Трябва ли да се финансират изследвания в 51 вуза

Във всички закони и стратегии за висшето образование у нас неизменно се подчертава, че научните изследвания са основен елемент в процеса на развитието на всяко висше училище. При акредитацията на вузовете научните изследвания са един от индикаторите, които определят оценката на вуза - институционална или по професионални направления. Така е на хартия. В Закона за висшето образование (ЗВО) е записано, че всяко от нашите 37 държавни висши училища получава целево средства за научна и издателска дейност в размер на 10% от издръжката - такъв процент никога не е бил постиган, но все пак през 2013 и 2014 г. например държавният бюджет отделя за научна дейност във вузовете 8 млн. лв.
На хартия и Наредба номер 9 за условията на планиране, отпускане и изразходване на целевата субсидия за наука постановява изисквания, сред които фигурират например отчети за резултатите от научната дейност. Вузовете би трябвало да ги предоставят в МОН поне на 6 месеца. Публично

никой не е виждал нито един такъв отчет

и никой не знае как се изразходват парите ни. Ако изобщо има отчети, те са скрити дълбоко из кабинетите на просветното министерство.
Нещо повече - при всичките приказки за научната дейност във вузовете МОН всъщност никога не е правило анализ за това кой как и каква наука прави. Преди през 2011 г. в парламента да бъде приета т.нар. Национална стратегия за развитие на научните изследвания, от МОН бе оповестен Анализ за състоянието на научните изследвания в България. В него цялото "анализиране" за науката във вуз се свеждаше до следните няколко реда: "Активна научна дейност с комбиниране на различни финансови източници се реализира в Софийския университет "Св. Кл. Охридски", Техническия университет-София, Медицинския университет-София, УНСС, ХТМУ, НБУ". А дали е вярна тази семпла констатация на МОН, ще видим след малко.
Миналата седмица най-сетне се появи източник на публични данни за научната дейност във висшите училища -

третото издание на рейтинговата система

По принцип ефективността на научните изследвания би трябвало да се измерва с получените резултати спрямо изразходваните средства. Дори в рейтинговата система тази ефективност не се вижда ясно, но все пак данните са достатъчни да се получи поне някаква представа за състоянието на науката във вуз и да се направят сравнения.
Измерването на резултатите в научната дейност у нас от години е предмет на ожесточени дебати - поне в научната общност. Все пак има показатели, чрез които тези резултати се измерват в цял свят и е достойнство на третата рейтингова класация, че включва данни за броя на публикуваните научни статии и цитиранията върху тях от международната база данни Web of Кnowledge, която се приема с най-голямо доверие от световната научна общност.
Няколко индикатора в рейтинговата система имат отношение към измерването на научната дейност във вузовете освен финансирането - процентът преподаватели, които са на основен договор във всяко висше училище; брой статии в научни списания; индексът на цитируемост; брой научни публикации, цитирани поне веднъж; докторантски програми; съотношение студенти-докторанти; ползваемост на научните резултати от работодатели. Каква научна картина се очертава в българското висше образование?
 Като първи показател за научен резултат винаги се отчита броят публикувани статии в научни издания, които са признати международно. Рейтинговата система включва научната продукция за 5 години, отчетена в две бази данни - Scopus и Web of Knowledge - от 2008 до 2012 г. Тук ще използваме само втората като по-богата и призната в наукометрията. Три университета могат да бъдат посочени като елитна за България група от сериозно произвеждащи наука вузове - с над 200 статии за 5 години (поне по 40 статии годишно): Софийският университет, МУ-София и ХТМУ. При това  броят статии се посочва по професионални направления. Във втора - средна група (между 20 и 50 статии на година) могат да бъдат посочени и МУ-Пловдив, ТУ-София, Тракийският университет, Пловдивският университет, Бургаският университет,  МУ-Варна и МУ-Пловдив. Това прави

9 държавни университета от общо 37

с продукция, която може да бъде приета за що-годе видима като научен резултат. Частни вузове сред тях няма. За съжаление на МОН, нито УНСС, нито НБУ присъстват в тази класация, за да бъдат сочени като водещи в науката. Впрочем НБУ е произвел за 5 години най-много статии в област психология - 21 статии, а УНСС - едва 11 в област икономика. Те остават в третата група вузове, които могат да бъдат определени като слаби в областта на науката.  

