Предателствата на българската "интелигенция"

Стоян ГЕОРГИЕВ

Едва ли днес в света има по-невероятна „страна на чудесата“ от нашето мило Отечество! Тук всеки първи гражданин е писател, всеки втори – политик, а всеки трети – „интелектуалец“. В последната категория влизат всякакви хора: неизвестни никому „учени“, хвалещи се „литературни критици“, посредствени или застаряващи актьори и актриси, угодливи и пресметливи „класици“, плиткоумни музиканти, суетни певци и певици и не на последно място - отявлени инфлуенсъри, плеймейтки, „аристократи“ на духа и всякакви други неузрели и разръфани съзнания.
Предателствата на нашенската интелигенция не са от вчера и за тях са писали и Иван Вазов, и Йордан Йовков, и Атанас Буров, и Николай Хайтов и много, много други. Боян Пенев пък евфемистично беше отбелязал: „Имаме таланти, но нямаме характери“.
Аз няма да изследвам причините за това нерадостно явление, защото то е от сферата на психологията, само ще се спра на няколко съвременни негови проявления, които са очеваден симптом, че нашето общество е изправено пред доста сериозни проблеми в сферата на образованието и културата.

***

648 представители на нашата академична общност, накичени с титли и звания, призоваха президента Радев да не подписва закона за забрана на ЛГБТ пропагандата в учебните заведения на страната ни. Това било висш израз на „демокрация и толерантност“.
Ума ми не го побира, как може хора, които се смятат за интелектуалци да искат осакатяването и развращаването на българските деца не само пред очите им, но и с тяхната безценна „елитарна“ благословия. Подобна мерзост и  падение отдавна не бях виждал. 648 „учени глави“ са готови да унищожат българските деца заради материални облаги и потупване по рамото от западните си господари, на които служат вярно и неумолимо.
Колективният Запад ни предложи не една и две извратени дивотии, които нашенския „културен“ елит веднага приема с отворени обятия и радостни усмивки: децата да могат да си сменят пола, когато им хрумне, всеки кретен да може да ги отнема от родителите им като „кръвен данък“ за демократичния Молох, да ги опростачват целенасочено и превръщат във верни еничари на сатанинските „евроатлантически ценности“.
Със самочувствието, че от простолюдието ги делят няколко вагона книги, горепосочените „академични“ светила гледат отвисоко и с презрение към своя народ и го хулят до истерия, сякаш те самите не са българи, а някаква по-висша каста, паднала навярно от небесата „със зюмбюл в ръката“, както казваше Войниковият хаджи Коста от „Криворазбраната цивилизация“. То хубаво, че са прочели толкова много книги, но в това отношение ми приличат по-скоро на Чичиковия слуга Селифан от Гоголевите „Мъртви души“, който всеядно четял всичко, попаднало пред очите му, без дори да го разбира. Та нали и Лев Толстой твърдеше, че не е нужно да прочетеш всички книги, а само тези, които са ти необходими. А после трябва да ги осмислиш, прецениш и приложиш на практика наученото от тях.
Та, нашенските квазиинтелектуални светила решиха веднъж завинаги да свършат с пагубната „токсична мъжественост“, както я определят вече западните сексолози, т. е. веднъж завинаги да превърнат населението в аморфна, безполова и „толерантна“, лесно манипулируема маса от угодливи и безхарактерни индивиди без корен, без идентичност, без мозък. Затова вече не се говори нито за хайдутите ни, нито за революционерите, нито за антифашистите, защото при тях тази „отровна мъжественост“ избликва в чудни цветове и печели свободата на родината ни през страдания и кървави битки. Само че днешните господари на света се страхуват от истинските мъже, защото истинските мъже могат да воюват, да вдигат въстания и революции и в крайна сметка да променят света към по-добро.
Най-смешното на умнокрасивите ни „титани на мисълта“ е тяхната пещерна русофобия и нападките срещу Путин за щяло и нещяло. Според тях руският президент е като един вездесъщ божествен дух, виновен за всички природни бедствия и политически катаклизми на планетата ни, нещо, в което се явява съперник дори на многоръкия индуски бог Шива.

