Сестрите, които променят света

Както стана дума преди време в едно четиво за популярни братя по света от различни епохи и области на живота и творчеството, публикувано в нашия "Неделник", най-различни и разнообразни са причините за яркото и бурно развитие и изяви на кръвните родственици. Дали се дължи на еднаквия им произход и среда на развитие, на постоянната надпревара за постигането на по-големи цели и идеи или пък на коренно противоположни причини - всеки може да има свое виждане и наблюдения. Така или иначе момичетата в едно семейство освен че се мерят с братята си - когато има такива, още повече - благородно или амбициозно, си съперничат помежду си. В повечето случаи това съперничество ражда великолепни резултати. Примерите са много и потвърждават мнението, че талантливите, амбициозни и с дух на победители сестри са не по-малко от братята, които са станали прочути не само в родината си, но и по света.
Най-популярните сестри в света на литературата - Шарлот, Емили и Ан Бронте, всъщност започват писателската си кариера с мъжки имена. Родени са в семейството на бедния селски пастор Патрик Бронте, който става англикански свещеник и се установява в Хауърт, Северна Англия. Там се раждат неговите шест деца - син и пет дъщери. Майката Мария Бронте скоро умира, а за децата й продължава да се грижи сестра й Елизабет Бренуел. Бащата изпраща четирите най-големи дъщери в благотворителното училище "Ковън бридж". Условията в училището, където се подготвяли гувернантки, били ужасни - в него умират от туберкулоза двете най-големи сестри Мария (р. 1814 г.) и Елизабет (1815). Бащата прибира болните Шарлот и Емили. Впоследствие Шарлот учи в платен пансион, а Емили и Ан получават домашно образование. Всички деца на Патрик Бронте се опитват да пишат, а синът Бренуел и Шарлот се увличат и по рисуването. След завършването на пансиона Шарлот започва да преподава в него, а сестрите й стават гувернантки в заможни семейства.

През 1846 г. сестрите Бронте публикуват сборник със стихове под псевдонима братя Бел (Шарлот - Карър, Емили - Елис, Ан - Ектън). През 1847 г. под същите имена сестрите изпращат в Лондон ръкописи на романи. Романът на Емили Бронте "Брулени хълмове" и на Ан Бронте - "Агнес Грей", са приети, а този на Шарлот Бронте - "Учителят", е отхвърлен от издателството. Следващият роман на Шарлот - "Джейн Еър", е публикуван през октомври същата година и й донася огромен успех, материална независимост и слава. На 24 септември 1848 г. от злоупотреба с алкохол и туберкулоза умира братът Бренуел Бронте. Докато се грижи за него, Емили също се разболява от туберкулоза и умира на 19 декември 1848 г. Няколко месеца по късно същата участ постига и Ан. Шарлот остава сама заедно със слепия си баща и без сестрите, с които е свикнала да споделя своите мисли и планове. През ноември 1855 г. Шарлот се простудява и се разболява от скоротечна туберкулоза. Умира на 31 март 1855 г. Само тя от сестрите си е била омъжена, макар и за кратко.

Емили Бронте остава известна с единствения си роман "Брулени хълмове", Ан Бронте успява да напише и втори роман - "Обитателят на Уайлдфел хол" (едно от най-смелите произведения на ХIХ век, посветено на темата за брака). А Шарлот е авторка на общо четири произведения, другите две са "Шърли" и "Вийет". След смъртта й излиза романът "Учителят" заедно с книгата "Животът на Шарлот Бронте", написана от Елизабет Гаскел.
Малцина днес свързват името на френската филмова звезда Катрин Деньов с това на Франсоаз Дорлеак. Всъщност сестрите са родени в семейството на професионални актьори. Франсоаз е шумна и палава, Катрин е по-малка от нея с година и половина. Външно двете си приличат, а характерите им са твърде различни. Но двете споделят една и съща страст - киното. Комбинацията от чар и талант на двете сестри сякаш логично е гаранция за успеха им. Катрин дебютира в киното на 14 години във филма "Гимназистки", а след него на екран излиза филмът "Затворете вратата" с двете сестри Дорлеак в главните роли. После всяка поема по свой творчески път - Франсоаз се снима при Франсоа Трюфо, а едва след 10 години - през 1967-а, сестрите се появяват отново заедно в мюзикъла "Госпожиците от Рошфор". На 26 юни 1967 г. 25-годишната Франсоаз умира при автомобилна катастрофа в Израел. Трагичната новина заварва Катрин на снимачната площадка на филма "Бенджамин" с Мишел Пиколи... Катрин Деньов продължава и до днес блестящата си кариера в киното. И едва наскоро призна пред медиите, че е прекарала почти 30 години от живота си в борба с мисълта, че сестра й е загинала зад волана в автомобилна катастрофа.

