Точна сметка - добри приятели
/ брой: 117
Преди няколко дни известният британски вестник "Гардиън" публикува коментар, в който между другото се изтъкваше, че в годините след 1945-а до ден-днешен САЩ са се опитвали (или успявали) да свалят правителства в 50 страни и са бомбардирали 30 държави.
Поразиха ме кръглите цифри: догодина светът се готви да отбележи 70-годишнината от капитулацията на нацистка Германия, тоест седем десетилетия мир и съзидания, а точно във въпросния период американските миротворци са стоварвали стотици тонове бомби над територията на една или друга чужда държава, а почти всяка година "експертите" от ЦРУ (и многото останали шпионски учреждения) са хабили сили и много долари, за да разклатят стола изпод някой неугоден за Вашингтон чуждестранен премиер или президент.
Тези впечатляващи цифри доста ясно обясняват защо в "мирния" период след Втората световна жертвите на т.нар. "локални конфликти" (почти всички с прякото или косвено участие на САЩ) наближават зловещата бройка 50 милиона, почти толкова, колкото са жертвите на военния пожар, разпален в средата на миналия век от лудия Хитлер.
Тази публикация ми напомни също и за един филмов скандал през средата на 60-те, когато млад американски режисьор пусна по екраните документалната лента "Мистър Фрийдъм" (Господин Свобода) - жестока ирония за "миротворческите" усилия на Чичо Сам. "Мистър Фрийдъм" показваше в целия й отблъскващ облик ролята на САЩ като "световен полицай" и документално доказваше как след всяка намеса на Вашингтон вместо мир избухват пламъците на регионални конфликти, гинат мирни хора, настъпва разруха.
Естествено в ония години "Мистър Фрийдъм" предизвика луд скандал в САЩ, съдът го спря от екраните, а режисьорът за малко не влезе в затвора. Днес, четиридесет години по-късно, положението почти не се е променило. Западни медии почти открито твърдят, че небезизвестната г-жа Нюланд (зам.-шеф на американската дипломация) лично има пръст в "отстраняването" на Виктор Янукович от президентския стол на Украйна. Официален Вашингтон постоянно тръби за санкции срещу Русия във връзка с украинската криза, а военни части на САЩ вече маршируват към съседни на Русия държави. Какво да се прави - ролята на "световен шериф" трябва да се поддържа...
На мен лично споменатите цифри 50 и 30 ми звучат малко като надгробна епитафия. Много години, много военно-полицейски и шпионски акции зад гърба на Белия дом. Но всяко нещо има своя край, освен въпросният салам... Естествено, военната машина на САЩ все още е силна, но в случая с Украйна Вашингтон трябва да се изправи не срещу кого да е, а срещу световната ядрена сила Русия. А това е "залък", който определено може да задави чичо Сам.
В момента сметката е ясна - хаос в Украйна "Made in USA", сваляне на законно избран президент, но същевременно един полуостров - Крим, от стратегическо значение, вече е присъединен към Руската федерация. Освен това рускоезичното население в югоизточната част на Украйна иска независимост - на първо време на федерален принцип. Ами ако това предизвика още по-ожесточена реакция от страна на Киев? Ако домотъканите майдански политици изпратят още по-големи военни части към Донецк и Славянск? Ами ако в отговор на това руската военна машина нахлуе, за да защити етническите си сънародници? Както това стана неотдавна в Грузия...
Как ще отговори на това "световният полицай" Мистър Фрийдъм? Ще бомбардира за 31-ви път една чужда територия. Да, ама после - както се казва в един детски виц. Военна акция срещу Русия би означавала 99-процентова вероятност от война, при това ядрена. Ненапразно западните военни наблюдатели с такова внимание наблюдаваха внушителния военен парад, състоял се на неотдавнашния Девети май в Москва. Най-големият от 20 години насам. При това руските военни показаха съвсем скромно нападателната си ударна сила. Минаха три ракети "Топол М" и това беше всичко. А неотдавна в руския печат се промъкна малко съобщение, че т.нар. "подвижни ядрени установки", монтирани върху железопътни конструкции, вече се произвеждат във вид на... хладилни вагони. Истинска радост за американските шпионски спътници: иди разбери кой вагон е пълен с консерви сельодка и кой - с мощни балистични ракети. Да не говорим за най-новото поколение руски супер подводници, снабдени с десетки и десетки ядрени заряди...
Така че според мен шансът за 31-ви бомбен удар на САЩ остава някъде в далечината. Освен ако стратезите в Белия дом са забравили формулата от годините на Студената война: мирът се крепи на равновесие на ужаса. Ужас от едно взаимно изтребление. Въпросът опира до реалистична преценка: както се казва - точна сметка, добри приятели.