Не може вместо икономика да ни предлагат самоцелно жонглиране с числа

Пламен Милев,
ръководител направление "Публични политики и анализи" при НС на БСП

За поредна година основната цел на правителството, заложена в бюджета, е намаляване на дефицита и реализиране на балансирано салдо по държавния бюджет в края на периода 2019-2021 г., разглеждан в Средносрочната бюджетна прогноза. БСП не смята, че това трябва да бъде цел на една икономическа политика. Само по себе си постигането на тези прогнози не допринася по никакъв начин за по-бързото развитие на българската икономика. Стимулиращият ефект на фискалната политика липсва, което в допълнение с липсата на парична политика от страна на БНБ (поради наличието на валутен борд) оставя страната ни в ситуация, в която може единствено да се разчита свободните пазарни механизми да регулират дисбалансите в макроикономически план. 

Видно от ситуацията до момента Бюджет 2018 ще приключи отново на излишък. За поредна година правителството не изпълнява заявените намерения в тази посока и става все по-пасивно по отношение на прилагането на целенасочени реформи. Очакваното изпълнение на Бюджет 2018 е излишък в размер на 0.5%, докато заложената програма бе дефицит в размер на -1%. Тази разлика се получава най-вече от неизпълнението на заложените в бюджета капиталови разходи.

Тук следва да отбележим два много сериозни проблема на фискално ниво.

- Капиталовите разходи се изразходват нехомогенно и играят ролята на буфер, вместо да стимулират икономическия растеж; 

- Реалното изпълнение значително изостава от планираните капиталови разходи, което създава предпоставки за пропуснати монетарни ползи. 

По данни на МФ за периода 2009-2017 г. в бюджета са планирани капиталови разходи в размер на 48 млрд. лв. За същия период, обаче реализираните капиталови разходи са за 38 млрд.лв., т.е. те са с 10 млрд. лв. по-малко от предвидените. И това е именно поради предпазливата фискална политика, която се провежда близо десетилетие. Ако тези 10 млрд. лв. бяха действително изхарчени за този период от осем години, при отчитане на акселератора и инвестиционния мултипликатор, то БВП следваше да бъде с над 30 млрд. лв. в повече. Това означава, че сегашният БВП още към края на 2017 г. трябваше да надхвърли 131 млрд. лв. по текущи цени. През 2017 г. БВП на човек от населението в България се оценява на приблизително 7000 евро. Ако правителствата на Борисов си реализираха планираните инвестиции в капиталови разходи, същият показател щеше да надвиши 9000 евро, т.е. щяхме с малко да изпреварим Румъния. Това е ясен знак за пропуснати ползи и ощетяване на икономическия потенциал поради 

фикс идеите на изпълнителната власт

за балансирано салдо по Държавния бюджет.

По разходната част се предвижда разходите постепенно да намаляват като дял от БВП. В условията на нарастващ БВП разходите като процент от него следва също да нарастват. Тук съществена роля играе именно намерението за конкретни политики, които да стимулират реалната икономика и пазара на труда. Такова намерение в бюджета липсва и рискуваме да пропуснем значителни монетарни ползи за цялата ни икономика в следващите няколко години. Подобно поведение на правителството буди сериозно недоумение при положение, че по редица обществени дейности страната ни е на последно място като дял от БВП (инвестиции в НИРД, % от БВП за здравеопазване, социални дейности и т.н.). Оставаме с впечатлението, че страната ни няма да се възползва напълно от благоприятната икономическа конюнктура и по-скоро поведението в разходен план ще бъде статично, отколкото да отразява реалните промени на макрониво. 

Неоснователни са хвалбите

как благодарение на управлението на Борисов външният дълг се "стапя" и след 3 години ще достигне 19% от БВП. Тук следва да отбележим неоснователните нападки, че Борисов изплащал дълговете на "Тройната коалиция" и на правителството на Пламен Орешарски.

Държавният дълг към 2009 г. възлиза на 9,444 млрд.лв., или 13,8% от БВП, докато към средата на 2018 г. той е 24,164 млрд. лв., или 22,35% от БВП. 

Правителството на Орешарски емитира на Международните капиталови пазари (МКП) на 3.07.2014 г. (малко преди да падне от власт) облигации на стойност 1,493 млрд. евро. Само за една година от 26.03.2015 г. до 21.03.2016 г. правителството на Борисов емитира на МКП облигации на стойност 5,144 млрд.евро.

Това са парите, които Той ни "дава", но ние ще трябва да връщаме в следващите 10 години. Тревожното е, че данъчно-осигурителните приходи възлизат на 29,7% от БВП, което ще рече, че както вървим, много скоро ще се окаже, че дължим повече, отколкото можем да съберем за една година.

Предложеният от правителството проект на бюджет за 2019 г. предвижда по-високи заплати за администрацията за сметка на по-високо данъчно-осигурително бреме. През 2019 г. се предвижда данъкоплатците да заплатят допълнително 1,5 млрд. лв. данъци, като тези средства ще отидат основно за увеличаване на заплатите в и без това разхитителната администрация. Предвижда се близо 200 млн. лв. ръст на разходите за социални помощи, които се насочват в две направления - 150 млн. лв. за хората с увреждания и 40 млн. лв. повече целеви помощи за отопление. На практика работещите в публичния сектор ще получат ръст на заплатите, който е чувствително над очакваните нива на инфлация, за разлика от пенсионерите, при които увеличението на пенсиите в размер на 5,7% ще влезе в сила от юли 2019 г., т.е. тази година пенсионерите ще посрещнат отоплителния сезон със старото покачване на пенсиите (3,8%), което в голямата си част вече е "изядено" от инфлацията.

За поредна година се залага сериозен ръст в разходите за здравеопазване (500 млн. лв.), без да се предлага никаква реформа.

Приходите в абсолютна стойност се увеличават, но като % спрямо БВП намаляват. Това е тенденция през последните години от управлението на ГЕРБ.

В замяна на това за поредна година БСП внася предложение за алтернативни бюджетни политики. Те са съобразени с алтернативния ни бюджет за 2018 г. и дават стойностно изражение на политиките ни, заложени в проекта "Визия за България".

Нашата бюджетна философия за поредна година стъпва на "устойчиво социалноикономическо развитие с финансова стабилност".                           

                             Следва в утрешния брой