Важни са идеите, а не габаритите на обекта

Интервю на Ема Димитрова и Марина Аврамова

Архитект и дизайнер, преподавател в престижни световни университети и писател, Силвио де Понте изгражда своето студио "Де Понте" въз основа на идеята за многофункционалния подход и цялостния дизайн - от архитектурните проекти до интериорния дизайн, от търговските центрове до обзавеждането на магазини, хотели и спа центрове. Преди години той се дипломира във Факултета по архитектура във Флоренция. През 1984-1985 г. работи в САЩ като гостуващ професор към Колумбийския университет в Ню Йорк и университета Бъркли в Сан Франциско. Днес е ангажиран с проекти в различни точки от света - Италия, Обединените Арабски емирства, Русия и Индия. Два от международните му офиси се намират в Москва, Русия, и в Мумбай, Индия. От септември миналата година той вече има офиси и в Пловдив и София. Проф. арх. Силвио де Понте даде ексклузивно интервю за citybuild.bg и citybuildhome.bg, което публикуваме със съкращения.

- Как избрахте България като едно от местата, където да работите?
- Случайно - чрез приятели. Имам офиси и в други страни, но ме привличат държавите, в които не съм ходил, и особено тези от Източна Европа. По-голямо предизвикателство е да работя в чужбина, отколкото в Италия, защото виждам по-интересни неща. В България идеята е да имаме оперативно студио - с местни архитекти и сътрудници. Мисля, че по този начин ще развием и архитектурната култура на българските специалисти. Идеята на това сътрудничество е български архитекти да идват в Италия и обратно - италиански специалисти да идват тук. Да се получи обмен и смесване на двете култури.
- Каква е вашата философия на работа, какъв е подходът, който ви ръководи?
- Това, което винаги ме е водило в работата, е експериментът. Експериментирането в различни сектори: с материали, технологии, нови подходи. Това е многофункционалният подход, който използвам в моето проектиране, и който ме различава от много мои колеги. Смятам, че този подход е много по-интересен и много по-добре приет от всички. По-интересно е, отколкото да се правят само сгради или само интериорен дизайн. Освен това работим много и в областта на модата и създаваме нови подходи - развиваме връзката между модата и архитектурата. Ние следваме модата, но и създаваме мода в тези области. Затова нашата работа е интересна за специалисти и журналисти. Работим както външна архитектура и интериорен дизайн, така и дизайн на осветлението. Консултанти сме на много фирми по отношение развитието на фирмената идентичност, правим продуктов дизайн, графичен дизайн... Често се случва, когато проектираме един предмет, да ни хрумне идея за цяла сграда и обратно - когато правим сграда, се появява идея за лампа.
- Какво може да направи България, за да подобри облика на своите градове?
- Намирам България много интересна като земя и много близка до Италия - като пейзаж, в културен аспект, с гостоприемството й. Основната разлика е, че трябват много години за възстановяване, защото тя е 20-30 години назад в развитието си. По отношение на архитектурата и дизайна има много неща, които трябва да бъдат направени. Архитектурата в България е изостанала - немалка част от нея е копирана от проекти на световноизвестни архитекти. Когато пътувах от Милано към България например, в едно списание в самолета видях един такъв копиран проект. Разбира се, не е точно копие, но концепцията е същата. Въпросът, който си задаваме архитектите, които идваме отвън, е защо вашата архитектура няма идентичност. Всички сме повлияни от световната архитектура, но е съвсем различно да стъпиш на определена основа, за да създадеш своя идея, и друго - когато копираш.
- Какво е мнението ви за архитектурата в Дубай?
- Много години съм работил в Дубай и смятам, че там няма архитектурна култура. Това е така, защото много неща трябва да бъдат наваксани. Пресъздава се архитектура, която няма нищо общо с културата на страната или града. В Дубай се състезават кой ще направи по-висока кула. За тях това е много важно. И когато беше построена най-високата кула, веднага беше направен проект за още по-висока. В тези случаи според мен предприемачите показват своята финансова сила. А от психологическа гледна точка за арабите небостъргачите са фалически символ. Тази вертикална архитектура означава и вертикално развитие на града. Мен ме привлича повече архитектурата, която се развива хоризонтално. Тя е много по-човешка и е архитектура, която човек чувства като своя. Високите здания не предлагат толкова различен подход, колкото различни технологии. Разбирам, че за мен е по-лесно да кажа всичко това като италианец, защото е необходимо определено ниво на културно-историческо развитие, за да се стигне до определен етап. И особено когато се работи чрез многофункционалния подход, за който споменах. Свързването на различните жанрове - мода, дизайн, архитектура, изкуство, дава вдъхновение. Това са различни светове и по-лесно успяваш да миксираш, за да създадеш нещо ново като идея. Добрите архитекти трябва да търсят допирните точки на тези изкуства и да ги пресъздават в проекта. Затова в нашето студио експериментираме - и в областта в изкуствата, и по отношение на енергийната ефективност. Работим върху връзката между човек, пространство и усещане.
