Белгийски картофки за ББ

Белгия завчера отбеляза световен рекорд - 289 дни без правителство. Счупен беше предишният, държан от Ирак, а според наблюдатели още много дни ще минат, преди двете езикови общности да се договорят за реформата на държавата и съставяне на правителство.
Белгия всъщност има правителство, но то е служебно. Начело с премиера Ив Льотерм, служебното правителство твърде успешно се справи с белгийското председателство на ЕС, което приключи в края на изтеклата година. Сега белгийците оказват дискретна, но ценна помощ на сегашното председателство, унгарското. Същото служебно правителство прие бюджет за годината и изпрати самолети в операцията срещу режима на Кадафи. Нямаше скандал, въпреки че се чуха мнения, че то нямало мандат за чак толкова важни решения.
Белгийците всъщност нямат особени основания да са нещастни, че нямат правителство. Преди около месец студенти бяха организирали чрез фейсбук доста масов протест срещу неспособните на компромис политици. Те издигнаха лозунга "Срам", написан на ангийски, за да не е нито на френски, нито на холандски. Но усилието беше еднократно. По повод счупения рекорд нямаше големи събития, само в няколко града студенти раздаваха безплатно пържени картофи на минувачите. Пържените картофи са един от символите на Белгия и се харесват еднакво от холандски говорящите фламандци и валонците-франкофони.
Някой път ще разкажа отделно за белгийските пържени картофи, чиято тайна е, че не са били замразявани и се пържат на два етапа, в два различни съда с мазнина.
Но темата за картофите ме връща в родината. Чух по телевизията как нашият премиер почти се скара на една водеща, че го пита за цената на картофите. След това той посъветва българите да правят като неговото семейство - да си садят картофи сами.
Отново по българска телевизия слушах властите да обясняват, че тази година картофите в България щели да струват на едро между 1,20 и 1,50 лв. на килограм, като половината щели да бъдат родно производство, а другата половина - внос от Белгия, Франция и Германия. Докато стигнат до магазините, какви ли ще са цените?
Ако в Белгия продаваха картофите толкова скъпо, сигурно ще стане революция. На първата диплянка от супермаркет, която ми попада пред очите, пише, че се предлагат белгийски картофи в торби по 2,5 кг за сумата от 1,19 евро, тоест килограмът излиза точно 93 стотинки. Това включва и ДДС, който за храните тук е 6 %, а не 20, като в родината.
Ако ме влечеше бизнесът, щях да купувам белгийски картофи на цени на дребно от белгийски супермаркети и да ги продавам в България на едро, като дори и така нормата ми на печалба би била повече от отлична. Много ми е интересно как така белгийските картофи стигат до българските борси на такива луксозни цени. 
Но това не се отнася само за картофите. Когато пазаруваме в събота със семейството ми в Брюксел, си купуваме отлично олио по 1,18 евро, докато мои близки ми казват, че у нас струвало 4 лева. 
Гледах и кадри от производството на зеленчуци в Ливан за износ в България. Оказва се, че полупустинната държава е най-големият износител на зеленчуци у нас. Лично не бих си купил от тях. Но докога, по дяволите, ще внасяме зеленчуци, вместо да изнасяме? При това с качество, което не би трябвало да има равно на себе си?
Моят добър приятел Иво Хаджиянков, който живее отдавна в Белгия и има двойно гражданство, от двадесет години изнася български вина. Разказвал ми е как България е продавала в Бенелюкс - Белгия, Холандия и Люксембург - по 7,5 милиона бутилки годишно, а във Великобритания - 30 милиона. Сега по думите му присъстваме на пазара символично. В момента на борсите в Белгия се предлага вино Бордо, географски район с много по-голям престиж, на несравнимо по-ниски цени в сравнение с тези, които се опитват да получат българските износители. Да не говорим за вината от новия свят - Чили, Австралия, Нова Зеландия. С две думи, нашите стоки са непродаваеми където и да било в света поради лакомията на българския търговец. Затова той осигурява свръхпечалбите си от джоба на българския потребител.
Не съм нито търговец, нито макроикономист. Но ми е ясно следното. В България дивият капитализъм почива върху монополи и тоталното източване на кесията на бедния. В нормалните страни като Белгия е обратното. Бедният е защитен по най-различни начини, като в никакъв случай цените на храните не са източник за формиране на свръхпечалби. Споменах ДДС за храните от 6 %, като за другите стоки като автомобили или телевизори ДДС е 21 %. Казано с други думи, и тук има бедни, но няма гладни.
У нас пък всичко е в полза на богатите. В България е много по-евтино да се купи автомобил, особено луксозен, отколкото в Белгия. Сигурен съм, че у нас държавата даже не разчита да събира данъци от богатите, защото те знаят, че в краен случай им е по-изгодно да платят на адвокат и дори на съдии, отколкото дължимите суми на държавата. Българската хазна се пълни със стотинките на милионите бедни.
Известна ми е теорията на ББ, че сега са на дневен ред магистралите и около тях като по чудо всичко ще грейне. Нека богатите има къде да се състезават с евтините си луксозни си коли.
Бих посъветвал ББ при следващото си посещение в Брюксел да откаже официалната вечеря и да помоли премиера Льотерм да го заведе на пържени картофки. И да го пита защо в Белгия са толкова евтини.