Светъл човек
/ брой: 165
Той е роден в северния град Плевен през 35-а година на миналия век. И с прохождането си тръгва към нас със звуците на пианото, влизайки в мелодии, които са светлина, а светлината е белият свят, на който сме ние като на някакъв Божествен кастинг. Тук всеки идва, за да каже своя дума, да направи свой жест, да се самосътвори в големия спектакъл на живота. Тук. И сега. Което значи Днес, не Утре...
Така Александър Абаджиев и вижда, и дочува звуците на светлинното кълбо, наречено Живот. Влиза в него, превръща се в частица от пълнокръвието на големия спектакъл, извличайки музиката от кавалкадата на Живота, вписвайки се в него. Той има сетива за всичко и наблюдава всички. Пластика, зрение, слух в хармонията на големия хаос. Защото музиката и светлината преминават през него, идват и продължават нататък, разширявайки кръгозора в мирозданието.
Говоря тези неща сега, а той повече от половин век е наясно с тях и ги превръща в четива за нас, за тези около него, а и по-нататък. Защото няма край. Но и сега говори за началото си със същата любов, пробудена у него от класика на българската композиторска школа професор Панчо Владигеров. Като дете и юноша развива концертна дейност с чувството, че е голям - като сега. А сега си мисли и се вижда пак като тогава - един светлинен звук и лъч в големия спектакъл на Живота. От 12-годишен акомпанира на най-изтъкнатите оперни певци.
Премълчавам да го наричам вундеркинд, макар да е. От дете като пианист, композитор и диригент е лауреат на национални конкурси. От студентските си години се насочва към музикалната критика, което е негов избор - труден, трябва да знаеш не по-малко от другите, за да си критик. Негови са едни от първите отзиви за световноизвестни български певци като Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, солистите на Болшой театър Елена Образцова и Евгений Нестеренко. Многократен член е на журитата на национални и международни конкурси. А отпреди шест десетилетия наблюдава отблизо музикалния живот в Италия, Австрия, Германия, страните от Източна Европа и по-специално Съветския съюз, където няколко години е кореспондент на в. "Народна култура".
Александър Абаджиев е публикувал стотици статии, рецензии, интервюта, очерци в пресата и Националното радио и телевизия. Бил е кореспондент на чуждестранни музикални списания, автор е на повече от сто телевизионно-документални филма, на 75 книги, предимно в областта на оперното изкуство, някои излезли на чужди езици. С една от тях - "Тримата велики български баси" (за Борис Христов, Гяуров и Гюзелев), "Старинният файтон" ни събира в Клуба на БСП на "Позитано" 20 на 25 юли от 18 ч. на среща с този слънчев човек Сашо.