В многолюдната фамилия Джексън, която продължава да създава изключително много талантливи композиции и изпълнения за световната музикална индустрия, трите изявени певици и шоу дами - Джанет, Ла Тоя и Реби, по нищо не отстъпват на гласовитите си братя. В това семейство състезателният дух наистина е завладявал всяко дете, което се е пръквало на белия свят. Може би защото първото нещо, което е чувало, е било музика, или просто защото големият дар, с който са белязани от природата, е изключителната музикалност и гласови данни. Както се казва, музиката е в кръвта им.
Ла Тоя (р. 1956 г.) с 11 издадени албума, и Джанет (1966) с 10 албума са много по-напористи от голямата си сестра Реби, в чиято дискография има само четири. А всъщност Реби (първородното дете в голямата музикална фамилия Джексън) е първата, която се изявява със семейството на сцената в Лас Вегас. Ла Тоя и Джанет и сега не спират да владеят световните концертни подиуми, телевизионния екран, да продуцират, да танцуват, да се снимат, да организират и участват в общественополезни кампании, да заявяват своята гражданска позиция. Макар че медиите с любопитство периодично раздуват техните препирни кой на кого е "откраднал" визията (прословутият спор за чипото носле, за което приживе често спрягаха и името на Майкъл Джексън), техните постижения са много стойностни и мащабни. И те завинаги са вписали имената си в почетния списък на световните поп музиканти.
Както в случая с фамилия Джексън, така и в историята на Винъс (р. 1980 г.) и Серина (1981) Уилямс - шоколадовите тенис машини, главната роля играе бащата. Ричард Уилямс ръководи с твърда ръка двете си "момиченца", които през последното десетилетие направиха чудеса по най-престижните турнири и първенства в САЩ и по света. Винъс, за разлика от сестра си, се изявява и на други полета - на модния пазар пусна собствена дизайнерска линия, тази година издаде биографична книга, смята се за полиглотка - наскоро заяви, че започва да учи испански, немски, руски и китайски... Надали обаче би проявила интерес към българския, като се има предвид, че е "яла бой" от две наши момичета - преди няколко години от Маги Малеева и тази година от Цвети Пиронкова. Бившата номер 1 в света Серина Уилямс няма да може да защитава титлата си от Australian Open в началото на 2011 г., съобщиха наскоро информационните агенции. Причина за това е куриозната травма в крака, която американката получи след триумфа на Уимбълдън през лятото. Уилямс разряза крака си на счупена чаша, подложи се на операция и повече от половин година не може да играе.
И България може да се гордее със своя принос в списъка на изявените сестри. Нашите талантливи, красиви и чаровни сестри Малееви са уникално явление в световния тенис. Мануела, Катерина и Магдалена заслужиха място в топ 6 на световната ранглиста и поставиха купища рекорди, които ще останат завинаги вписани в историята на спорта. Големият тенис откри България чрез Малееви, а те откриха за подрастващите у нас великолепните перспективи на тази игра с постоянно растяща популярност. От първия успех на 12-годишната Мануела на "Ориндж боул" през 1979 г. до отказването на Маги през 2005 г. - вече четвърт век в световния елит има поне една Малеева. Заедно със стремителната си кариера, умело ръководена и подкрепяна от майка им Юлия Берберян, трите момичета имат изключително успешен личен живот, и трите са майки на прекрасни деца, както и изявени личности в обществото.
Магдалена Малеева достигна до четвърто място в световната ранглиста. Тя е най-младата от триото сестри Малееви. Започва да тренира тенис на осемгодишна възраст. Започва кариерата си като професионална тенисистка през 1989 г., когато е на 14 години. След 16 години в професионалния тенис спира да се състезава през октомври 2005-а. Последното й участие е на турнира в Цюрих, където отстъпва на Пати Шнидер в 729-ия си мач от професионалната й кариера. През юли 2004 г. се омъжва за дългогодишния си приятел Любомир Ноков. Има две деца - Юлия, родена през юни 2007 г., и Марко - декември 2008 г.
Мануела Малеева е родена на 14 февруари 1967 г. През 1981 г. печели "Ориндж боул" при девойките до 14 г., а през 1982 г. - Откритото първенство на Франция. Достига до 3-о място в световната ранглиста - най-високо класиралата се някога българска тенисистка, както и единствената печелила някога турнир от Големия шлем - US Open на смесени двойки с Том Гъликсън (1984 г). Оттегля се триумфално от професионалния тенис, след като печели турнира в Осака, Япония (трета категория) през 1994 г. с победа над Ива Майоли в три сета. Омъжва се през 1987 г. за швейцареца Франсоа Франие, от когото има три деца. В момента Мануела Малеева живее във Веве, Швейцария, с децата си Лора-Юлия, Ива и Тимо.
