От дума на дума, та в ДУМА
ТЕ ЗАГИНАХА, ЗА ДА ЖИВЕЕМ НИЕ
/ брой: 149
Това заглавие не съм го измислил аз. Но според мен то много точно отразява вълненията, които винаги съпътстват споменаването на героите. Непокорен народ е нашият. И се е борил в различни периоди от съществуването си. Много хора са загинали в борбите ни за национално равенство и свобода. И е редно да ги помним, да ги споменуваме...
Похвална е инициативата да се издадат книги от всички наши поети и писатели, които са се борили за свободата на народа ни и са загинали в тази борба. Това са български творци, чийто талант е погубен без свян от онези, които днес новите "демократи" се боят да нарекат фашисти. Хубаво име са измислили инициаторите на поредицата - "Простреляният пегас". Макар авторите им да са загинали при различни обстоятелства, чудесна е инициативата да се издадат техните книги, тяхната прекрасна поезия. С тази нелека задача се е заела комисия от писатели, които няма да изреждам, а ще спомена само инициатора и главното действащо лице в тази работа - поета Лъчезар Еленков.
За сметка на това ще си позволя да кажа имената на авторите, макар и не по реда на издаването на техните книги: Христо Кърпачев, Иван Нивянин, Васил Воденичарски, Цветан Спасов, Атанас Манчев, Гео Милев, Никола Вапцаров, Антон Попов, Емил Шекерджийски, Христо Ясенов, Сергей Румянцев, Йосиф Хербс, Кирил Маджаров, Христо Ботев, Георги Шейтанов, Христо Козлев... Ако някого неволно съм изпуснал, моля да бъда извинен! Прочетете тези имена и ми кажете - кой ги уби, ако не фашистите и техните слуги у нас?! И после пак говорете, ако нямате срам, че не е имало фашизъм в България.
Всички те не пожалиха силите и живота си в борбата на народа ни за осъществяване на светлите идеали за свобода и равноправие, за по-добро бъдеще. Този идеал ще видите в стиховете им - писани честно, светло, на един дъх.
Днес ще отдам почитта си на един от тях, на загиналия още на трийсет и една година Христо Кърпачев. Той е роден на 24 юли 1911 година в ловешкото село Юруклери и загива на 23 май 1943 г. в неравна битка с фашистката полиция!
Много училища и други обществени обекти носеха името му (например така нареченото поради модерния си дизайн "стъклено" училище в София). Но след Десети ноември бяха прекръстени. Не че Николай Лилиев не заслужава на неговото име да бъде назовано което и да е културно средище, но защо то не беше дадено на друг обект?! С това "преименуване" днешните войнстващи антикомунисти обидиха и двамата. Убиха втори път героите, въобразявайки си, че може да убият и паметта. Махнат е от своя пиедестал и паметникът на поета-партизанин Христо Кърпачев в град Ловеч! Фактът, че се премахват имената на загинали не за друго, а за свободата на народа си, говори достатъчно ясно за днешната ни поквара. Можеш да разстреляш човека, но не можеш да разстреляш паметта! Защото без паметта българинът е като дърво без корен, всеки може да го прекърши...
Големият борец за национална свобода Христо Кърпачев - нелепо е да го сравнявам като дарование с класика на българската поезия Николай Лилиев, с когото го замениха, написа песни, с които партизаните отиваха на смърт за свободата на народа си! По-възрастните от нас помнят следните думи от песента, станала марш на всички борещи се срещу фашизма. Тази чудесна песен с думи на Христо Кърпачев се е пеела до не така отдавна като народно творчество:
"Когато над Дунав се мръкне
и сънен Балкана заспи,
отново в полетата бойни
пожарът на бунта гори..."
Антифашистът Христо Кърпачев, загинал толкова млад, е един от участниците във всенародния бунт. Това, дето се мъчат да ни го втълпят в главите и главно в главите на младите - че борилите се срещу фашизма у нас са една шепа хора, далеч не е истина.
Много са стихотворенията, които написа Христо Кърпачев за краткия си живот. Ще изредя само няколко от тях: "Септемврийци", което става партизанска песен и се знаеше от целия народ, "Чавдарци", "Мъка", "Утеха", "Сън", "Пролет", "Младата партизанка", "Другари", "Майчино писмо" и други...
След героичната смърт на младия партизански командир Христо Кърпачев дружината му е прегрупирана в партизански отряд "Христо Кърпачев".
Ще си позволя да завърша с едно заключение, в което да изразя нашето преклонение и благодарност - благодарността на хората, които ценят саможертвата на загиналите в битките против фашизма: Вечна им памет!