***

Протяжен вълчи вой надигнаха нашите соросоидни „интелектуалци“ и НПО-тата, финансирани от чужди държави, които бавно, но сигурно разяждат държавния ни организъм и съсипват бъдещето на децата ни. България вече не е суверенна държава, а опоскана и воняща американска колония. Всеки опит да се спре този туморен процес среща зловещия отпор отново на умнокрасивите ни троглодити, които са готови да хвърлят отечеството си в бездната на робството и разпада заради дребните си материални интереси и ненаситните си търбуси. Да се чуди човек дали вижда възкръснали Вазовите „чичовци“ или Алековите „ганьовци“, или пък съвременните двойници на Ст.Л.Костовите комедийни герои.
Да не говорим за гаврата с националните ни класици, която покрай прекрояването на историята ни от нечистоплътните и нагли исторически корифеи, е огромно и непростимо престъпление. Вазов е главният им прицел, защото той е гръбнакът на новата ни литература, т. е. „началото на всички начала“. Освен това името му е синоним на българин, не е върл любител на лицемерната Европа, а отгоре на всичко е и отявлен русофил. Осъвременяваха езика на „Под игото“, който според френския критик Луи Леже е „Война и мир“ за Балканите“. После поклонникът на киевския режим Манол Пейков го преведе на „шльокавица“, а накрая взеха да мрънкат да отпаднел от учебните програми поради стария си, архаичен език. Не съм чувал досега някой да е осъвременявал езика на Вергилий, на Данте или пък на Омир. Това е американска мода и е твърде нездравословна. Там вече орязаха родоначалника на националната си литература Марк Твен и закастриха всичко, което не е политкоректно и антидемократично.
Твърде обидно е и отношението към българските антифашисти и онези от тях, които са били поети и писатели. За тях и дума не се споменава от соросоидните ни критици, защото господрят им бясно размахва камшика над продажните им умове и здраво държи кесията на тяхното благоденствие и ефимерна слава. „Необразованите“ според тях умове след 1944 година сътвориха „Железният светилник“ и „Иван Кондраев“, „Диви разкази и „Барутен буквар“, „Цената на златото“ и „Време разделно“ и ред други шедьоври. Що за нахално и безпочвено твърдение на късогледи и озлобени посредствености?!

***

Освен науката и образованието, третият бастион, който щурмува глутницата на академичната ни общност, е, разбира се, православната ни християнска вяра. Те няма да възкликнат като големият наш писател, драматург, политик и духовник митрополит Климент Търновски (Васил Друмев): „И занапред: има Православие у нас, има и български народ, няма Православие – няма и български народ.“
Православната класика за тях е тъмна Индия. Едва ли някой е чел многобройните съчинения на Йоан Златоуст, на Ефрем Сирин, на патрирах Евтимий, на Григорий Цамблак и на ред други духовни отци. Затова пък са специалсти по богомилската ерес, която възхваляват, по езотеричните буламачи на Дънов и неясните предсказания на баба Ванга, възхваляват тамплиери, масони, разни секти и ред духовни пирати и шарлатани. Неистово мразят българската църква, защото тя ни свързва духовно с братска Русия, а освен това успешно се бори с техните сатанински вярвания за душите на българите.
Eто как виждат бъдещето на религията у нас двама известни „академици“: „Имаме нужда от религия, но без бог, без баща който е строг и наказва.“ (доцент д-р Николай Гочев – „Класическа филология“ в Софийския университет). И още: „Да, и без нашите църкви, до нас има една която ми пречи, бие камбаната и ми пречи.“ (проф. Даниела Колева – ръководител на катедра „История и теория на културата“ в Софийския университет).
Думи нямам за подобно профанство и невежество.

***

Всички предателства и престъпления, обаче, които нашите интелектуалци сервират на своите бедни и неуки братя и сестри българи винаги избиват в обругаване, хулене и поучаване на тези клети същества. Това е плод на комплексарщината и прозападната папагалщина на нашенския културен „елит“, както и на нечистоплътната му гузна съвест.
Поради пословичната си страхливост, бездарие и беззъбие неолибералните ни литератори ругаят поетите и писателите ни от антифашистката съпротива, омаловажават делото им и ги обвиняват в хиляди грехове или в наивност. Че били подлъгани от комунистическата партия. Че били терористи и чужди агенти. Че получавали пари от Съветския съюз и ред подобни небивалици и скалъпени измислици.
А героичните ни поети и писатели, като се започне от Ботев, през Яворов и Дебелянов, през Гео Милев и Вапцаров, през Веселин Андреев и Веселин Ханчев всички са сливали своето слово с безсмъртното си дело и саможертва в името на народа и отечеството.
Дори Алеко Константинов, който разкри най-нелицеприятните черти от националния ни характер, беше извикал: „Стой! Долу ръцете! Не досягай народа! Свали си шапката и се поклони на тоя измъчен страдалец, на този дълготърпелив мъченик, на тоя, който ти дава храна и живот, поклони се на българския народ!“
А Вапцаров часове преди разстрела написа огнения си завет към идните поколения:

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!

Полезно е да се препрочитат родните класици, господа и госпожи академици, а освен това е хубаво да бъдете благодарни на своя мъдър и добронамерен народ, че все още ви търпи и храни, като понася всички хули и обиди към него.
Ако пък не ви харесва моя съвет, то вземете по едно огледало и хубавичко се огледайте в него дали пък нямате всички магарешки уши, като древния цар Мидас!

Източник: Съюз на българските писатели
(със съкращения)