Синдромът Ганьо

Таня Глухчева

През последните години любимият литературен герой на по-голямата част от сънародниците ни е "Бай Ганьо". Свикнахме така да наричаме всеки, който се държи просташки, злепоставя нацията и родината ни, независимо дали е някой непознат или политик. Непрекъснато се чува възгласът: "Бай Ганьо - какво да го правиш?!"

Лошото е, че не осъзнаваме по какъв начин се злепоставяме. Да, хубаво е да се казва истината, но не до такава степен, че да се плюем пред чужденците.

Оказва се, че не само ние си имаме "Ганьовци". Достатъчно е човек да поживее малко повече от месец в чужбина, заобиколен от хора от цял свят, за да си даде ясната сметка, че героят на Алеко не се среща само при нас. Най-силно изразен е на Балканите, в това не бива да се съмняваме. Липсата на възпитание, незачитането на чуждите култура и традиции, говоренето едновременно с изявени професори и непрекъснатото прекъсване или закъсняване за важни събития пораждат въпроса у чужденците: "На Балканския полуостров диваци ли живеят?"

Неслучайно в Азия ни слагат под общ знаменател с африканските народи. При тях невъзпитаното държане в даден момент секва (никой не може да издържи на балканското темпо), само, за да избухне във вземане на хавлии, чаши, чаршафи, възглавници и всичко от минибара в хотелите. (В това отношение представители от Източна Европа са по-скромни - прибират само тоалетната хартия, за да не дават излишни пари и спестят някоя и друга стотинка за... бира).

Да се смеем ли или да плачем? Може би - да се вглеждаме по-внимателно в околните, за които обикновено винаги говорим само хубави неща, а подценяваме себе си. Защото Ганьо не е само литературен герой. Той е синдром. Разпространен в световен мащаб. Лошото е, че не представлява само една страна. Понякога е цял регион. Дори континент.