Ердоган залага на исляма заради глобална Турция

Петър Воденски *

Преобладаващата в Турция религия е ислям, 99.8% от населението се определят като мюсюлмани, от които 80% са сунити, а 20% - шиити. Ислямът е наложен по днешните земи на Турция към втората половина на ХI век от селджукските турци. От 1517 г. султанът става единствен халиф ("приемник", "наместник" на пророка Мохамед).

След Първата световна война група патриотично-националистически настроени офицери и интелектуалци, начело с Мустафа Кемал, започват въоръжени действия срещу натрапения Севърски мирен договор. През 1923 г. се създава Република Турция, която се изгражда върху идеология, почиваща на шест принципа, включително за светска държава. 

Реформите на Ататюрк обхващат всяка област на турското общество. През 1922 г. е ликвидиран султанатът, а през 1924 г. - халифатът. През следващите години са дадени равни с мъжете права на жените, забранява се носене на фесове и хиджаб, приема се Граждански кодекс и се ликвидират шериатските съдилища, през 1925 г. се закриват религиозните секти и ордени. 

Ататюрк и неговите сподвижници разглеждат организираната религия като анахронизъм, затова се стремят да я премахнат от сферата на публичната политика 

и да я ограничават до личния морал и вяра. 

При всички положения по времето на Ататюрк ислямът постоянно е играел незаличима роля в частния живот на хората, която се засилва след отслабването на политическия контрол през 1946 г. Новопоявяващите се  една след друга партии - Демократическата (Аднан Мендерес), Партията на справедливостта (Сюлейман Демирел), Партията на националното спасение (Неджметтин Ербакан) и други - включват в програмите си някои политики, свързани с изпълнение очакванията на религиозните кръгове. Това спомага за възвръщането на исляма в обществено-политическия живот. 

Говорейки за подобни политици, следва да подчертаем и ролята на сегашния президент Реджеп Ердоган. Той е членувал в Партията на Ербакан, избран е и за кмет на Истанбул, а след излизането на партията от властта (под натиска на военните) и нейната забрана е осъден на 4 месеца затвор. През 2001 г. учредява Партията на справедливостта и развитието (ПСР), която печели парламентарните избори през ноември 2002 г. Обремененото със затвор съдебно минало на Ердоган, първоначално не му позволява да стане министър-председател, но впоследствие законът е променен. През 2014 г. е избран за президент, а след спечелването на референдума (2017 г.) за превръщането на републиката от парламентарна в президентска, е избран за президент тази година, като запазва положението си на лидер в партията. 

Толерантното отношение на държавата към исляма води до развитието на частни религиозни инициативи, включително строеж на нови джамии и религиозни учебни заведения в градовете, установяване на ислямски центрове за проучвания и провеждане на конференции, посветени на исляма, ислямски медии, откриване на здравни ислямски центрове и сиропиталища, както и финансови институции и кооперативи. През 2010 г. забраната за носене на хиджаб е отменена. 

Развитие получават и ислямските секти, като Накшибенди, Бекташи, Нурджу и др. Те също имат свои медии. Смята се, че немалка част от турския политически, икономически и културен елит членува в тях. (Всеизвестно бе, че бившият премиер, а по-късно и президент Тургут Йозал, членуваше в Накшибенди; същото се смята и за Ердоган).

Разраства се през последните години влиянието 

на Дирекцията по религиозните въпроси (Дианет). Бюджетът на тази дирекция през 2002 г. е бил 325 млн. долара, а за 2019 г. се предвиждат почти 2 милиарда долара. Дирекцията се грижи за поддържане и строителство на джамии (почти 100 000 в Турция), за заплатите на имамите и т.н. Тя отделя средства и за мюсюлманските общности в чужбина - на Балканите, в западноевропейски страни с турски общности и др., където се стреми да изпраща свои имами и да развива в тях дейност, включително разузнавателна - след опита за преврат от 2016 г. Дианет нареди на своите служители в чужбина да следят и да докладват за дейност на гюленистите. След 2011 г. Дианет започва да издава фетви. В края на 2015 г. например фетвите разясняват, че "не трябва да се гледат кучета вкъщи, не трябва да се празнува християнската Нова година, не трябва да се играе на лотария, нито да се правят татуировки".

