Трябва да мислим за бъдещето

Здравец Хайтов е роден на 2 април 1956 година в София. През 1975 г. завършва Строителния техникум "Христо Ботев". През 1978-1983 г. следва във Варшавския архитектурен факултет и завършва градоустройство във ВИАС - София. От 1983-1989 г. работи в Проектантска организация - Смолян. От 1989-1991 г. в НИПИ "Интерпроект". От 1991-2005 г. е ръководител на архитектурната фирма "ARGO-Z" design. От 2011 до 2014 г. е управител на фирма "АРГО-3" ЕООД. Негово дело са редица архитектурни обекти в страната, основно в Смолян и Златоград. От 2005 г. до 2007 г. e председател на Сдружените Софийски Архитекти. От 2007 г. до 2010 г. е заместник-председател на Съюза на архитектите в България. От 2011 г. до 2013 г. е член на Управителния съвет на Съюза на архитектите в България.


- Какво прави, как се чувства Хайтовият син в новото време разделно?
- Как да се чувства човек в тази разпътица и кому да вярва? Политиците викат - всичко е добре и се оправя, в Европа сме и няма страшно, а хората малееят затворени в собствения си свят, отчуждени и обезверени. Как да ги събудиш и обнадеждиш, като животът ги е стиснал за гърлото?
- По примера на знаменития си баща ти продължаваш битките на "ползу роду болгарскому". Докъде стигна твоето сражение?
- За битките си прав, но те са с вятърни мелници, тоест с нашата си администрация. Читалище "Отец Паисий" в софийския квартал "Редута" е от 12 години заключено. Преди две години възроптахме с протестен митинг и изпратихме писма до всички възможни институции срещу този абсурд. От читалището пишат, че  дейност има, и то голяма, която е само на хартия. Общината приема и от време на време отпуска пари, нашите пари. Държавната субсидия се взима от настоятелството, а в дейността си то има даже записано водене на дело срещу общината за прекратено субсидиране - втори абсурд! Питам г-жа кметицата, защо давате пари на заключено читалище, а тя ми отговаря, законът го разрешава и от нас не зависи? Ами контролът върху дейността не трябва ли да го извършва общината, след като преразпределя държавните средства? В крайна сметка ние, съкварталците, не виждаме и грам читалищна дейност. За кого е тогава това читалище?
- Какво спечели и какво загуби дотук от тези битки?
- Спечелих съратници и приятели - хора, които "не си оставят магарето в калта", а загубих творческо и лично време, което можех да посветя  на близките ми. Разбирам какво му беше на баща ми в спасяването на писателския съюз, на читалището, което носи сега неговото име, битката за природата и чистотата на българския език, за гроба на Левски... "Прави каквото трябва, пък да става каквото ще", обичаше да казва той и продължаваше напред до последно! "Много неправди, а една Мария! Затуй не се е оправил тоя свят!" - е завършекът на разказа "Козият рог".
- Хвърли доста сили и енергия за архитектурното оформление на "Алеята на творците", която бе окончателно завършена през тази година. Какво те мотивира за това?
- Мотивира ме паметта към творците с особени заслуги към културата на България. Самата алея беше завършена с много усилия, средства и енергия и затова сега нейното занемаряване предизвиква у мен тягост, отчаяние  и гняв!
- А какво стана с "къщата на Хайтов" в с. Яврово, каква ще е съдбата й - ще бъде ли превърната в къща музей?
- Вилата в Яврово по настояване на покойната Жени Божилова и по волята божия отиде при нейната наследница Елена Големанова за лично ползване. Ще има не къща музей, а музейна сбирка "Николай Хайтов". Да е живот и здраве, в закупена от мен преди години къща в центъра на селото ще бъде създадена експозиция със снимков материал, архивни документи и вещи на писателя. Ще има и негови ръкописи, снимки на прототипи на героите от "Диви разкази" и пр. Това, което зависи от мен в памет на баща ми, ще бъде представено в къщата в Яврово на неговите почитатели и следовници. Професор Майкъл Холман - преводачът на "Диви разкази" на английски, в една неотдавнашна среща  предложи да ми предостави писмата между него и баща ми покрай техните срещи и работата върху превода. Те също ще бъдат част от музейната сбирка...
- Как мислиш - достатъчно ли е онова, което правим като българи за съхраняване на националната ни памет, за почит към духовните ни предци и будители?
- Никога няма да е достатъчно. Както всяка живинка иска обгрижване, така и поддържането на националното самочувствие предполага държавна политика и непрекъснато опресняване на българското самосъзнание. Защо най-новата ни история започва с подем и ентусиазъм? Единението около идеала за национално освобождение и обединение на Отечеството е в основата на националноосвободителните борби. С името на България нашите деди са влизали в битки и са загивали за опазване на род и Родина. Това патриотично чувство се нуждае от верен исторически прочит, възпитаване в любов към Отечеството и почит към достойните будители.
- Какво още следва да сторим, за да бъде опазена паметта българска, да бъде спрян процесът на отродяване и космополитно обезличаване на нацията?
