Акценти
Църквата и мирът
/ брой: 51
Петър Волгин
Един от най-често задаваните въпроси след кончината на патриарх Неофит е не просто кой ще го наследи, а как ще изглежда Българската православна църква оттук насетне. Дали ще остане на висотата на своята мисия да обединява православния български народ, да носи спокойствие и духовно изцеление или, не дай Боже!, ще стане жертва на недобросъвестни светски попълзновения. Второто би било пагубно. Включването в злободневните политически игри може да погуби нашата църква. За малко не стана точно това през 90-те години по време на разкола и днес трябва да бъде направено всичко възможно, за да не се повторят по никакъв начин онези печални събития.
Разбира се, православната ни църква няма как да бъде отделена със стена от случващото се в страната ни, а и изобщо по света. Тъкмо обратното. Тя трябва да бъде особено чувствителна към болезнените въпроси на съвремието, към темите, които вълнуват хората, както в духовен, така и в материален план. Защото ако я няма тази чувствителност, хората могат да решат, че църквата, нейните архиереи изобщо не се интересуват от техните проблеми и си живеят чудесно в някакъв си техен измислен свят.
Знаем прекрасно, че представителите на различни християнски деноминации като католицизма и различните клонове на протестантството печелят симпатии тъкмо защото вземат отношение по най-актуалните въпроси на съвремието. Ето, например, преди няколко дни римският папа Франциск каза в интервю следното по повод на това какво трябва да прави Украйна в този момент, когато инициативата на бойното поле е на страната на Русия: "Най-силният е онзи, който наблюдава ситуацията, мисли за хората и има смелостта да вдигне бялото знаме и да преговаря. Да преговаряш не означава да капитулираш. То е смелостта да не водиш страната към самоубийство".
БНР, със съкращения