Основен стълб на светското начало в Република Турция бяха военните. След Втората световна война турските военни направиха четири преврата, един опит за преврат - всичко това, за да предотвратят ислямизирането на обществото и заплахите пред националната сигурност. Постепенното отслабване на ролята на военните в политиката на Турция и тяхното изтласкване в периферията, станало не без помощта на Европа, 

води до подкопаване на основите на светското начало. 

През различните периоди на своето развитие, Република Турция е използвала за целите на външната си политика турския/тюркския национализъм и мюсюлманската религия сред страните, в които е властвала Османската империя. В зависимост от обстоятелствата и историческия период, това се е базирало на идеологията на "пантюркизма", впоследствие и на "панислямизма", "тюркско-ислямски синтез", "стратегическа дълбочина". Но целта винаги е била една - засилване позициите на Турция сред тези страни. 

В момента Турция е регионален фактор с амбиция да се превърне в глобален. За целта тя хибридно използва всички достъпни средства - политически, военни, "мека сила" с установяване на влияние върху тюркски и мюсюлмански групи в съседните страни. Това се осъществява чрез различни инструменти: разузнаване (МИТ), Дирекцията по религиозни въпроси (Дианет), Агенцията за сътрудничество и развитие (ТИКА), Института "Юнус Емре", Агенцията за външни турци, различни НПО и други.  

За Анкара Западните Балкани са част от територията за упражняване на влияние чрез тюркско-мюсюлманския елемент - започвайки от Албания, през Босна и Херцеговина, Санджак, Косово и Македония, през Родопите и Тракия (България и Гърция). Но въжделенията на Турция не спират дотук. Следва Черно море с Крим и каузата на кримските татари, с гагаузите в Бесарабия, като особено в Молдова за по-малко от 30 години тамошното гагаузко-православно население, говорещо на тюркски език, бе подложено на настойчива "мека" обработка, че са турци. По-нататък на Изток следват Кавказ, Средна Азия и до района Уйгур в Китай. 

Наличието на тюркски и мюсюлмански общности в страни от Западна Европа се използва от Анкара в предизборните борби - такива случаи имаше при последните няколко изборни кампании. Това се оказа проблем за ФРГ, Холандия и Австрия, които не разрешиха подобна предизборна пропаганда на своя територия. 

Дейността на изпратените от Дианет в други страни проповедници също предизвиква проблеми. Свидетелство за това е случаят с Австрия, където  правителството затвори седем джамии  и екстрадира шест имами, изпратени от Дианет, в хода на предизборната кампания за президентските и парламентарните избори в Турция. 

Подобно нещо се случи и преди изборите в България за Народно събрание през 2017 г. - правителството ни принуди шестима турски граждани,  двама от които бяха изпратени от Дианет имами с дипломатически паспорти, да напуснат страната. 

В момента в европейските страни съществуват 11 политически партии, основани от "мюсюлмани или предимно мюсюлмански членове", които се финансират от Анкара. С изключение на България, в останалите страни това са организации с "незначително влияние". По време на служебното правителство на България преди предсрочните парламентарни избори през пролетта на 2017 г., турският посланик в София бе поканен на среща в Министерството на външните работи и му бе обърнато внимание върху недопустимостта от намеса във вътрешните работи на страната под формата на партийно-политически инженеринг.

В турското общество се чуват и гласове, че в последно време сред 

най-младата част от населението се наблюдава отдръпване 

от исляма. Като причина се сочи прекомерното позоваване на исляма от страна на дейци на ПСР. Турски студенти, обучаващи се в университети в Западна Европа, нерядко смятат, че Ердоган не е истински мюсюлманин, вярващ безрезервно в исляма, а просто използва религията за постигане на своите политически цели.

През последните десетилетия очевидно ислямът играе все по-засилваща се роля в Турция. Това е константен процес, макар страната все още формално да е светска по държавно устройство.

Ердоган към момента е склонен в политиката да използва исляма за своите цели, но процесът на засилване на религиозния ислямски фактор във вътрешната и външната политика набира естествена сила, не е подвластен на волево възпиране и не би могло да се предвиди кога би "преминал" границата, определена му от Ердоган.

 * Петър Воденски е сред водещите у нас експерти по Турция. Бил е посланик в Турция, Кипър и Молдова.