Сагата "Горна Арда"

Сделка на века. Така Иван Костов нарече подписаното на 4 ноември 1998 г. споразумение между София и Анкара за изграждане на каскадата "Горна Арда". То предвиждаше срещу инвестицията в проекта от страна на Турция да изнасяме ток за южната ни съседка. Документът доби известност като "ток срещу инфраструктура", защото турската страна обвърза дългосрочния договор за внос на ток в един пакет както с договорите за изграждане на трите язовира и ВЕЦ-овете от каскада "Горна Арда", така и с магистрала "Марица". Сделката се роди без търг и конкурс. А през годините нито един от участниците в подписването на договора и споразуменията така и не даде ясен отговор защо при твърде непрозрачни условия "Джейлан" получи един от най-големите енергийни проекти в България.
Октомври 1999-а. Хиляди от Ардино и региона се стичат близо до родопския град, за да присъстват на първата копка на каскадата, която ще строи турският холдинг "Джейлан". Официалната част е почти прозаична: българският премиер Иван Костов и турският Бюлент Еджевит със съпътстващите ги делегации дават началото на грандиозния проект. Неофициалната - чевермета за народа. На фона на фанфари и фойерверки прозвучават обещания за толкова нови работни места, колкото са присъстващите на тържеството. Говори се за близо 700 млн. щ.д. инвестиции в строителството на каскадата и на отсечката Оризово - Капитан Андреево от "Марица".
По проекта "Горна Арда" до 2006-а трябваше да бъдат построени три язовира и три ВЕЦ-а с обща мощност 170 мВт. Предвиждаше се те да произвеждат 466 млн. кВтч електроенергия годишно. Строителството щеше да струва 220 млн. щ.д. на смесеното дружество на НЕК с "Джейлан холдинг". Подписан беше и договор за износ на ток от каскадата за Турция. През следващите 9 години се очаква Турция да купи ток за 1,2 млрд. щ.д., казва тогава Еджевит. Предвиждаше се смесено дружество да строи и 114 км от магистрала "Марица". Строителството на язовир "Мадан" трябваше да започне през април 1999-а, а "Джейлан" да осигури 100 млн. щ.д. Мащабният проект трябваше да даде хляб на хиляди родопчани.
Едва започнала, работата по съоръжението спира заради финансови затруднения на турското дружество.

Плановете се провалят

На 30 октомври 2000 г. банката на турския холдинг "Банк капитал" е конфискувана заради неплатежоспособност. Турската национална банка запорира имуществото на фамилия Джейлан. Фалитът на холдинга и скандалът с разрушени жилищни сгради, строени от "Джейлан" при земетресението в Измит, Турция, дават основание на кабинета през март 2001-а да отнеме концесията на "Джейлан". НЕК очаква турският холдинг да се откаже от участие в хидроенергийната компания (ХЕК) "Горна Арда" - рожба на дружбата между двете страни.
Години след първата копка, вместо България да има готов хидроенергиен проект, страната ни е залята от каскада обвинения между НЕК и турската компания. След поредица срещи е договорено "Джейлан" да се оттегли от проекта и на негово място да бъде посочена друга турска фирма. Турският холдинг обаче протака решението и отлага общото събрание на ХЕК "Горна Арда". По това време вече има оферти за участие в проекта на чужди компании. Джейлан се оплаква, че българската страна е избрала италианската "Енел пауър" за стратегически инвеститор зад гърба му и поставя условие в бъдеще преговорите да се водят само с участието на "Джейлан". Сделката с италианците е провалена, а Турция прекъсва доставките на ток от България през пролетта на 2003-а с мотива, че й е много скъп. Проектът увисва. До мига, в който става ясно, че през март 2008-а CCG Insaat Sanayi Ytirim Ve Turizm A.S. - компанията, поела активите на "Джейлан" след фалита й, завежда дело в арбитражния съд в Париж срещу НЕК с иск за 75 млн. евро, защото се опитвала да ги изтласка от смесената ХЕК "Горна Арда" и не им дали държавна гаранция за заем за инвестицията.
Малко след това става ясно, че един от вариантите, които стоят пред "Горна Арда", е концесията. Така наследникът на турския акционер може да продаде дела на международен търг. Това може да е предпоставка компанията да оттегли иска си срещу НЕК. Интерес към евентуален конкурс за концесия проявяват според запознати австрийската EVN и германската RWE. През годините всички участници в сагата "Горна Арда" вадят юридически аргументи и тълкувания в своя полза и сочат с пръст различни виновници за блокирането на проекта. На фона на цялото говорене се оказва, че към 2003-а единствените пари, вложени в проекта, са от НЕК, а в сметките на турското дружество се подвизават 80-ина лева.

