Панорама
Гневно!
ШЕКСПИР В АНФАС
/ брой: 208
Не знам дали остана вече областен град, че и голямо село в България, без някой столичен автор да не му е съчинил химн. Имаме, както е известно, и химн на полицията, който нещо не се чува вече. Въобще деградацията настъпи и в жанра химн при неговата масова употреба...
След индустриалното писане на романи у нас и поставянето им на сцена и на екран, бурно развитие придоби и химнопроизводството.
Тазгодишният театрален фестивал "Сцена на кръстопът" започна с премиера на химн, написан от столичния поет Елин Рахнев, който е и креативният директор на фестивала.
Впрочем, ето го и текста и преценете за какво става дума и защо в книжката на фестивала, където бе отпечатан химнът, липсва името на автора му.
Може би той сам е преценил, че простотата е прекалена, за да се нарече текстът поетичен като за поет от неговия висок столичен ранг:
ХИМН НА ФЕСТИВАЛА
Да живее фестивала.
Той е осмото тепе.
Да го пазим във душите
като нашето дете.
Да живее фестивала.
Той животът е за нас.
Той е някъде в сълзата
и е Шекспир във анфас.
Той е всичко, дето свети.
Той е есенно море.
Той е Чехов на тъгата
и е пловдивско небе.
Той е нашата надежда,
Пирандело на смеха,
Чигата на светлината,
маската на любовта.
Нека да го къпем в слава
за великия му път -
да живее Фестивала,
Сцената на кръстопът!
Още от времето на древните гърци е прието химните да са високопоетични въздействащи произведения.
Нещо, което в случая май не се е получило.
Изниква тогава въпросът защо не е бил обявен предварително конкурс за написването на химна в Пловдив, известен като град на поетите, носители на високи поетични награди, звания и лаврови венци, та е трябвало набързо човек от столицата да прибягва и да свърши между другото като креативен директор и тази работа?
Денчо Владимиров