Уроците на 22 юни 1941 г.

Повтаря ли се историята? Може би да, може би не... Във всеки случай събитията в историческата броеница си приличат.
След като се къпа във военни успехи цели 15 години, император Наполеон Бонапарт насочи завоевателната си воля - с ясен взор, но със замъглен разум - към Москва. Повелителят на Европа повежда 600 000 души - половината французи, половината от всички краища на империята, назовава ги Велика армия и се втурва на Изток. Тръгването бе парад, връщането - сълзи, скръб и бягане през глава.
Безумствата не спряха и през следващите десетилетия. Англия, Франция, Белгия, Холандия, Германия и Италия вилняха и заграбваха колонии. ХІХ век премина в ръкопашни схватки за отвъдморски територии. Според користните си интереси европейските държави се разделиха на два лагера и сътвориха Първата световна война. С 5 милиона убити и 10 милиона осакатени приключи касапницата от 1914-1918 г.
Разум отсъстваше и на масата на победителите. Франция и Англия диктуваха следвоенните условия на живот, обозначени като Версайски, Ньойски и пр. договори. Победителите начертаха най-невъзможната териториална, междудържавна и геополитическа карта на Европа. Бяха теглени разграничителни линии, забранителни зони, бариери, тайни и явни коридори, стотици правила за общуване между нациите. Победителите всуе се заблуждаваха, че ще държат юздите на Европа за десетилетия напред. На Русия, която революционно бе променила социалната си система, победителите отделиха особено внимание: опасаха я със "санитарен" коридор, за да не би социалната "зараза", която тя излъчваше в мощни кванти, да плъзне към целомъдрената в капитализма си Европа.
* * *
Наближава 22 юни и историята ни връща към онзи световно исторически значим 22 юни 1941 г. И така ще бъде. Защото 10 години след провъзгласяване на Версайската "мирна" система европейският континент представляваше парен котел. И първото негово избухване остана като че ли незабелязано: на 30 януари 1933 г. след поредната парламентарна криза в Райхстага президентът Хинденбург възложи мандат да състави правителство на Адолф Хитлер - шеф на неголяма, но креслива и най-главно - по военному организирана, партия. Никой не прие сериозно промяната. Твърде скоро обаче светът започна да се удивлява, че под комичната външност на фюрера се крие не само динамична, но и демонична, личност.
Англия и Франция все още с любопитство наблюдаваха актьорската игра на Хитлер на европейската сцена. Когато социалистът Леон Блум оглави антифашисткото движение в родината си, френската десница му хвърли в лицето думите, че предпочита Хитлер пред неговата еврейска мутра. В Англия нещата не стояха по-прилично. Ядосан от формалните и безконечни противоборства между лейбъристи и консерватори, Чърчил в свой стил избухна: "Ако някой може да сложи ред в Англия, това е личност с организаторските качества и воля на Адолф Хитлер..."
От вилата си в Берхтесгаден, Алпите, Хитлер се забавляваше от безпомощността на разединена Европа, защото наближаваше денят на пълен реванш. И той дойде под името Мюнхенска конференция на 29 и 30 септември 1938 г. Присъстваха домакинът Хитлер, английският министър-председател Невил Чембърлейн, френският му колега Едуард Даладие и бъдещият член на Тристранния пакт Бенито Мусолини. Вкупом тримата дадоха генерално пълномощно на четвъртия съиграч да поправи Версайската геополитическа карта на Европа. И с един удар Хитлер измами главните политически мъже на Стария континент...
Е, не чак всички! Имаше двама, именуваха се Й.В. Сталин и В.М. Молотов, и бяха ръководители на Съветска Русия. Макар и непоканени на Мюнхенската конференция, Сталин и Молотов косо, но зорко, наблюдаваха европейските работи. Сър Чембърлейн и мосю Даладие смятаха, че са залъгали Хитлер, насочвайки го на Изток: най-първо Судетско-немската област, след туй Чехия, Полша, Румъния, Балканите и като венец - СССР, полята на Украйна, Кремъл, Москва, петрола на Кавказ, Ленинград, ширините до Урал. Хитлер вече беше писал за тези си намерения в своето политическо верую "Моята борба".
Връщайки се от Мюнхен, на летището в Лондон Чембърлейн размаха споразумението с Хитлер и със самодоволна усмивка заяви: "Това значи мир!" Подтекстът: "Великобритания е спасена! Хитлер тръгва на Изток! Западът може да празнува!" Когато през 1940 г. войната бе започнала и Чърчил бе заел поста министър-председател на мястото на измамения Чембърлейн, с убийствена ирония даде оценка на Мюнхенското споразумение: "Англия трябваше да избира между позора и войната. Нейните министри избраха позора, за да получат след това и войната..."
По време на Мюнхенския сговор прозорците на Кремъл светеха до късно: Сталин пушеше лулата си и мислеше какво да противопостави на безумието, на "старите, изпечени буржоазни дипломати..." На 23 август 1939 г. външният министър на Германия Йоаким фон Рибентроп пристигна изневиделица в Москва. Молотов тутакси подписа Пакт за ненападение между Германия и СССР и по този начин Сталин върна топката на Запада - предостави им удоволствието да вадят кестените от коварно подготвяния от самите тях огън.
Войната, която Хитлер устрои на братята си европейци, бе светкавична: на Полша фюрерът отдели 17 дни, на Норвегия - един есенно-зимен месец, на Франция - три пролетни седмици, Холандия, Дания и Белгия бяха заметени с по един ден, Югославия и Гърция - за към две седмици.
В края на май 1941 г. знамето с пречупения кръст се развяваше от Нарвик до Акропола и от Атлантика през Айфеловата кула до Варшава. Можеше ли фюрерът да стане властелин на света? На никого от големите честолюбци в историята - императори, цезари, наполеони, президенти и пр., това не се е удавало. Хитлер също загуби. Началото на края е паметният 22 юни 1941 г., когато нападна Русия. Пътят до този край продължи 1417 дни и нощи и завърши на 9 май 1945 г.
* * *
Европа отново бе свободна и не знаеше какво да прави. Сега уж няма телени мрежи, завеси, коридори и чадъри, но отново ни предлагат щитове и разграничителни линии. Хора отвъд океана и от Брюксел са се заели да чертаят враждебна граница между Украйна и Русия. Ако не е извънредно опасно, то най-малкото е позорно занимание...