Рестарт на проекта

Нов тласък на "Горна Арда" е даден на 2 септември 2009 г., когато МС реши да го рестартира и да допусне като инвеститори в него, на мястото на "Джейлан холдинг", австрийските EVN AG и Alpine Bau GmbH. Тогава мажоритарен акционер в ХЕК "Горна Арда" е държавната НЕК, а за 30-те процента на CCG започват преговори да бъдат купени от австрийците. Двете австрийски компании се договориха за откупуване дела на турския холдинг. Впоследствие Alpine Bau GmbH се оттегли и единствен кандидат за стратегически инвеститор в хидроенергийната каскада "Горна Арда" остана EVN. Австрийската компания, която държи електроразпределението в Южна България и е собственик на "Топлофикация-Пловдив", обаче иска собственост и върху язовирите от каскада "Горна Арда", и върху водата в тях.
Истината всъщност е, че процесът по размразяване на проекта започна по време на кабинета "Станишев". Въпросът за "Горна Арда" бе поставен пред турската страна на преговорите между София и Анкара за разрешаване на проблемни въпроси в двустранните отношения. Каскадата бе залегнала и в проекта на предходното правителство за енергийна стратегия на България до 2020 г.
В резултат на подписан меморандум между австрийците и "Джейлан" делото в арбитражния съд в Париж е спряно. През октомври м.г. е постигната и договореност за изкупуване на 30-процентния дял на "Джейлан" в "Горна Арда". Стойността на строителството на каскадата се оценява на 500 млн. евро. На 2 септември м.г. кабинетът "Борисов" гласува и писмо в подкрепа на проекта. То е поискано от австрийския консорциум, за да може да кандидатства за финансиране пред кредитните институции. Икономическият министър Трайчо Трайков е категоричен тогава, че писмото не представлява държавни гаранции и не натоварва бюджета.
След няколко първи копки на "Горна Арда" предстои поредната, след като на 19 юли във Виена, в присъствието на Бойко Борисов е подписано ново споразумение за изграждане на каскадата. Само че сега българският участник в проекта - НЕК, има 30%, а на австрийската компания EVN се полагат останалите 70. Размяната на проценти ще стане с увеличение на капитала в хидроенергийната компания, за което EVN ще плати 1,39 млн. лв., а НЕК няма да плаща, но ще намали дела си в съвместното дружество. Така новият мажоритарен собственик EVN планира за след две години поредната първа копка. Австрийците обещават, че проектът ще стане по-ефективен и по-евтин, като 500-те млн. евро, предвидени за изграждането, може да паднат до 400. Поевтиняването ще стане с изготвянето на нов технически проект за каскадата, който ще е готов до края на т.г.
Доколко изгодно е намаленото 2,5 пъти участие на държавата в "Горна Арда", каква е действителната причина за рестарта на проекта сега, каква е реалната цена, която ще платим за изграждането му? Това са част от въпросите, които се въртят в публичното пространство. И още. Какво ще стане с вложените досега от НЕК пари в проекта? Как ще се реши проблемът с обезщетяването на собствениците на земи. Семейства от Ардино и региона вече пиха по една студена вода. А последиците от евентуални съдебни претенции заради "Натура 2000", под чиито удари според природозащитници попадат 2/3 от терените на бъдещия комплекс?
Ако следваме логиката на премиера във връзка с 33-те процента собственост на държавата в ЕРП-тата, която позволявала на чиновници на чужди компании да взимат стотици хиляди левове за "експертни съвети", колко ли ще ни "излязат" 70-те процента на австрийците в "Горна Арда"? Заклинанията да няма оскъпяване и да не се дават комисиони на консултанти са добри пожелания, а строежът на хидроенергиен комплекс - бизнес. При това достатъчно скъп - почти колкото изграждането на ядрени мощности.
Дали "Горна Арда" няма да се окаже