Статии в научни списания

СУ, физически науки    -    1241
СУ, химически науки    -    1112
МУ-София, медицина    -    862
СУ, медицина    -    591
СУ, биологически    -    361
МУ-София, фармация    -    233
ХТМУ, хим.технологии    -    211
-------
СУ, науки за земята    -    166
Тракийски университет,
животновъдство    -    138
ПлУ, химически науки    -    131
ТУ-София, общо инжен.    -    129
Бургаски университет,
химически науки    -    122   
МУ-Варна, медицина    -    118           
МУ-Пловдив, медицина    -    115
ПлУ, биолог. науки    -    115
ХТМУ,
общо инженерство    -    115
ТУ-София, маш. инжен.    -    103
ПлУ, физически науки    -    102
СУ, биотехнологии    -    100

По друг показател - индекс на цитиранията върху публикувани научни статии, картината е същата. Водещи са отново СУ, МУ-София и ХТМУ. След тях се нареждат Тракийският университет, Пловдивският университет, ТУ-София, Бургаският университет, МУ-Варна и МУ-Пловдив. 

Индекс на цитируемост
   
СУ, физически науки    -    38
МУ-София, медицина    -    36
СУ, медицина    -    28
СУ, обществено
здраве    -    28
СУ, химически науки    -    24
СУ, биолог. науки    -    18
ХТМУ, хим. технологии    -    13


Цитирани статии поне 1 път

СУ, физически науки    -    979
СУ, химически науки    -    816
МУ-София, медицина    -    651
СУ, медицина    -    391
СУ, биолог. науки    -    280
МУ-София, фармация    -    205
МУ-София,
обществено здраве    -    196
ХТМУ, хим. технологии    -    141
     
От рейтинговата система може да се разбере също, че най-много докторанти на всеки 100 студенти като цяло в България се падат в професионалната област философия - 15,13. Сиреч, в тази област, която не е приоритетна според всички стратегически документи у нас, се подготвят най-много бъдещи учени. Тук започват

сериозните изкривявания в системата

Оказва се, че държавата определя приема не само на студентите едно към гьотуре, но и на докторантите, без да държи сметка за реалните нужди за технологично развитие на страната. Знаем, че в направлението икономика, от чиито випускници 60% не работят по специалността си и което се оказва с ниски научни резултати, учат най-много студенти - 60 000. А във физическите, химическите и биологическите науки, които са важни за производствения бранш и в тях научните резултати са най-високи, студентите са най-малко. В СУ например от 20 577 студенти бъдещите физици са едва 484, химиците - 343-ма, а биотехнологии учат 201 студенти. Като цяло в научната област на физиките на 100 студенти се падат 12,65 докторанти, в химическите науки - 11,63, в медицината - 8,63, в математиката - 8,27, в история и археология - 7,83, в правото - 1,46, във ветеринарната медицина 1,26. В спорта - 0, което е нормално. Това обаче не пречи Националната спортна академия през 2012 г. да има 713 650 лв. за научна дейност (данните са общо от субсидия и собствени приходи). Впрочем в самия ЗВО текстът за финансирането не е достатъчно обмислен, тъй като в средствата уж за наука се включва и издателската дейност, а между двете може да няма абсолютно никаква връзка.
Дисбаланси се откриват и в

