Две достойни стогодишнини

Както си преглеждах списъка на личностите (културни дейци и творци), които бихме могли да отбележим със статия във вестника, видях две кръгли годишнини: сто години от рождението на Ефрем Карамфилов и сто години от рождението на Яко Молхов. И двамата са се появили на бял свят през периода ноември-декември 1915 година...
Кое е общото между тях?
И двамата са писали критически статии, но оглеждайки творчеството им, не бихме могли да ги наречем само литературни критици. И двамата успоредно със статиите си за белетристични и поетични произведения са написали и много публицистика... Точно такива са и големите европейски автори, които са се изказвали по различни въпроси, засягащи не само литературата, а и обществото в по-широкия смисъл на думата!
Ще дам един пример - написаното от Виктор Юго по повод на някогашните турски зверства над поробените тогава българи. Без да подценяваме техните анализи на значими литературни произведения, и Ефрем Карамфилов, и Яко Молхов са добър пример за изказвания и на теми, не засягащи пряко литературата, но отнасящи се за цялото ни общество. В този смисъл, и не само в този, те могат бъдат наречени европейски автори.
Българският литературен критик, есеист и публицист Ефрем Спиров Карамфилов е роден на 27 ноември 1915 година в Кюстендил, където завършва и гимназия. Внук е на фолклориста Ефрем Каранов. Още като ученик пише стихове и е главен редактор на списание "Ученическа мисъл", а от 1938 година сътрудничи на "Философски преглед", "Българска реч", "Светлоструй" и други издания.
Завършил е Военното училище и право в Софийския университет, а след Девети септември 1944 година заема много постове - главен редактор и директор на редица литературни издания. Носител е на Димитровска награда, на званието "народен деец на културата", избран е и за академик... Негови произведения са превеждани на руски, украински, румънски, китайски, чешки, немски, испански и други езици. Бил е главен редактор на вестник "Литературен Фронт", директор на издателство "Български писател" и други.
Много са литературните студии, статии, книги, есета, написани от Ефрем Карамфилов, но ще се опитам да изредя най-главните. Започвам с книгите "За свободата" - очерк, 1955, "Войникът в строя и в литературата" - статии, 1956, "Поезия в прозата" - очерци, 1957, "Езиковият шаблон в литературата" - студии, 1959, и други, за да се стигне до есеистичната трилогия "Герои и характери", включваща "Мечтатели", "Раждането на подвига" и "Творци" (1962-1967), излезлите през 1985 "Избрани произведения в три тома" и още много отделни книги или многотомници.
Ефрем Карамфилов умира на 23 март 1998 година.
Яко Аврамов Молхов е роден на 29 декември 1915 година в Каменица (сега квартал на Велинград) и умира на 8 април 2001 година в САЩ. Той е едно от многото деца на многодетно еврейско, не особено заможно семейство. Прекъсва следването си по право заради тогавашните антисемитски закони.
Освен от литература, се интересува и от киноизкуство, и това го прави освен литературен, и филмов критик. Като такъв е назначен и в тогавашната сценарна редакция, а по-късно и за главен редактор на списание "Киноизкуство", където работи от 1952 до 1963 година. През 1962 година излиза книгата му "Кинокритика", която е една от първите сериозни разработки по въпросите на киноизкуството у нас. Заедно с критиката за филми Яко Молхов е написал и много статии по въпросите на литературата... 
Между немалкото негови книги бих споменал "По следите на съвременността. Проблеми на днешния български роман", (1956 г.),  "Съвременни белетристи" (1964), "Критически хроники" (1975), "Спомен от едно неочаквано пътуване" (1989), "Пловдивски силуети" (1980), "Евреи-писатели в съвременната българска литература" (1999) и други.
Ще цитирам и едно кратко пасажче, написано от бай Яко (така го наричах, когато ходех в редакцията на списание "Киноизкуство", за да получа някоя задача - освен много, много млад, тогава бях и кинокритик): "Да разтвориш бялата книжка със стихове на непознат автор - това винаги означава да се впуснеш в едно приключение на духа и да не знаеш какво те очаква - разочарование или откритие, досада от поетическа баналност или надежда, че се появява нов поет!”