Цигари и кръв - 2

Лятото писах под това заглавие за момчето от панелния квартал - последна, и то мъничка брънчица във веригата за пласиране на безакцизни цигари, пребито жестоко от униформените. Тогава някои ме укориха, че едва ли не защитавам престъпник. Може би защото в техните представи пласьорът е непременно бабаит с бокс в ръката и нож между зъбите. Струва им се, че добрият човек няма как да бъде забъркан в такива каши. Истината е, че това може да се случи на мнозина. Защото днес закъсаш ли, няма кой да ти помогне. И ако си без работа, а издържаш семейство, и ако детенцето ти е с проблеми и всеки месец трябва да намираш пари за прегледи и лечение, колко му е да стъпиш накриво. Ето защо не оправдавам момчето, но го разбирам. Затова негодуванието ми е не към него, а към онези, които са на върха на веригата. И към политиците, които ги закрилят.

Най-новият скандал с публикуваните тайни разговори на властта разголва в немалка степен нейната същност. За да се домогнат до управлението, политици, самопрепоръчващи се за блюстители на нов морал, прибягват до услугите на финансово мощни фигури. С техните пари купуват изборите и си осигуряват места в парламента. Съставят правителство, охулват своите предшественици и обявяват уж по-различен курс, а  народът се радва и подкрепя, защото най-после вижда сбъдването на надеждите си за почтено и чисто управление. Минава меденият месец, изтичат още два-три и благодетелите вече си искат парите, разбира се, с лихва, и то висока. Политиците започват натиск за назначаване на ключови позиции на лица, които ще вземат решения в полза на далаверата. И тъй като по различните етажи на управлението има и читави хора, срещу тях се предприемат действия за компрометирането им. Честният служител се чувства предаден, напуска или доброволно, или под натиск. "Отврат са, повръща ми се от тях!", казва шефът на митниците за онези политици, за които преследването на личните цели е по-важно от ангажимента пред избирателите.

Сега някои омаловажават разкритията, като твърдят, че контрабандата никога не е спирала, че винаги е имало политици, които се облажват от далаверата. Ако приемем, че е така, ще стигнем до тъжния извод, че на сегашните управници обичайните нива на обогатяване са им се видели недостатъчни. Свидетели сме как запретнаха ръкави да увеличат облагите си. Когато вдигнаха драстично акциза на цигарите, опозицията предупреди, че така контрабандата ще нарасне неимоверно. И попита къде ще отидат парите от нея. Мрачните прогнози се сбъднаха. Приходите от акциз са с 240 милиона лева по-малко от 2009 г., като тук се има предвид само легалният сектор. Ако прибавим и контрабандните цигари, чиято продажба надмина нивата от времето на югоембаргото и вече заема половината от пазара,  загубите за държавата надхвърлят 700 милиона. Тези огромни суми не са отишли при момчето от панелката. Влезли са в джобовете на финансовите благодетели и обслужващите ги политици.

В тази ситуация реакцията на гербариите е повече от нелепа. Министър-председателят обвини опозицията, че е виновна за скандала, сякаш тя има не само чудната способност да кара министрите да се ругаят като хамали, но и като че ли има  ресурса да настанява свои хора на позиции, от които да покровителства определени фирми. Двамата вицепремиери и шефът на митниците пък си направиха пиар акция, като се снимаха пред три тира, заловени с контрабандни цигари на един от граничните пунктове. Изкушавам се да попитам дали тези пратки нямаше да влязат спокойно в страната, ако не беше скандалът предния ден, но отговорът вече е толкова ясен, че се губи всякакъв смисъл да се задава подобен въпрос.

Отговорните лица се заеха да разследват откъде идват оповестените аудиозаписи, а не твърденията в тях. При това - твърдения не на кого да е, а на министър и най-високопоставените му служители. Очевидно за властта е по-важно да си запази гърба, а не да пребори контрабандата. Затова и нейният стремеж е не да накаже замесените в далаверата, а да се докопа до информация дали не са записани и по-високи нива на покровителство, та да си спретне овреме отбранителна стратегия.

На този фон по мефистофелски мрачно кънтят думите на премиера, че иска хората му да се мразят, а не да се обичат. Той може и да е чувал, че любовта е движеща сила. Че девизът на хипитата е "Прави любов, а не война!". Че даже в класическото "Силно да любим и мразим!" първа е обичта. Нашият човек обаче е по-мъжкар от Ботев, затова е решен да успее само чрез омраза. Бедата е, че омразата и кръвта са за момчетата от  панелните квартали. А цигарите и милионите от тях - за управниците и техните благодетели.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info