрасното наследство, което остави в Златния фонд на българското радио и телевизия е живо и вдъхновяващо.
    За пореден път усетихме силното въздействие на народната песен "Лале ли си, зюмбюл ли си", изпята и записана за първи път от Верка Сидерова, на 40-то Световно първенство по художествена гимнастика във Валенсия през 2023 г., където националният ни отбор завоюва първо място. Песента "Лале ли си, зюмбюл ли си" Верка научава от баба си Елена, майка на майка й. Тази песен, изпълнена с характерните за певицата дълбочина и благозвучност на гласа, се превръща във визитната картичка на Добруджанския славей, както я наричат.
    През май 1951 г. е създаден ансамбъл за фолклорни песни и танци в София. Филип Кутев, един от създателите на ансамбъла и после ръководител, запленен от богатството на българския фолклор, мечтае да го превърне в сценично изкуство - събира автентични фолклорни песни и ги адаптира за многогласово изпълнение. Когато Филип Кутев чува за първи път изпълненията на Верка през 1952 г., той е категоричен - такъв талант не бива да се пропилява. Прави всичко, да улесни вече омъжената Верка да се премести в София - съдейства и съпругът й, летец в Балчишкото летище, да си намери работа в столицата. Веднъж усетила, че е приета като талантлив изпълнител, Верка не жали време и усилия, за да се учи от тези, които са с повече опит в сценичните изяви от нея.
    Под ръководството на Филип Кутев ансамбълът се оформя като един от водещите в страната. Изявите на Държавния ансамбъл за народни песни и танци се превръщат в ярко културно събитие, както у нас, така и в чужбина. Верка с вълнение си спомня, че първото й излизане на турне зад граница е в Чехия през 1953 г. Възторженото отношение на публиката и забележителностите на Златна Прага я пленяват. Повече от 30 години нейните невероятни сценични изпълнения като солистка в ансамбъла са изправяли на крака омагьосаната публика в 29 страни - САЩ, Япония, Русия, Франция, Великобритания, Гърция, Монголия, Виетнам, Израел и др.
    Занизват се дълги години на работа в ансамбъла, записи в радиото и телевизията. Освен изпълнителско майсторство, Верка притежава и умението да общува вълнуващо и запомнящо се с почитатели и млади изпълнители. Тя раздава щедро песните си и опита си като изпълнител. Изслушва начинаещи певци, съветва ги, окуражава ги. След пенсионирането й нейният ангажимент към българското фолклорно изкуство не секва - изпълнения в телевизията, гостувания в различни програми.
    Съхранената й памет й позволи на 85 години да събуди спомените и да разкаже историята на живота си със свои думи. Това беше нейното желание - автобиографичната книга "Лале ли си" (изд. "Мартине", Добрич) да носи своята пълна автентичност по съдържание и изказ.
    Дълъг е списъкът с награди, които е получавала през годините. Между тях е и най-високото отличие в България - орден "Стара планина", втора степен (2011 г.). През 2004 г. е удостоена със званието "Почетен гражданин" на родния си град Добрич и голямата награда "Нестинарка" за цялостна дейност във фолклорното изкуство на Международния фолклорен фестивал в Бургас.
    Верка Сидерова е един от първите носители на наградата Почетен плакет "Златна детелина" на фондация "Вигория" (2015 г.) за нейната всеотдайност към младите, за способността й да насърчава, да съветва, да подпомага и предава своята любов към народната песен. Макар и започнала 90-ата си година, това не й попречи да се изкачи уверено сама на сцената за получаване на наградата. Тя смая присъстващите със своята жизненост, въпреки годините, с красотата на живото (не написано) слово, със сценичното си поведение и финеса на общуване с публиката.
    През април 2022 г., за нейния 96-и рожден ден, с цветя и подаръци пристигат Ралица Иванова, хореографка в 144 СУ "Народни будители" в кв. "Младост" в София, и нейна приятелка, Марияна Лазарова. Те носят специални поздравления от името на учителския състав и учениците, и от името на почитатели на известната певица. Тук са и дългогодишните верни приятели на Верка - Мария Лешкова, солистка в ДА "Филип Кутев", а после и диригентка на хора, и Тодор Георгиев Тодоров (Тошко), технически директор на ансамбъла.
    През декември 2022 г. я изненадва неочаквана среща, израз на високо признание към нея. Италианецът Самоеле Пучи, който от 50 години следи българския фолклор, познава много добре изпълненията на Верка Сидерова. Посещавайки концерт на ансамбъл "Филип Кутев" в София, той моли за среща с Верка Сидерова. В дома й го води Ралица Атанасова, солистка към ансамбъла, и Тодор Тодоров. Верка разговаря с госта на италиански, а възхищението на италианеца е огромно.
    "Аз никога няма да покажа, че не съм добре. Моите близки ми казват: "Ти усмихната ще си умреш." Разговарям сама със себе си - един млад, мозъка ми, и един стар, тялото ми: Къде отиваш, какво става с тебе... Но като се замисля..., така трябва. Сезоните на живота не можем да спрем. След младостта и зрялата възраст идва старостта."
    Въпреки достолепната си възраст, Верка Сидерова се вълнува и от събитията в страната ни: "Как допуснаха да сме най-бедната страна в Европа? Не бедна, а най-ограбена. Боли ме, като чувам, че България е най-бедната страна в Европейския съюз." Светът около нея все повече се стеснява, но тя не спира да чете. Възпитаник e на класическата гимназия в Добрич, където е изучавала латински език. Винаги близо до нея е червеният й бележник, в който си записва български и италиански/латински поговорки, които й идват наум.
    Верка Сидерова с достойнство носи и таланта си, и своята житейска орис. Щедър плод на родовото си дърво, тя остава винаги признателна на своите корени, на своя роден край - Златна Добруджа, и на своя роден град - Добрич. Нейната борбеност, стремеж към познанието, вяра и ентусиазъм, които са й помагали през годините, й помагат и сега, когато на плещите й тежат натрупалите се годините. В думите й винаги звучи оптимизъм и добронамереност към другите. На сцената на живота тя избра роля, която играе с достолепие.