В окопите на следващата война в Залива

Хаосът в Йемен - най-бедната арабска страна, властва от месеци. Той се възцари там още в зората на "Арабската пролет" и както по всичко изглежда, ще продължи до драматично самоунищожение на ракъсваната от племенни вражди държава. Загиналите в несекващите престрелки са хиляди, а Вашингтон е на път да започне третата си война в района на Големия Близък изток. Миналата седмица Европейският съюз и Русия евакуираха гражданите си от разпадащата се изкуствена република, тъй като тя се движи неудържимо към междуплеменна вакханалия. В същото време ЦРУ обяви, че клонът на "Ал Кайда" в Йемен представлява най-голямата непосредствена заплаха за сигурността на САЩ, по-голяма дори от "централното" ръководство на терористичната мрежа, което дърпа конците от пакистанските планини. Във Вашингтон конгресменът Джоузеф Либерман заяви: "Ирак - това е вчерашната война, Афганистан - е днешната война. Ако не изпреварим с превантивни удари, Йемен ще стане утрешната война". В САЩ добре знаят какво има предвид Либерман и не губят време. Тези дни те използваха отсъствието на президента Ахмед Али Салех, който лекува в Саудитска Арабия раните си след ракетното нападение срещу неговия дворец, за да атакуват с безпилотни самолети заподозрени терористи и техни бази. Заедно с това те кроят и

по-дългосрочни планове

В четвъртък бе съобщено, че в района на Персийския залив ЦРУ строи тайна база с официалното обяснение, че тя ще е за операции срещу действащия в Йемен клон на "Ал Кайда". Междувременно значително бе увеличен броят на служителите на ЦРУ в Йемен в очакване  антиамерикански настроените бунтовнически сили да се консолидират. Ускорен е и графикът за строителството на базата от две години на 8 месеца. Къде ще бъде разположен новият военен обект, се пази в тайна. Възможно е това да е Бахрейн, където САЩ вече имат военноморска база и където е разположено командването на Пети американски флот. Оттам маршутът на безпилотните самолети е безопасен - те ще минават само над  стратегическия съюзник на САЩ в района на Саудитска Арабия.
Според "Ню Йорк таймс" тази тактика е наложителна, за да се попречи на екстремистите да обединят силите си. А те са на път да сторят това, тъй като войските, верни на президента, са  изтеглени от Южен Йемен, за да защитават режима от агресивните демонстранти в столицата Сана. Според някои анализатори бъркотията, в която е потънала страната, способства за укрепването силите на терористите. Разклонението на "мрежата" се ръководи от имам Ануар ал Аулаки, наричан "малкия Бен Ладен". Той е на първо място в списъка на ЦРУ за залавяне или ликвидиране. 39-годишният имам е роден в американския щат Ню Мексико в семейството на имигранти от Йемен. Той е следен, арестуван и разпитван многократно от ФБР и ЦРУ. Преди септември 2001 г. е имал пълната свобода да пътува безпроблемно навсякъде по света.
Според Лари Чин от канадския електронен сайт Global Research случващото се в Йемен всъщност е средство за оправдание на действия, които осигуряват реализацията на тайните имперски планове на САЩ. Министър-председателят Али Мохамед ал Муджавар, който бе тежко ранен при покушението срещу президента на 3 юни, твърди, че "организацията на "Ал Кайда" в неговата страна

е проектирана в САЩ

които търсят претекст за по-мащабна военна намеса". А тя е вече на хоризонта предвид трайбалистката вакханалия. Северният клан на Хусите например е извън контрола на централното правителство. А Югът не спира с опитите си да се отцепи. Мнозинството генерали са от племето, от което е и Салех. Командването на Републиканската гвардия - най-добре въоръжената и професионална част от йеменската армия, е дадено на сина на президента, а специалните служби - на неговия племенник. На племенен принцип се формира средният и младшият офицерски състав. Затова не е  изненада, че армията е вярна на президента и той, макар и извън страната, продължава да държи властта. Основната стратегия на клана, който  управлява в сегашния момент, е да се използва "племенната политика". Главен противник на Салех е един от най-богатите и влиятелни кланове - този на шейх Хюсеин бен Абдула ал Ахмар, който стои начело на племенния съюз на Хашидите. Техен основен противник е племенният съюз на Бакил, който е и по-многоброен. Но Хашидите напоследък привличат все повече кланове включително и племето Калван, което владее земите източно от столицата Сана и е много добре въоръжено.
Йемен има и