голям залък

за НЕК и за държавата? Ще се намери ли баланс между частния и държавния интерес? Факт е, че "Горна Арда" ще подобри възможностите на енергийната система. Ще се повиши и делът на възобновяемите източници в енергийния микс на страната, което ще ни позволи до 2020 г. поне 16% от енергията да е такава, каквито изисквания има към нас ЕС. Проектът е твърде привлекателен за частния бизнес, защото гарантира дългосрочно изкупуване и преференциални цени на произведения ток.
Очаква се "Горна Арда" да осигури електроенергия за 100 хил. домакинства, а при изграждането му да бъде осигурена работа за 4-5 хил. строители. Как ли обаче австрийските бизнесмени са приели сервилността на Борисов, че неговото правителство има интерес към частни инвеститори, които работят без комисиони, след като дни по-рано премиерът обвини в мошеничество и EVN?
Вместо да намери отговори, рестартът на "Горна Арда" отвори въпроси и съмнения. "Ако правителството месеци наред умува за тези 500 милиона, които са нужни за "Белене" през т.г., то как така реши за броени минути да деблокира проекта "Горна Арда", чиято стойност е също 500 млн. евро? Тази бързина не се ли обяснява с доскорошното положение на икономическия ни министър като представител на основна фирма-изпълнител, запита преди време президентът Първанов. Основателен въпрос, на който е редно да се даде издържан отговор, а не заключение на парламентарна комисия, както и да се обясни крие ли някакви рискове започването на хидроенергийния проект.
Паралел между "Белене" и "Горна Арда" не би следвало да се прави, но няма как да не бъде отбелязано старанието, с което министър Цветан Цветанов (може би за да отклони вниманието от решението за "Горна Арда") "удари" АЕЦ "Белене" с корупционна схема. Дали е случайно, че след Виена Борисов запраши към Кърджали. Наближават избори, а преди тях картата "Горна Арда" може и да се окаже добър коз. Пасиансът го подреди Вежди Рашидов в неотдавнашно интервю, обяснявайки причините за забавянето на "Горна Арда": "Консултантът" по язовирните дела не беше още толкова добре изпедепцан в познанията си за ролята на отделянето на въглероден двуокис от дъха на бетоноядния червей, разяждащ основите на язовирните стени, и това попречи за скромния хонорар с много нули..."
Изграждането на каскада като "Горна Арда" е сериозна инвестиция и бизнес начинание, част от енергийната стратегия на страната. Последната все още е проект и подложена на обществено обсъждане. Затова някой трябва да разсее съмненията, че сагата "Горна Арда" няма да се окаже отново куп празни приказки, политически фойерверки и пари в джоба на някои. Евродепутатът от ГЕРБ Владимир Уручев, който преди време заговори в аванс за рестарта на "Горна Арда", през април, на българо-гръцки форум в Ксанти, заяви: "Чисто енергийно, проектът "Горна Арда" сигурно не е изгоден - малка мощност, ниска рентабилност. Но на такива проекти не може да се гледа само като на енергийни - около тези няколко язовира и централи ще се появи нов поминък и нови данъци в хазната. Ако изчислим и това, инвестиционната привлекателност става по-голяма." (Портал Европа). Започнал като сделка на века от Иван Костов, проектът "Горна Арда" засега върви повече към фиаско.