19 Ноември 2024вторник16:12 ч.

Мнение

Колонизираният ефир

"Джингъл белс" срещу "Балалайка рок". А защо не заедно?

/ брой: 132

автор:Денчо Владимиров

visibility 3348

От години вече, съвсем необезпокоявано от СЕМ, в българския радиоефир има мощна денонощна инвазия от излъчвани англоезични песни и по български радиа, определени като национални. Нещо, което го няма ни в съседните Гърция, Сърбия, Румъния, нито в коя да е друга, уважаваща песните си и културата си, страна.
Вече години наред Радио Пловдив ни поздравява по Коледа и Нова година на фона на музикалната си заставка "Джингъл белс". Нямаме ли подходяща българска - народна или естрадна песен, която да послужи за такъв празничен повод? Все хубави българки и българи са в това радио, с толкова чудесни предавания за народната песен, та предпочитам да ме поздравят за празниците по Коледа и Нова година даже и на фона на родопска гайда, но не и на фона на

това чуждо на душата ми българска

"Джингъл белс".
По "Хоризонт", програмата на Властелинът на ефира, хубави народни песни могат да се чуят най-вече в предаванията... по първи петли, а през останалото време на денонощието - все така и там тече парад на англоезичната песен. А по първи петли, нека припомня, българската младеж, основен обект на патриотично и естетическо възпитание и за БНР, спи юнашки дълбок сън и така пропуска да чуе и да се възпитава от българското народно песенно творчество на нравствени добродетели и патриотизъм.
Другото национално радио "Дарик" преди време бе поставило пък даже рекорд - в ефира му звучаха с месеци наред, по силата на някакъв договор, като на конвейер песни на английски език и слушателите недоумяваха от този англоезичен песенен маратон. За облекчение на слушателите маратонът спря и напоследък можем да чуем по това радио дори и българска естрадна музика. Но без пълнеж от англоезични парчета, навярно за настроение и създаване на демократична атмосфера в отечеството ни, не се минава и ден и нощ и в тази уж зорко наблюдавана от СЕМ българска национална медия.
Вече от пет години е в ефир националното радио "Фокус" и благодарение на това младо радио вече си припомняме и слушаме освен български народни, патриотични и възрожденски песни и песни на народи, близки ни по манталитет - руски, гръцки, сръбски. Радват ни и предавания като "Шанз-Елизе", в които звучи френска музика,

както някога в далечните "мрачни" години

на социализма, в които уж, както твърдяха някои демократ-революционери, била забранена от Тодор Живков западната песен даже и в ресторантите! По "Фокус" справедливо не е забравена и хубавата американска кънтри музика. Казано с ръка на сърцето, не можем да не си припомним в името на обективността и, че в годините на социализма до разпукването на демокрацията в България, съвсем свободно си слушахме по БНР и красива италианска естрада, тогава си подпявахме италианските "Гуардо ке луна", "Паскаулино", "Марина", песните на Челентано, Джани Моранди, Рита Павоне, Доменико Модуньо и прочие. Т.е. тогава имаше пълна диверсификация на постъпленията от песни на народите в българския ефир. Сега обаче монополът е на англоезичата музика и изглежда, че срещу този монопол никой не се бори, както срещу монопола на руския газ в България.
Сега само от време на време наистина се пуска по радио някое парче на Котуньо и толкоз. Поне това съм имал като късмет да чуя. А да чуеш руска песен по "Хоризонт" вече е въпрос на изключителен късмет. Дарик радио имаше добро предаване "Балалайка рок", ама "далновидно" го спря, може би след санкциите на ЕС към Русия? Напразно бе сложен стоп на тази песенна диверсификация. Санкциите, искам да уточня, се отнасяха за  достъпа на Наришкин и други руски ръководители в България, но не и за достъпа на руски песни, нали? Радио "Фокус" обаче си продължава чудесното песенно предаване "Встреча в сыре", за

любими на българите руски песни

всеки четвъртък вечерта. Чуйте го и... сигурно ще му станете слушател за дълго. Така че, горе-долу такава е картината с диверсификациите на чуждестранни песни в българския ефир. В него продължава да си звучи все така мощно песенният англоезичен маратон. И едва ли трябва да се изненадвате, ако в дома ви дойдат коледарчета и вместо на български ви поздравят с "Джингъл белс" и с "Хепи ню йър"...
От скорошна отчетна информация става ясно, че СЕМ е наблюдавал българския радиоефир през 2014 година над 3700 часа! Само че следва веднага въпрос: като го е наблюдавал този май вече доста разграден радиоефир толкова време чрез скъпо платените си експерти и сътрудници, интересно как не е забелязал задръстването му с англоезична неразбираема за българина музика. Да, неразбираема и ще се конкретизирам какво имам предвид. Става дума за разбираемостта на текстовете на изсипващата се от ефира ни англоезична песенна благодат.
По време на моите студентски години имаше директива всички естрадни песни в България да се изпълняват с български текстове, дори и в ресторантите, за да може да се възприемат като цялостни разбираеми творби и слушащият ги да знае за какво се пее, за какво проплаква лиричната героиня в песента и