Катерина Малеева е родена на 7 май 1969 г. Започва професионалнната си кариера през 1984 г. Тя е най-успешната състезателка за отбора на България за Фед къп. Активът й е 29 победи и 22 загуби. Най-доброто й класиране за световната ранглиста е 6-о място през 1990 г. Омъжена е за Георги Стоименов, имат две деца - Ния и Захари.
Сред известните "сестрински" двойки в спортните среди у нас са състезателките по художествена гимнастика Лили и Камелия Игнатови. Лили е едно от "златните момичета" на България - двукратна носителка на Световната купа, носителка на златни и сребърни медали на световни и европейски първенства, шест пъти печелила купата "Жулиета Шишманова" и т.н. След приключването на състезателната си кариера Лили създаде собствен спортен клуб, занимава се с хореография, по нейна идея бяха създадени спектаклите "Орфей и Евридика" и "Легендата". След като приключи активната си състезателна дейност, Камелия Игнатова продължи да се занимава със съдийство по художествена гимнастика.
Сред "златните момичета" на Нешка Робева са и Адриана и Камелия Дунавски, които също имат куп отличия в колекциите си. И двете бяха възпитанички на ЦСКА, но Адриана се състезаваше индивидуално, докато Камелия беше в ансамбъла. Адриана е първата българска олимпийска медалистка в художествената гимнастика. В момента е старши треньор на националния ансамбъл по художествена гимнастика. Камелия към днешна дата е наставничка на националния отбор на Гърция.
Няколко звездни фамилии има и в областта на фолклора. Сестри Бисерови са родени в многолюдно семейство в с. Пирин и пеят от малки. Любимка, Неда и Митра започват своите изяви като трио преди повече от три десетилетия. Първа излиза на професионалната сцена Любимка. Тя прави записи за националното радио като солистка през 1977 г. Година по-късно БНР отново обявява конкурс за млади таланти. Трите сестри решават да се явят като самостоятелна формация. С огромна радост научават, че са сред финалистите. А наградата е възможност да запишат на магнетофонна лента част от репертоара си. Още тогава техните песни правят впечатление на специалистите със своята самобитност и оригиналност. Много са задграничните музикални пътешествия на прочутите сестри. През десетилетията активен концертен живот техните красиви пирински песни са радвали почитателите на фолклора ни в САЩ, Япония, Австралия, Азия и цяла Европа. Най-голямата сестра - Любимка, е изкушена от писаното слово. Една от нейните книги е посветена на певческото изкуство на трио "Сестри Бисерови", стигнали със своето изкуство до най-престижните концертни зали в света. Днес, 30 години след дебюта си, групата е в разширен фамилен състав, като включва вече и техните синове и дъщери - Манол, Росен, Гергана, Росица и Вера.
Вяра и Надежда Аджови са народни певици, близначки, родени в Самоков. Още на 16-годишна възраст стават популярни и извън родния си град с изпълнението на песните "Айде, легнала е Лиляна" и "Море, много ми я хвалят", които стават хитове в програмата на Радио София. През 1963 г. печелят наградата за дует на България с песента "Мари, Румено". През 60-те и 70-те години на миналия век близначките са отдадени на народните песни. В началото на 80-те години започват изявите им и като изпълнителки на стари градски песни. Вяра и Надежда са неизменни участнички в телевизионното предаване "На гости на бяло сладко". През дългата си кариера и до днес сестри Аджови са едни от най-обичаните изпълнители на стари градски песни и автентичен български фолклор. Изнесли са стотици концерти в страната, имат и многобройни гостувания в чужбина - Австрия, Италия, Франция, Либия, Русия.
Две наши момичета три петилетки неотменно съпътстват по цял свят звездата на балканската музика Горан Брегович. От 1995 г., когато той среща за първи път Людмила Радкова за записите на музиката към филма "Ъндърграунд", тя е постоянна вокалистка и солистка в неговия "Орекстър за сватби и погребения". А заедно с нея - и сестра й Даниела. Двете са завършили музикалното училище в Котел. Били са солистки в националния ансамбъл "Филип Кутев". Изпълнявали са солови партии в албумите на "Филип Кутев", участват в норвежкия филм "Музика за сватби и погребения". Люси има издадена касета в "Балкантон" през 1992 г. За Радкови Горан Брегович казва, че гласовите им данни са уникални и придават онова неповторимо звучене на песните му, с което те са станали любими на хората по всички континенти. На 22 октомври т.г. Людмила и Даниела Радкови бяха отличени с медали "За заслуги" за приноса им за развитието и популяризирането на българската култура по света, които им бяха връчени от президента Георги Първанов.