броя на докторантските програми

- вузове, които имат слаба или нулева наука, са акредитирали в НАОА купища такива програми. Да се чуди човек акредитационната агенция поглежда ли изобщо към научните резултати на висшето училище, когато му разрешава да подготвя докторанти. Пък и при общата акредитация - оценка под 9 (при максимум 10) имат само пет от общо 51 висши училища: Стопанската академия в Свищов (8,0), Колежът в Албена (6,72), Висшето училище по агробизнес и регионално развитие-Пловдив (6,45), Колежът по мениджмънт, търговия и маркетинг-София (5,21) и Пернишкият университет (4,01). С най-висока обща оценка от акредитацията са МУ-София (9,68) и СУ (9,59). Те имат и най-много средства за наука през 2012 г. - съответно 2 578 900 лв. и 8 268 000 лв.
Будят най-малкото въпроси и акредитациите по професионални направления. Във физическите науки например, които се преподават в 4 вуза, най-високата оценка логично е на СУ - 9,8. Пловдивският университет е получил 9,5 точки, ЮЗУ - доста по-назад по резултати, е получил 9,08 точки и има цели 55 акредитирани докторантски програми. А Шуменският университет, който е също назад по всички научни параметри, е оценен с цели 9,3 точки и има 39 докторантски програми. Дали разликата в нивото на обучение е в рамките на 1 точка, при това на най-високото стъпало? В химическите науки е същото - СУ е оценен с 9,81, Пловдивският университет - с 9,42, ЮЗУ - с 9,22, Шуменският университет - с 9,08, а Бургаският университет, който е роден като химически вуз - с 9,01.           
Интересни са данните по показателя "подкрепа на студентите за научноизследователска дейност". Тук водещи се оказват ХТМУ, Русенският университет, Пловдивският университет, частните Бургаски свободен университет и дори Европейският политехнически университет, известен като Пернишки, Колежът по мениджмънт и търговия в София. Пернишкият университет, който подкрепя студентите си за научна дейност, реално има 40% приходящи от другаде преподаватели, нула докторантски програми и нула използваемост на научния продукт от работодатели (следващ индикатор в рейтинга). Което обаче не му пречи да отчита 1 400 000 лв. за научна дейност. НБУ, който се реди в опашката по научни статии и цитати, сочи 2 247 550 лв. за наука и има цели 31 докторантски програми, а от резултатите 10,95% се ползват от работодатели. Това е само потвърждение на простата истина, че добра наука се прави не само с пари, но и с научни традиции, школи и ангажирани с наука преподаватели. Стопанската академия в Свищов, която има една от ниските оценки в общата си акредитация - 8,3, също е на опашката в научната си продукция, но поддържа 14 докторантски програми, има 1 005 390 лв. за наука и... 1,16% използваемост на научния продукт. УНСС, попадащ в групата със слаба наука, има 30 докторантски програми и 1 427 000 лв. за наука при 13,74% използваемост на резултатите. Странно е, че ХТМУ, който е сред трите лидерски университета по научна продукция, работи приложна наука, има цели 56 акредитирани докторантски програми и 5 930 190 лв. за наука, показва използваемост на резултатите от работодатели едва 1,65%. Ако това не е несъвършенство на рейтинговата система и говори за технологичното развитие на бизнеса и интереса на българската индустрия към науката, картината у нас е доста жалка. Същото притеснение предизвиква и използваемостта на резултатите при вузове, чиято продукция би следвало да се прилага много по-активно - МУ-София, Тракийският университет, Русенският университет. Слаб в науката се оказва и Американският университет в Благоевград. Той има 60% (!) приходящи преподаватели, нула докторантски програми, но 1 640 000 лв. за наука при 0,10% използваемост на резултатите. Колежът в Албена (Добрич), който с 20% приходящи преподаватели не подготвя докторанти, има за наука 1 546 410 лв. и 0,30% използваемост на резултатите. 

Използваемост на научните резултати от работодатели

СУ    -    36,36 %
Аграрен университет, Пловдив    -    28%
УНСС    -    13,74 %
МУ-София    -    11,4 %
НБУ    -    10,95 %
Великотърновски университет    -    6,3%
Тракийски университет    -    3,83 %
Русенски университет    -    3,79%
ХТМУ    -    1,65%
Стопанска академия,Свищов    -    1,16%
УниБИТ    -    0,24%
Американски университет    -    0,10%
Европейски политехнически ун., Перник    -    0%

Това са само част от фактите и тенденциите в областта на университетската наука, които се откриват с помощта на рейтингите. Но и те са достатъчни, за да се видят сериозни дисбаланси в системата и недомислия от страна на държавата в политиката й за висшето образование. Най-малкото възниква един много болен въпрос, от който политиците се страхуват - трябва ли всичките 37 държавни висши училища да получават от хазната пари за наука? Или по-ефективно би било да се разделят на три групи според резултатите - трите университета, които са очевидни лидери в изследванията, да бъдат финансирани най-активно, шестте от втората група - по-скромно, а останалите изобщо да не получават средства за изследвания от държавния бюджет? Групите, разбира се, не са заковани веднъж и завинаги, всеки вуз би трябвало да се стреми да попадне в по-горния етаж. Недоволни ще има, ако се вземат мерки. Но все пак, при недостатъчното финансиране за наука, би следвало държавата да сложи някакъв ред поне за по-ефективното им изразходване.