Сетива от друга реалност
Книгите на Ирина Велева са нейните трудни стъпки из потайностите на бита и битието
/ брой: 109
Ще започна с поантата, която си бях наумил за този мой отзив за новата стихосбирка на поетесата Ирина Велева "Попиват сетивата". Правя това обръщане, защото авторката, активен сътрудник на списание "Пламък", дебютира през 1992 г. със стихосбирката, носеща заглавие "Апокалипсис". Да тръгнеш от Апокалипсиса към живота е повече от предизвикателство, а това е и разбирането на Бешков: "Изкуството започва оттам, където свършва животът..." Та поетесата тръгна от Апокалипсиса, след пет години издаде втората си стихосбирка - "Автонекролог", след още седем - "Срещи и раздели", за да се появи тази, която държа в ръцете си, четвъртата, продължението на предишните, в която страданието не я напуска.
Аз съм чел всичките й книги, които смея да нарека една, защото те нямат разделителни черти и знаци, те са нейните трудни стъпки из потайностите на бита и битието, те са книгата на живота й... Това е една драматична авторка, с обърнат поглед навътре в себе си, но неизпускаща от зрението си околния свят. А той е апокалиптичен. Автонекрологът й е поизбледнял, но мимолетните срещи са като пунктири между разделите, между мрака и светлината. Затова в "Попиват сетивата" уморената и изтерзана лирична героиня е застанала на своя прозорец и по Далчевски гледа навън и навътре, трескаво разсъждава в неговата рамка. Не знам как в един миг тя ми заприлича на Мона Лиза. Може би, защото съзрях загадъчната й горчива усмивка. Родството с Далчевия свят не е случайно. Твърдението му, че всеки живот е един неуспех, витае в атмосферата на апокалиптичния пейзаж на Ирина Велева. Удивителното в случая е, че младата лирична героиня не се предава. Тя е. Тя е "на своя прозорец", "в своята ниша". "Боли ме животът" - изрича тя. Това е драмата на жителя на земята. Покъртителни думи. Но нали изкуството започва оттам, където свършва животът...
Ето затова "Попиват сетивата" е другата реалност, наречена поезия.