други особености

които отличават страната от съседите й. Така например йеменските шиити съставляват 45 процента от населението, а сунитите - 52 процента. В района шиитите са представяни от Иран - естествения враг на Саудитска Арабия, която е изцяло сунитско-уахабитска - шиитите там са едва 5 процента от населението. Съперничеството между тях е за влияние в Ирак, където също преобладават шиитите. Тази историческа верска даденост предполага успешно прилагане на изпитаната имперска формула "разделяй и владей". Саудитската монархия се опасява, че примерът на шиитите в Йемен ще провокира протести на шиитите и в Риад. Още повече че йеменските и саудитските шиити имат за своя духовна опора Иран. Активизацията на шиитите може да разбуни и съседен Оман. Това ще дестабилизира целия Арабски полуостров и ще засили влиянието на Иран, който вече има военноморска база в Еритрея. На другия бряг на Червено море в Джибути обаче вече са дислоцирани американски и френски войски.
Един по-внимателен прочит на историята на "йеменския проблем" показва, че Пентагонът и американските разузнавателни служби преследват  цели, не по-малко важни за тях от войната срещу тероризма. Проливът Баб ел Мандеб има изключително значение за навигацията в района и за гарантиране на американската хегемония. Ако той бъде затворен за корабоплаване, танкерите от Персийския залив няма да могат да стигат до Суецкия канал - проливът е връзката между нос Добра Надежда и Близкия изток и стратегически морски път между Средиземно море и Индийския океан. Така че контролът върху най-важното звено на глобалния енергиен трафик, от чиято сигурност зависи състоянието на икономиката на много азиатски страни, осигурява на Вашингтон възможност да налага волята си. Сегашната обстановка в Йемен е удобен предлог за увеличаване на военното присъствие на САЩ в района. През тесния воден път към Източна Азия, Европа и САЩ преминават всеки ден танкери, транспортиращи над 3 млн. барела петрол. Разбираемо е защо този контрол е в основата на всяка бъдеща стратегия на Вашингтон. Освен това той е и възможност за евентуално ограничаване и дори спиране на петролния транзит към Япония, Китай и ЕС, които могат да се опитат да противоречат на САЩ. Имайки предвид, че значителна част от саудитския петролен износ минава през Баб ел Мандеб, поставянето на пролива под американска военна опека е предупреждение и към Риад да не се изкушава да се договаря за бъдещи мащабни доставки на петрол за Китай или други държави, които решат да плащат с юани или евра.
Държавата Йемен е едно изкуствено образувание създадено след края на студената война. Обединението на Йеменската арабска република и Народнодемократична република Южен Йемен през 1990 г. породи

известни надежди

 за просперитет и единение. Но тези надежди угаснаха след кратката гражданска война през 1994, когато части на бившата южнойеменска армия се вдигнаха на бунт срещу корумпираното управление на севернойеменския лидер и сегашен президент Али Абдула Салех. Тогава Северен Йемен разгроми Юга, където, според САЩ, сега процъфтява клонката на "Ал Кайда". Резиденцията на централното правителство на президента е в Северен Йемен - в Сана, докато петролните находища са в бившия Южен Йемен. Президентът обаче контролира петролните приходи. Благодарение на това той може да продължи да си играе с фракциите и племената още дълго време.
Йемен има още много характеристики. Така например в страната с 23-милионно население оръжията са повече от хората, а неграмотността е над 65 процента. Беднотията и липсата на работа принуждават хиляди юноши и младежи да напускат домовете си и да хващат пътищата на войната. Днес опустошеният Йемен може да бъде сравнен само със Сомалия, където царства беззаконието и където няма държавна власт. Той обаче има още една "особеност". Въпреки интензивните посреднически усилия на арабските държави от Залива, йеменският президент Ахмед Али Салех отказа на няколко пъти да подпише важното споразумение за предаване на  властта, за мирен преход и избори и така предизвика въоръжената конфронтация в страната. Той ръководи Йемен от 33 години и беше един от най верните и важни съюзници на САЩ във войната срещу "Ал Кайда". Но американците очевидно нямат повече нужда от него, макар че той още държи крехката власт. В момента мирен изход от ситуацията не се вижда. При напълно възможната и очаквана гражданска война, която на практика вече започва, племенният съюз на Хусите едва ли ще пропусне шанса си да поиска автономия. Така ще постъпят и други племена. А САЩ не само от стратегически, но и от хуманитарни съображения ще бъдат "принудени" да се намесят.