След преброяването броиха ли ни за хора?

  1. Телевизионните изповедници
Пръв беше Кеворк, естествено. Нарекох го дори събеседник по призвание. Казах обаче критични думи за това, че им говореше на ти. Нерядко "байосваше" величия като Младен Исаев и Орлин Василев. Дори писах:" Не може, др. Кеворкян, да се обръщаш така - с бай Младене или бай Орлине! При това им говориш и на ти!"
Та, за изповедта. Оше тогава много хора се изтрепваха да чучнат пред сладкодумния водещ, макар това да беше ниско ниво за тяхната култура и особа, а и ги бъзикаше всякак...
Явно ни тласка жаждата за показ, и то не само за суетлива демонстрация на собствената персона, но и за разговор, и си мисля - до такава степен ли е оскудел животът ни, да изваждаме на показ неща, които са дълбоко съкровени, а често пъти не са и за показване! Няма ли черква за това? Но не. Пред камерите е някак безпроблемно и по-сладко...
Случи се в момента, когато дописвах тая бележка - зад гърба ми две тв изповеднички - от най-знаковите! - се наговаряха да се изповядат една друга! Разбира се, нищо лошо в това, дори е суперинтересно. Но само на пръв поглед. Тъй като според знаменитата формула на Фр. Дюренмат - две огледала, гледащи едно в друго, не отразяват нищо.

2. Популизъм

Мечтая си за такъв един популизъм: да вземат 1 милиард от крадените и да ги раздадат на бедстващите пенсионери! Па да вземат още един милиард (лева!) и да ликвидират сметките за ток и парно...


3. "Нощен хоризонт"...

Навик ми е да слушам "Нощен хоризонт". Една вечер чувам... Вечер ли казах? Защото някои от водещите признават само нощ. Те имат своите основания - щом е "Нощен хоризонт", значи е добра нощ, а не добър или добра вечер! Имам чувството дори, че стоят с лека кола на входа и те пресрещат натъртено с "добра нощ". Ако случайно съгрешиш и кажеш "добра вечер", те изръмжават нещо като "здравейте" или "добра да е..." Та, слушам аз една вечер и чувам: ...да оставим само две партии, така ще помним кой какво е обещал!
Умен е народът ни, ама нема кой да го чуе!
Друга вечер на въпроса за благодетелите български и за това каква е най-важната и най-срещаната добродетел на българина, някой каза: търпението. И се обоснова най-вече, естествено, с носенето на турското иго, а после - на всякоя власт. Може би затова сме и богоизбрани? Спазваме Божията повеля, че всяка власт е от Бога.
Умен е нашият народ. Умен, търпелив и талантлив. Не виждате ли по телевизията какви етюди се извъртяха на тема "космодиск"? Върти някаква лелка задница и ни уверява, че след като е препасала космодиска, вече се хваща на хорото до... снаха си. Та това си е театро! Театро от най-висока проба, от класата на Станиславски. Вживяване до видиотяване!

4. Както дивите зайци

Освен на всичките досадни въпроси, с които въпросникът ни притесни, ще трябва да си отговорим още и на въпроса: Броиха ли ни за хора? Колко останахме? И кои? Кои сме останали след голямото преселение. Единият възможен отговор е: най-качествените, а другият - останали са най-нефелните и некадърните, сиреч малформатните. А след изборите ще се види истината дали сме избрани - в смисъл на отбрани, или сме сбирток - в смисъл на окапци. Поогледайте се, наистина кои сме останали след дългите години на прехода? И ще се сетите сигурно за оня филм - "Преброяването на дивите зайци". Накрая направиха един банкет и забравиха абсурдната задача, която ги бе изкарала да се щурат из полето и нивите край селото. И сега като ни преброиха - дали ни броят за хора? Имат ли ни за европейци, или напротив? Все въпроси, на които едното броене не може да даде отговор.
Откак свят светува, има летоброене, но броенето на годините с нищо не е помогнало на човечеството и на човека, не го е научило като как да отброява - да отделя доброто от лошото, нужното от излишното, житото от плявата...
Тая неделя беше и прощена - хората се опростиха, сиреч простиха си - кой с повече, кой с по-малко прегрешения спрямо близките. Но почти всички казват "ако има нещо..." А опрощението следва да се иска без уговорки и увъртания, безусловно - има или няма за какво - друг ще съди! Не е редно и това - да поемаме частта на опрощението, което не е в наши ръце и правомощия! Да не се изсилваме от името на Бога да раздаваме правосъдие и щедрост. Просто да ни е!

5. Мъдрости от влака

Записвам си мъдрости най вече от влака. Ето една, която не мога да забравя, щото е печално актуална: На кучето вика "дръж", а на заеко - "беж"! Чух я или в кюстендилския, или във видинския влак, но не мога да съм сигурен откъде иде? От Перник, от Брезник или от Трън? А и в края на краищата има значение?
От Трън обаче със сигурност е тая ганетка (дедо така им казваше на народните смешки): "Мачък се гои, сланина щуца, деца слабею". Или в друг ред: "Сланина щуца, деца слабею, мачък се гои"...
Та това е хайку от най-високите етажи на словесното изкуство! Седем думи! При пълно равенство на глаголи и съществителни. И нито едно прилагателно. Както е в Библията само...
------------------------

Речник: мачък - котарак; щуца - изчезва; гои се - дебелее.