за какво страда лиричният герой

Може ли някой и днес да оспори, че има логика в това? А сега как е? Редуват се като в мелница англоезичните песни по българските радиа, слуша ги подрастващият и даже ги запява в компания като... копирани звуци, без въобще да знае за какво става дума в песента. И това ли е отбягнало толкова години на СЕМ като драстичен проблем при такова иначе напрегнато наблюдение на българския радиоефир? Та нали, освен като звуци една естрадна песенна творба, колеги от СЕМ, трябва да бъде приемана и като съдържание на посланията в нея? Не пледирам, разбира се, ариите от оперите да се изпълняват и те на български език, но съгласете се, че там съдържанието им отдавна е известно на посетителите и любителите на оперното изкуство. Едва ли слушателите от отечеството ни са толкова напреднали във всенародното изучаване на английския език, че да схващат на мига за какво се пее в хилядите прииждащи от всички краища на света все нови и нови естрадни парчета на английски език, а някои и на "почти" английски, такъв жаргон е наблъскан там... Май е отминало съвсем времето, когато в българския ефир също звучаха песни на английски език, на Елвис Пресли, Том Джоунс, Хемпардинг, Франк Синатра, Пол Анка, Хари Белафонте, но звучаха на изискан английски език, толкова ясен, че някои българи учеха този език именно от песните на такива големи изпълнители...
Бях попитал в София през отминалата есен  известна водеща в наше национално радио за този абсурд: да си в България, а по засипващата те англоезична песенна продукция

да имаш чувството, че си в някой щат на САЩ

макар че сигурно много от англоезичната песенна благодат, която слушаме ние, българите, едва ли и в една малка част  звучи така натрапчиво и безапелационно примерно в Хавай? Не вярвам там да са си захвърлили отдавна хавайските китари хората? Попитаната от мен радиоводеща тогава дискретно ми обясни, че собствеността на някои наши радиа е смесена, включително и със собственици чужденци, които твърдо си гледат своите интереси. Т.е. да пускат в ефир повече чуждите си изпълнители и да получават колкото се може повече пари от авторските права, които, естествено, заминават зад граница.
А за българските естрадни изпълнители? Ами то се вижда как стоят нещата - слушаме ги от дъжд на вятър в българския си радиоефир, където отдавна някои чудесни и талантливи творци на българска естрадна песен очевидно просто не могат и да се вредят в калабалъка от "симпатяги". Та както излиза, освен че сме се превърнали на пазар и битпазар на химизираните турски и всякакви по произход още домати, краставици, чушки, дини и пъпеши и филмови сериали, ние вече от четвърт век сме си пазар (ако не и битпазар) и на всякаква по качество вносна музикална продукция.
Преди време занимах с проблема и един депутат. От левицата бе този депутат. За десен депутат хич и не си помислях да го правя съпричастен в недоуменията си, сещате се защо. Левият депутат ми каза, че съм напълно прав да се вълнувам заради явната аномалия - съществуването на почти незабележим български песенен пай от баницата на радиоефира ни в сравнение с  огромната част от тази баница, отредена за  англоезичната вносна естрада. Само че, според депутата, за съжаление нищо не можело да се направи, докато в парламента законодателно не се реши абсурдът. Да се реши така, че по песните, които слушаме денонощно от радиоефира на страната ни, да се чувстваме като в България, а не като  в някой американски щат или протекторат.

Властта би отбой за повишаване на социалните осигуровки

автор:Дума

visibility 594

/ брой: 221

До месец тръгва новият онлайн кадастър

автор:Дума

visibility 591

/ брой: 221

Агенцията по храните започва проверки преди Никулден

автор:Дума

visibility 539

/ брой: 221

Байдън подготвя Трета световна война

автор:Дума

visibility 537

/ брой: 221

Байдън подготвя Трета световна война

автор:Дума

visibility 571

/ брой: 221

Хиляди протестираха срещу Роберт Фицо

автор:Дума

visibility 517

/ брой: 221

Сблъсъци в Нидерландия заради коледна традиция

автор:Дума

visibility 519

/ брой: 221

Абсолютна липса на сърце

автор:Александър Симов

visibility 552

/ брой: 221

Злокобният Байдън

автор:Юри Михалков

visibility 527

/ брой: 221

Неадекватни решения и хаос заплашват енергетиката ни

visibility 544

/ брой: 221

Мъчи ни безводие, а има забавени проекти

visibility 544

/ брой: 221

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