- Има една хубава източна мъдрост, която казва: "Ако мислиш за утрешния ден, сей жито, ако мислиш за десетилетия напред, сади дървета, ако мислиш за столетия напред, възпитавай хора!" Погледът и мисълта на всички ни трябва да са обърнати към децата и младите. Ако не вграждаме в техния ум и сърцата им любов към род и Родина, сме загубени като държава и нация.
- Приживе Хайтов предупреждаваше не само за ширещото се отродяване, но и за опасността от "културно претопяване" на българите. Какво мислиш за това?
- Махни от учебниците Вазов, Ботев и Левски или съкрати изучаването на тяхното творчество и дело. Вкарай повечко чувство за световна "принадлежност" на младите българи и отродяването е готово. Виждаш как непрекъснато ни опитват и отвън, и отвътре - я със съмнение в истинноста на Баташкото клане или съществуването на помашки етнос и даже нация, я със съмнение в необходимостта да защитим границите си със собствена армия или с предоставяне право на Европа тя да решава кой как да преминава през нашата държава. Това е разграждане на държавността  и отказ от собствена национална политика.
- Николай Хайтов внесе в Народното събрание първия проект на закон за защита на езика, който беше погребан в бумагите на парламента. Има ли надежда проектозаконът някога да бъде приет?
- Обърнах се към народни представители от Патриотичния фронт да потърсят в архивите готовия Закон за българския език и да го предложат за приемане, но изглежда, че те са претоварени с по-важна работа и засега няма резултат. Хайтов казваше: "Има ли го българския език, ще я има и България!"
- Пак Хайтов предупреждаваше за сериозната заплаха от нова ислямизация в Родопите, пък и не само там. Как се отнасяш към тази опасност?
- Просветителската и будителската си дейност Хайтов осъществяваше повече от 35 години със списването и издаването на сп. "Родопи". Като главен редактор на списанието е провел стотици срещи с родопчани за възраждане на българското самосъзнание, традиции и обичаи, опазване и съхраняване на българския език. С аргументи и факти той доказваше българския корен на насилствено помохамеданченото население. Българският език и вярата, белязана с кръст, скрит под земята на мохамеданските надгробни камъни, е нишката, свързваща онези времена под турско робство и днешното време разделно.
- Пак в Родопите вече десетилетия наред върви процес за "турцизиране" на българите мохамедани - нещо, което не е било постигнато дори от турските османски поробители през XVII век. Как може да бъде спряно това изтичане на българска кръв?
- Казал го е не друг, а управителят на Дунавския вилает (1822-1884) Мидхад паша: "Тези мюсюлмани не са дошли от Азия, както обикновено мислят. Това са потомци на тези българи, преобърнати в исляма в епохата на завоеванието и следващите години. Това са деца на същата тая земя, на същата тая раса, от същото това коляно." Това е истината и тя се доказваше с просветна и научна дейност до 1990 г. После всичко тръгна "демократично" и плавно надолу. Заедно с обезлюдяването на селата в резултат на икономическия срив и безгрижието на държавата за изоставащите региони, нахлуването на платения ислям и градежа на джамии под път и над път, се стигна до днешното плачевно икономическо положение и духовно състояние на Родопите. Чрез училищата, читалищата и църквата държавата следва да развива просветна дейност; да подкрепя културните и духовни институции, да насочва повече средства за развитие на пограничните райони.
- Какво не е направила досега и какво следва да извърши българската държава за спиране на този отродителен процес ?
- Трябва да обърне повече внимание на вътрешната си политика. Да се вгледа в проблемите на обикновените хора, поставяйки ги над партийни и политически ежби, и без отлагане да ги решава. Не го ли направи сега, няма да останат нито българи, нито българи-мохамедани.
- Какво мислиш за т.нар. "ново преселение на народите" към Европа. Спонтанна ли е тази обсада на Стария континент или инцидентна?
- В нашата история има бежански вълни вследствие промяна на границите, но те са вълни от етнически българи. Нещата сега са различни. Никоя от големите държави не коментира първопричината за това бедствие, а именно войните "за демократизиране" на Ирак, Сирия и Либия, започнати от САЩ. Сега американците стоят настрана и гледат сеира на това преселение. Резултатът от това са бежанските и имигрантски вълни, заливащи Европа, носещи със себе си и "клетки" на радикалния ислям. Ние приехме десетина хиляди емигранти и се видяхме в чудо. Ами ако Турция пропусне бежанския поток от стотици хиляди, тогава какво ще правим?
- Управниците на Европа адекватно ли действат при възникналата ситуация?
- Видно е, че разногласията са налице. Полша, Чехия, Унгария проявиха чувство за самосъхранение и опазване на границите си и веднага бяха заплашени със санкции. Ще се оправят по-силните и мощни западни икономики, пресяващи необходимите им подготвени специалисти. Да му мислят по-малките страни като България.
- Коя е най-голямата опасност за България?
- Демографският срив, подплатен с непрекъснато напускащите млади и трудоспособни хора. Причините за това са липсата на перспективи за професионално развитие, безхаберие на държавата. Още - вече 25 години ликвидиране на индустрията и селското стопанство; беззаконие и корупция навсякъде, безнаказано разграбване на страната. Какво да очакват младите? Заминават по света, и дори да поискат един ден да се върнат, не се знае какво и кого ще намерят тук в България!