Сезонът на наклоненото слънце
Книжовникът Пенчо Чернаев се вглежда с любопитство в черновите на живота
/ брой: 64
Има жанрове, които винаги са ме привличали, още от сиромашкото ми детство, но стъпя ли на тяхната бразда, се стъписвам. Вече съм в сезона на наклоненото слънце и би трябвало да не ме притесняват литературните жанрове - те са създадени от нас, за да ни служат при изразяването; те са някакви норми...
Инак жанровете са като Помничетата на моя приятел, тихия труженик в българската литературна нива Пенчо Чернаев. Цял живот той е сред знайните и незнайните стопани на тази нива и прави каквото може. Но едва когато вдигна глава и разбра, че е в сезона на наклоненото слънце, показа своите помничета. Това са бисерите, събрани в родното Руховци в гънките на Балкана ни. И те блеснаха като броеница върху белите страници на неговата лирична книга - да я наречем Житие. Защото житията в нашата литература са темелно нещо за народната ни памет, пък и като жанр си кореспондират с приказката, а приказката си е подчертано народна. И странно защо - точно тя хем ме привлича, хем от нея имам респект. Тя е пазителка на нашите сетива. А сетивата са здрави семена, за посев. Затова.
Та книжовникът Пенчо Чернаев се вглежда с любопитство в черновите на живота, защото в тези разпилени следи е закодирана и нашата бъдеща приказка, която неминуемо ще започне с имало едно време... В тази приказка ще влезнат и Помничетата на Пенчо Чернаев, в нея е и най-новият му сборник "Бяла книга, черно просо"... Той се роди в тревожно време за автора му... Стори му се, че наклоненото слънце всеки миг ще угасне в очите му... Грижовният човек и в последния миг гледа да постави нещата около себе си на местата им... Тази "Бяла книга, черно просо" се явява като продължение на предишната му "Автори и книги" - негова си антология за хора на словото, на дарования, с които е общувал, следял е развитието им. Удивлявал съм се на красивите му попадения, които са неговата лирична карта... Помничета... Той. И никой друг... Сега - "Бяла книга, черно просо"... Пенчо Чернаев. Книжовникът. Труженикът от буренясалата ни литературна нива, станала му грижа, откакто се помни, без никой да му иска труда и да чака той да я стопанисва. Но той е със сетива за всяко стръкче, за всяко зрънце, за всяко цветче. Той не казва: Аз направих това и това, а се радва на направеното от други. И ни казва: Ето, вижте. Това е много хубаво. Ами това... В предишния сборник - "Автори и книги", и авторите, и книгите им са известни, знаем ги, макар и не точно и пълно. Той ги познава отвътре. И ни ги показва в пълен обем. Сякаш ни говори за себе си.
И обяснимо е защо много автори в сянка му пращат книгите си и той ги разгръща като непознати жития. Намира хубавото в тях. И търси начин да го покаже, да се види и оцени от други, защото е частица от общото, от националната приказка, която утре ще започне с имало едно време... И нищо чудно в тази приказка да попаднат здравите семена от книгите на четиридесетте автори и много повече книги, влезли в приказната грижа на Пенчо Чернаев. В кратичкото експозе към новия сборник, уплашеният от забързаното наклонено слънце казва, че това са непретенциозни отзиви, рецензии, зарисовки и други кратки форми. И ни въвежда в света на Божидара Ангелова и нейните етюди от един живот, за да преминем към Лариса Ангелова - авторка от сезона с наклоненото слънце, която се пита кога една книга става задължение и кога идва нейното време за четене. Само това питане е едно от Пенчовите помничета в сезона на наклоненото слънце.
Премиерата на книгата ще се състои на 21 март от 18 ч. в Националния литературен салон "Старинният файтон", ул. "Лайош Кошут" 34.