Шопето
/ брой: 299
Един шоп дал на друг пари назаем. Минало време и когато го подпитал кога ще му ги върне, получил отговор: "Язе имах нужда, та ти поисках. А ти от каков зор ми ги даде?" Разказа ми го Дора, първа братовчедка на жена ми, живее в Лозен. Та се замислих успя ли преходът да промени шопския характер, прифащат ли "дървените глави" новото време, в сила ли е още "Кодексът на шопа", който започва с "Най-мразим да мислим", неслучайно, защото те, шопите, знае се, "дават се престорено за прости". Баба Мара, откритието на Елена Огнянова в "белия дроб на Шоплука"- Княжево, казва: "Свето се менява, кажи-речи секи ден. Секи ден се променява нещо у акъло на човека, променява се живота, работата, дрехите. Променява се, като що се променяват пустите моди..." Е, кажете, тръгна ли шопът на шопинг, упражнява ли джогинг, явява ли се на кастинг, ходи ли на лифтинг, върти ли дресинг, пада ли си по рафтинг? А на всичкото отгоре "телешоп го гази". То доста шопи вързаха лой с реституцията и на мястото на някогашните мери на горубленци и г`ерманци се накамариха един връз друг хипермаркети. Ала повечето шопски народ си остана беден, а правилото е, "ако сънуваш, че си станал богат, немой се събужда".
Спомних си за оня боянчанин, за който разказва в "Книга за българите" Антон Страшимиров - той само веднъж на младини бил ходил в София, а сетне 30 години гледал как расте пред очите му нов грамаден град и пак не се наканил да прескочи да го види... Май той отдавна е прозрял, че "всичко на жълтите павета е преходно". А "селянин ли се е намерил той, мъчно става гражданин", макар Бояна отдавна да не е село.
Шопът е бамбашка народ, трудно излазя на показ, трудно оставя тиганьо да се лъсне на месечината. И знае, че "всеки човек требе да си има акъл толку, колку може да му носи главата". А у нас политиците, "като имат с що, купуват повече, отколкото им требе, та им се присипува от акъло и тогава още по-лошо - стават заплеси, много им се отсипе, та станат малоумни." То у нашите управници, като ги гледам, липсите в акъла са повечко, отколкото да преливат. Шопът "не играе, не се чупи, не се кърши, за него "надве" няма...", неговото своеглавие би било наше национално достойнство, което може да ни помогне в кризисно време. Но кой да го види!
Не мислете, че шопът - "бавен, затворен в себе си, студен наглед и твърде простоват", е лишен от национален романтизъм и че няма самочувствие. Маки! Той знае колко тежи на кантаро. Затова не престава да пази и събира истинското народно богатство, което притежава, или както казва акад. Михаил Арнаудов никъде няма по-чист език, по-добра лирика, по-смислен хумор, по-добър епос. У дома си, аз, родопчанинът, имам цяла шопска библиотека - Елин Пелин, Антон Страшимиров, Емануил Попдимитров, Елена Огнянова, събраното от актьора Никола Анастасов, Петко Огойски, Милчо Станимиров, книгите на одавнашните ми приятели Николай Ликовски и Делчо Чапразов, на Стоян Чакъров, Спас Вутев, Димитър Ядков... Лазар Георгиев ми подари книга "Мировянски ми ти работи..." с автограф: "На Тодор К. с удоволствие, за да узнае "къде е центъро на свето". Автори са братята Стоян Георгиев-Бригадата, и Лазар Георгиев-Крико. Ако питаш в Елин Пелин, там се смазва земната ос, а не в Мировяне на славния стратег Пената, където няма човек да е оставен без прякор. А според други пъпът на земята е в Чепинци, където родово е омешан и Чавдар Шинов, един от шопите, които "почти всякога са разположени да се присмиват едни другиму, да се посмеят, да измислят някоя хитрост". Каквото и да кажа на един мой човек от Лозен, той все вика: "Я не знам, но и така не е!" Той ли не знае!
Шопът иначе е добър, но трябва да се пазим от него, когато "вирне врат като бивол и загледа накриво към земята". Той е убеден, че всички сме поганци, но не е примрял от мъка, че не го разбираме. Попитали един: "Какво е положението у нас общо взето?", а той отговорил: "Ама какво да ви кажа - общо взето - у нас всичко общо взето е взето..." Шопът колкото го бият, все по-бит става, но си знае едно: "От София по-голема нема,/ от Искаро по-длъбоко нема, /от Витоша по-високо нема,/ от Радомир по-далеко нема,/ от Богдана по-юнака нема..."
Няма да мина без Елин Пелин, та за край като за пред Нова година избрах: "Отечество любезно, уроки да не са ти,/ Ама много мило и убаво си много!/ Земята ти - земя, небето ти - небо!/ Ете бая със зор изкарваме лебо,/ И малко на законо дъската му клопа,/ Ама инат чиним на цяла Европа...". Поне дано по-леко да си изкарваме лебо! Земята да дава берекат, да има погодия вкъщи и работата ни да има спореж.