Гневно
Тенденциозно съставена антология
"Петдесет велики разказвачи" - без български и славянски писатели. Защо?
/ брой: 103
Наскоро прочетох в пресата бележка за излизането на първия том от антология на разказа и новелата "Петдесет велики разказвачи", издание на ИК "Кронос". Новината ме заинтригува и си спомних, че през 50-те години на миналия век великият немски писател Томас Ман бе издал "Антология на световния разказ", с по един автор от всяка нация. За наша чест и радост той бе представил българската литература с разказа за "Грехът на Иван Белин". Големият познавач с високи критерии е бил респектиран от таланта на нашия Йордан Йовков.
Прочетох първия том на "Петдесет велики разказвачи", а и заявените имена за втория. Направи ми впечатление, че преобладават англоезични автори - 24 от 50-те (почти половината!). Има петима французи, по трима испаноезични и немци, по двама японци и италианци. Великата руска литература, която мнозина от западните писатели признават за своя учителка по хуманизъм, е представена само от двама - А.П. Чехов и Константин Паустовски. Сякаш съставителят - не е посочен, а това е задължително при подобна антология - не е чул за велики разказвачи като Лев Толстой, Максим Горки, Александър Куприн, Иван Бунин, Михаил Шолохов, Василий Шукшин, Валентин Распутин и др. достойни за подобна селекция имена. Включени са трима чешки, двама сръбски и един български. Нима само това е приносът на славянството в световната духовност! Дори отсъстват творци от Полша, Беларус, Украйна.
И този път българската литература е представена само от Й. Йовков с разказа "Серафим" - една наистина христоматийна творба. Но ако трябва да се съизмерваме с големите, той можеше да бъде представен с "Песента на колелетата" или с "Шибил", или с "Индже".
Сред включените англоезични автори има наистина велики имена като Джек Лондон, Ърскин Колдуел, Ърнест Хемингуей и др. Ала има и такива, които са на средно равнище (според подбраното) или дори навяват скука като канадеца Хенри Джеймс, на когото са отредени 29 страници(!). Не отричам, че в подобни издания има място за известен субективизъм, но смея да мисля, че в този подбор са си казали думата и вкусовщината, и недостатъчната компетентност. Такъв е разказът "Мишка" от Х. Мънро-Саки. Бих могъл да посоча 30 творби на нашия Елин Пелин, които са по-добри. Достойно биха стоели в подобен двутомник и Н. Хайтов, Емилиян Станев, Дончо Цончев и др.
Ето в това виждам преднамерената тенденциозност на съставителя, който сякаш внушава: "Абе, къде се тикате с провинциалната си литература?" - Културният влог на една нация не зависи от икономическото й състояние или от броя на населението. Нали "малка" България стана разсадник на общославянската словесност и мост между византийската и западноевропейската култура! Не ни ли стига унижаването от чужденците, та и ние да се самоунищожаваме? Вместо да ободри духовното ни самочувствие в този труден момент, ИК "Кронос" припява на вносителите на глобално доминиращата англосаксонска словесност. За мене това е антибългарска тенденциозност, а защо не и антиславянска. Ако не съм прав, опровергайте ме с факти.