Ще възстановят образа на Мона Лиза

На територията на бившия манастир "Св. Урсула" във Флоренция започна проучване на мястото, където е погребана Лиза дел Джокондо. Целта е да се реконструират чертите на лицето й, за да се разбере веднаж завинаги тя ли е изобразена на знаменитата картина на Леонардо да Винчи. Вече е намерен дори скелет, който принадлежи на жена.
Личността на Леонардо много години не дава мира на изследователите на исторически тайни. И без белетристичните помисли на Дан Браун в "Шифъра на Леонардо" има достатъчно хипотези, издигнати от учени и изкуствоведи. Особена възбуда отдавна предизвиква портретът, известен в цял свят с названието "Мона Лиза" или "Джокондата". Учените са убедени, че Леонардо при всички случаи е закодирал някакво послание в това изображение. Остава да бъде разгадана тайната.
Тайнственост наистина обгръща това произведение от самото му създаване. Точна датировка на портрета няма. Приема се, че е рисуван във Флоренция между 1503 и 1505 г., но не е изключено по-късно да е прерисуван. На него уж е изобразена Лиза дел Джокондо (с моминско име Герардини) - третата жена на флорентийския търговец на платове Франческо дел Джокондо. Така твърди Джорджо Вазари, автор на знаменитите "Жизнеописания" - творчески биографии на редица ренесансови художници. Неговата версия векове наред се смяташе за неоспорима, независимо че около портрета винаги е имало загадки.
Никой например не може убедително да обясни защо портретът не е бил даден на този, който го е поръчал, а е останал у художника. Леонардо го отнесъл със себе си във Франция и го е държал до смъртта си. Има легенда, че е отказал да продаде картината на своя покровител Франциск I и я е завещал на свой ученик в Италия, чийто псевдоним е Салаи ("Дяволче"). Как "Мона Лиза" отново се е оказала във Франция, при това - в съкровищницата на френските монарси? В съдбата на картината има "бели петна", но те дълго не са пораждали спекулации около истинския замисъл на Леонардо. Ала екзалтираното внимание към нея от страна на неоромантиците през втората половина на ХIХ в. рязко увеличава популярността й. Кражбата на "Мона Лиза" от Лувъра през 1911 г. породи вълна от недоверие към "баналната" трактовка на съдбата й. Картината придоби статуса на феномен не само във "високата", но и в масовата култура - с всички произтичащи от това последици.
В същото време Националният комитет за културното наследство в Италия се опитва да получи разрешение от френските власти за ексхумация на останките на самия Леонардо. Експертите искат ясно да потвърдят или да опровергаят хипотезата, че в облика на Джокондата великият художник е увековечил самия себе си.
Леонардо идва във Франция като придворен художник, архитект и инженер през 1516 г. по покана на крал Франциск I. Умира три години след това в Амбуаз на 67-годишна възраст и е погребан в местната черква. Тя е разрушена по време на Великата френска революция, а Леонардо е препогребан в параклиса Сент-Юбер чак през 1874 г.
Ако намерим черепа на Леонардо, ще можем да възстановим лицето му и да го сравним с изображението на Мона Лиза, казва антропологът Джорджио Групиони. Така според него ще се сложи край на многовековната полемика кой е изобразен на картината. Според някои изкуствоведи портретът изобразява майката на художника, други са убедени, че това наистина е жената на флорентинския търговец. Има привърженици и на трактовката, че Леонардо е бил гей и е оставил на потомците собственото си изображение във вид на жена. Американската изследователка Лилиан Шварц с помощта на компютър дори немери несъмнено сходство между лицето на Джокондата и автопортрета на Леонардо.
Някои учени предполагат, че останките на хуожника са били безвъзвратно загубени в годините на революцията. Затова ръководителят на италианския екип Винченти иска първо да се установи истински ли са костите - с помощта на сравнителен анализ на ДНК, взета у роднини на Леонардо, погребани в Болоние. Екипът възнамерява да установи и причината за смъртта на художника. Според Винченти той е починал най-вероятно от туберкулоза или от сифилис - бича на онова време, когато в първата четвърт на XVI в. от венерическа зараза са починали около 20 млн. европейци. Причина за смъртта на Леонардо може да бъде и отравяне с олово, което се съдържа в маслените бои.
Възможността за ексхумация обаче не се одобрява от известни европейски историци и изкуствоведи, които са убедени, че изображението е на Лиза Герардини. Те посочват също, че френските власти блокират всички опити за ексхумиране на Наполеон с цел да се разбере дали е бил отровен. Винченти обаче твърди, че Париж е дал предварително съгласие за ексхумация на Леонардо. Засега това не е потвърдено нито от Министерството на културата на Франция, нито от кметството в Амбуаз.

Китайски археолози откриха 4 тона монети на 1000 години

В Сучжоу, Китай, археологически екип откри старинно съкровище от 200 хиляди монети, които според учените са от периода на Северната династия Сун - т.е. към 960-1126 г.
Впечатляващата находка е намерена при строителни работи, при които работниците се натъкнали на средновековен краденец. При вдигането на старината се намерили монетите. Те били твърде много и градските власти отначало не повярвали, че са отпреди 1000 години. При претеглянето им се оказало, че съкровището тежи 4 тона. Според археолозите монетите са принадлежали на много богато семейство. Тепърва ще се изяснява кое може да е било то.

И Англия се жалва от "изтичане на мозъци"

Великобритания губи все повече специалисти заради засилващия се процес на "изтичане на мозъци", твърди в. "Дейли телеграф". Голям колектив от икономисти е стигнал до този извод след анализ на данните за броя на учените, които са напуснали страната, както и на тези, които са дошли да работят в Англия от други страни.
Физиците, които напускат Великобритания след получаването на научна степен, са два пъти повече от колегите им в други 25 страни в света, в които науката е на високо равнище. Само преди няколко години страната се е нареждала сред държавите, които са привлекателни за учените: по брой на най-цитираните физици страната е била на второ място след САЩ. Изследването показва, че в момента най-много авторитетни физици работят в Германия, Швейцария и Япония, независимо от произхода им.
Великобритания изостава в последните години и по още един показател - броя на Нобеловите награди, получени от британци. За 1947-1966 г. британски граждани са получили 20 награди, а жители на САЩ - 45. От 1987 до 2006 г. нобелите са 9 за англичани и 112 за американци. Според авторите на изследването основна причина за "изтичането на мозъци" са ниските заплати на учените. За да бъдат вдигнати те, смята екипът, трябва да се повишат таксите за обучение в британските вузове и да се съберат по този начин средства. В Оксфорд и Кембридж в момента максималната годишна студентска такса е над 6 пъти по-ниска от тази във вузовете на САЩ.

Руски и американски учени ще работят заедно в медицината

Руската академия на науките (РАН) и американският Институт за здравето, в който се правят изследвания от всички области на медицината, са сключили договор за съвместна дейност в медицинската наука. Това съобщи президентът на РАН акад. Юрий Осипов на среща с премиера Владимир Путин. Предложението за сътрудничество е дошло от американските медици и договорът вече е подписан в Москва, съобщават световните агенции. 
"Разчитам много на това, че научните центрове най-активно ще се включат в реализирането на възобновената целева програма на Руската федерация за развитието на фармацевтичната  и медицинската промишленост", е заявил Путин на срещата. Според Осипов десетки колективи на Руската академия на науките работят именно в тази област, създадени са множество нови лекарства, които вече са преминали клинични изпитания.
По материали от чуждестранни медии