Свободни ли са журналистите, когато говорят за свободата на словото?

Европейският парламент в Брюксел организира семинар за медийната свобода в България, но инициативата и реализацията бе на групата на либералите и демократите АЛДЕ. Нормално е да се предположи, че в дъното на предложението за подобно събитие стоят наши евродепутати, принадлежащи към тази група. По-малко известно е, че такива семинари са правени и за други страни, в т.ч. Унгария и винаги опозиционните партии са тези, които настояват за дебати по въпросите за свободата на словото и ролята на медиите в обществения живот, особено при наличие на обвинения за авторитарно управление.
По вече традиционен български обичай събитието в Европарламента бе съпроводено от скандални изказвания у нас, гневни изблици на представители на основни медийни групи в страната, журналисти не пестят епитети и словоизлияния, което отново разделя не само гилдията, но и обществото. А целите и постиженията на иначе полезния дебат се загубват в мъглата от противоречива информация. Кой кого канил, защо не тези, а онези, кой е казал това или онова, защо само едната медийна група, този по-доказан ли е като журналист от другия, защо този "слугинаж", а не известният еди-кой си и т.н. "Проблемът със свободата на медиите в България буди тревога", казва на този форум европейският комисар по телекомуникации и медии Нели Крус, а това вече е доказателство, че има наистина "нещо гнило в Дания", т.е. в България. И както и да запушват с гърдите и словото си някои журналисти оръдията на двата враждуващи медийни съюза у нас, не може да се скрие, че защитата на основните ценности като свобода на словото и печата минава и през такива професионални дебати, при положение че искаме

да "отлепим" от незавидното 78-о място

което са ни определили международни организации при класацията за свободни медии и слово.
Явно има проблем, явно дълбоко в себе си всеки журналист знае цената на собственото си достойнство или продажност, явно професионализмът вече се цени само ако изпълняваш задоволително исканото или внушаваното от собственик/началник. Да се говори за прозрачност и качествена разследваща журналистика е просто наивност. Отдавна е известно, че във Факултета по журналистика младите предпочитат специалността PR, а истинската журналистика, онази, която ни оставиха в наследство бележити български публицисти, няма качествени попълнения. Значи проблемът ще се задълбочава, ако нещо радикално не се промени. Въпросът е дали все още сме в състояние да го направим.
Присъствалите на дебата в Брюксел журналисти са казали, че професията страда и заради качествата на политиците, от ниската като ниво опозиционност, че медиите се занимават с

 почистването на страната, което не е тяхна работа

а не с "темите на деня", които биха съдействали да се излезе от кризата в икономиката и се преодолее рухването на ценностната ни система. А също - че цензурата е факт, който никой не смее да признае, че медиите в провинцията са по-уязвими при отстояването на свободното слово, че на практиката има теми, които изобщо не присъстват в обществения дебат в печатните и електронните медии, при това - жизненоважни за оцеляването на гражданското общество. Че аналитична и разследваща журналистика почти не се прави, а всичко е един информационен поток, който залива все по-намаляващите на брой читатели и зрители, които съзнателно или не биват ориентирани към "жълтините" в медиите. Май нищо ново не са казали колегите, които са били удостоени с честта да ни представляват. Тревожното е, че дебатът се прави в Брюксел, т.е. търси се съдействието на Европа, за да се предприемат сериозни мерки и да се гарантира прозрачността на нашите медии, да се проучи въпросът с финансирането им и защитата на корпоративни интереси, да се намери начин ЕС да финансира и контролира нашия медиен пазар и все в този дух.
По този начин на висок глас се казва, че и в България, както и в някои други страни като Унгария, медиите са в ръцете на малка група хора и по тази причина информациите могат силно да се манипулират, че обективността на журналистите е поставена под въпрос, че собствеността влияе на разпространението, че медиите често лобират, а не изразяват свободна воля, че в замяна на финансова сигурност има изкривяване на медийния пазар, че се наблюдава монопол, който заглушава и малкото останали свободни медии, че репортерите правят това,

което им се нарежда от техните началници

които по-често не са журналисти, че в частните медии не можеш да се оплачеш и т.н. Но ако се финансира разследваща журналистика с пари от ЕС, това ще реши ли проблемите на гилдията? Такова предложение е било обсъждано и прието като ценно, но като знаем как се "финансира" със средства на ЕС у нас, дали ще получим резултат, който да е от полза за свободата на словото и на медиите и за тяхната роля да информират свободно хората за всичко, което се случва "по света и у нас"?
Ги Верхофстат, председател на групата на АЛДЕ, е посочил, че се отнася еднакво към темата за медийната свобода, независимо за коя страна става въпрос, но дали това ще ни гарантира бъдеща подобрена прозрачност и ще ликвидира сливането на олигархичен капитал с медии? Има дебати, там в Европа. Тук се караме защо не всички са били там, в Брюксел, сякаш не може и тук да се дискутират тези теми, да се дадат предложения как да се излезе от ситуацията. Защото ситуация има, ама никой вместо нас не може да я промени. В Европа могат да й дадат гласност, но ако тук няма дискусии, няма публичност за падението на медиите, каузата е загубена. Ще си остане "всяка жаба за свой си крак", а хората ще си пеят песента: "Обичам България, но мразя държавата", както пеят "Дим да ме няма, стягам багажа".