Есетата в един конкурс

За трети път съм член на журито, което веднъж годишно чете разкази и есета от млади и още по-млади съчинители, участващи в конкурса "Таралежите се раждат без бодли", организиран от фондацията за детско творчество "Братя Мормареви". През тези три години конкурсът набра инерция и фактът, че броят на участниците в него няколкократно се увеличи и всеки път четем повече и по-добри страници, говори за необходимостта на децата от такова състезание. Може малцина да са наградените, но и неполучилите награди печелят - от подготовката за участието, която, дори без да усетят, ги прави по-грамотни, с по-силно образно виждане, с по-развинтено въображение (в най-добрия смисъл), а защо не и с това, че пишат вместо да мързелуват и да се отдават на дребните и не съвсем дребни класически и съвременни пороци.
Писането ги прави с по-изострено чувство за добро и зло (главно в разказите), за справедливо и несправедливо (главно в есетата, където повече личи и обществената им ангажираност) и ги приобщава към онази част от човечеството, която искрено се вълнува от бъдещето на планетата и нейните обитатели... И ако при дванайсет-тринайсетгодишните става дума едва ли не за лично продължение на приказния свят, при осемнайсет-деветнайсетгодишните често се чувства отговорността за заетата позиция от зрели хора. Това особено силно е изразено в есетата, на които искам да спра вниманието си.
Между разказите имаше няколко хубави - с теми, които е естествено да вълнуват юношите, впечатли ме и добрата грамотност на авторите. Повечето от тях (браво на учителите им!) могат веднага сполучливо и полезно да заместят много от скараните с родния език телевизионни репортери, водещи и други лица, пъдещи ме от малкия екран. Но в разказите, в отличаващото се от журналистиката художествено творчество, способността на автора да наблюдава и създава образи, както и грамотността, могат да компенсират недостига на обществена ангажираност, какъвто недостиг за съжаление съм забелязал у доста от днешните младежи. Докато в есетата - и при избора на актуалната или винаги валидна тема, и при позицията, която се защитава от първия до последния ред, повече може да се види страстта на пишещия, който воюва срещу нещо и брани друго.
Голяма част от представените на конкурса есета засягат важни въпроси от битието изобщо и от днешния ни обществен живот и вложеният в тях висок емоционален градус ме накара да си дам сметка, че съм бил несправедлив, когато съм упреквал цялата ни младеж в егоизъм, в консумативно отношение към света, в липса на идеали. Достатъчно е да цитирам няколко от заглавията на разглежданите есета, за да се аргументирам: "Моите въпроси към съвремието ни", "Как мога да променя света чрез любов", "Краят на света", "Среща с българското", "Ще изяде ли мишката книжката", "Полет над борда на съзнанието", "Чудесата на любовта", "Мечтата - роза в пустинята", "Съдба българин", "Прозренията на адреналиновите момчета", "Как се ражда насилието", "Равенство в различието", "Рискът да бъдеш различен"... Написаното под последните от изредените заглавия не е посветено на дребни (поне за мен) теми като сексуалните извращения, воюващи за равноправие, а на святото право на човек да мисли различно от другите. "Би било ужасно всички да ме разбират напълно!" - споделя една от младите авторки. И допълва: "Да бъдеш разбиран от всички означава да бъдеш елементарен, обикновен". И възлага надеждите се за прогрес на човечеството на хора, които не се "вписват в картинката".
На авторка, на момиче са последните разсъждения и използвам случая да отбележа, че неколкократно количествено предимство между участниците в конкурса имат младите дами. От години наблюдаваме феминизирането на учителската и до голяма степен на докторската професия, но в бъдеще май и писателите мъже ще се броят на пръсти. И тази констатация ме кара да си спомня самотното за времето си присъствие в литературата на Сафо и Жорж Санд, Агата Кристи и Сарот или Цветаева и Ахматова. А нашите Багряна и Дора Габе вече бяха оградени от добра дамска компания последователки.
Особено приятно ме изненадва, че авторки на много от есетата са момичета. И темите им са не само въздишки, породени от първата любов, или от разочарованията, щедро поднасяни на младите хора от днешната ни действителност. Те мечтаят и обещават да променят към добро този свят и аз от все сърце им желая успех. И Сократ им го желае с подсещането: "Ако живееш само за себе си, ти си излишен товар на Земята".