- Казвате, че архитектурата няма граници, не спирате да пътувате, да проектирате на различни места, да предавате знанията и опита си на по-младите си колеги. Това неделима част от работата ви като архитект ли е, или е чисто човешка мисия?
- Не отделям двете неща, обединявам професионалната и експериментаторската си дейност. Преподавам в университета, организирам уъркшопи, проектирам. Това са все начини да кажа онова, което мисля. Работата ми е страст и искам да я предавам, да я споделям с другите. Докато работя, истински се забавлявам. Стремя се винаги да вкарвам нови неща в проектите си, за да покажа нещо различно.
- Имате щастието да сте роден в Милано - Мека на дизайна. До каква степен този факт е допринесъл за професионалния ви път?
- Допринесъл е изключително много. Дипломирах се във Факултета по архитектура във Флоренция, след което започнах работа като сценограф. После отидох в Милано и реших да се занимавам с архитектура и дизайн по-сериозно. Завърших и школата за дизайн Domus Academy, където сега съм преподавател. Имах щастието да работя с много известни архитекти, които оказаха изключително въздействие  върху професионалното ми  развитие. Всичко това е допринесло не само в професионалното ми развитие, но и в начина ми на мислене.
- На какви характеристики отговарят добрата архитектура и дизайн? Времето ли е единствената константа, която ги измерва?
- Много е трудно да се каже коя е добрата архитектура и кой е добрият дизайн, защото това, което е хубаво за мен, може да не е хубаво за вас - има субективен момент. Въпреки че архитектурата и дизайнът са два свята, които живеят заедно, архитектурата е повече обвързана с продължителността във времето, отколкото дизайнът. Можете да подновявате мебелите в дома си на всеки две години, докато при архитектурата това е невъзможно. Днес обликът на сградите остарява много по-бързо, отколкото едно време. Защото причините, поради които днес се проектира, са много по-различни от тези, които са водили специалистите тогава.
- Учите студентите си в Domus Academy да разширяват съзнанието си, много да пътуват и да се оглеждат за заобикалящото ги от различен ъгъл. Това ли е формулата за създаване на качествена архитектура и дизайн?
- Непрекъснато им повтарям, че нещата трябва да се гледат от различна перспектива. Винаги казвам на студентите и сътрудниците си, независимо къде се намират и в каква ситуация са, да гледат нещата от различен ъгъл, защото различният ъгъл ще им даде интересни идеи и ще им помогне да проектират по-оригинално.
- Имате ли български студенти в Domus Academy?
- Не, нямам и често съм се чудил защо. През ноември правих презентация на Domus Academy в Националната художествена академия в София и въпреки че имаше голям интерес, за момента в учебното заведение няма нито един студент от България. Едва ли причините за това са таксите, тъй като те са съвсем поносими.
- Обръщате специално внимание на сензорните свойства на архитектурата, които по думите ви са много силни, тъй като предоставят добър мироглед и визия. Как се проектират усещания? Защо е важно да почувстваш пространството?
- Много хубав въпрос! Архитектурата се променя непрекъснато, тя вече не е свързана само с обеми, форми и маса, но и с работа по отношение на повърхностите. Аз много залагам на soft качествата й - тези, посредством които възприемаш определена архитектура. Това са качествата, свързани с възприятието, благодарение на които човек усеща пространството. Всъщност това представлява новата устойчивост на архитектурата. Екологичността, екосистемата, ползването на енергийни ресурси, производството на пасивна и активна енергия са само част от характеристиките й. Моето виждане за нова устойчивост беше пресъздадено в SensoReal. Основната идея е човек да се чувства добре в дадено пространство. Soft качествата, допринасящи за това, са миризмата, звукът, визуалната част, докосването и вкусът. Тези пет характеристики живеят заедно.
- Как бихте описали мебелите си?
- Като малки къщи.
- Успяхте да докажете, че един диван може да се превърне в микросвят. Моля да ни разкажете повече за уникалната мебел, която доразвихте, усъвършенствахте и представихте тази година в Милано?
- Проектирахме този диван, който се казва Isolo, или Остров, и се произвежда от "Giovanetti collezioni". Представихме го за пръв път през ноември 2009 г. на хотелското обзавеждане в Римини. Опитът ми показва, че един диван днес има много функции, които позволяват да правиш много неща на него. Можеш да се срещаш с приятели, да ядеш, да спиш, да правиш секс, всичко. Всъщност на него може да се гледа като на къща, като на микросвят. На SensoReal бяха представени няколко различни модела от колекцията дивани, които нарекохме "Градски пейзаж". Пейзажът се превръща в място, което за теб е целият свят, защото няма граница между вътрешния свят на човек, архитектурата, дизайна, модата и изкуството, всичко е свързано.
- Казвате, че е важен смисълът, а не големината на това, което създаваш. Това ли е вашето верую?
- Да, на мнение съм, че са важни идеите, които искаш да пресъздадеш с това, което правиш, а не габаритите на обекта. Защото можеш да предадеш една много голяма идея чрез дизайна на един съвсем мъничък предмет или обратното - да построиш огромен небостъргач и да не успееш чрез него да кажеш нищо на хората. Това е разликата между голямата архитектура и великата архитектура!