Сбогуване с душата на поета Георги Струмски
/ брой: 187
Четири книги е побрал юбилейният том с избрана лирика "Божествена искра живот" на Георги Струмски. Това е стожерът в творчеството на този писател, с когото се разделихме преди 40 дни, а днес по християнски обичай се сбогуваме с все още витаещата около нас негова душа. В заглавието-стожер той е вградил най-значимите знаци от своята художествена природа. Георги Струмски е едно разпознаваемо перо за редица поколения българи, които израснаха с неговите стихове и художествени книги за Майстора и Ангел Каралийчев. Поезията на Георги Струмски има широк диапазон, а нейната простота е най-силното й оръжие. Словото му е предпазено от каквато и да било натруфеност, изчистено е от всякаква помпозност. Неговата празничност е вътре в думите и в настроението, а не във външната му премяна. Той е застанал между двата колоса - Майстора и Каралийчев, и като че ли те са му естествената компания. Може Майстора да няма последователи и да не е школа за художниците, но Струмски е негов последовател във възпева си на красотата. Затова така органично стои до своя земляк.
Божествената искра е онова тайнство в словото на този автор, което съединява почти половинвековното му творческо горене в един светлинен гейзер, изригнал от пеещата му душа. В този гейзер бяха вгледани не само хилядите му ценители от младата аудитория на България, но и академици, професори, ценители на художественото слово. Затова един от тези ценители е подчертал дебело, че и сега ни е трудно да си представим съвременната българска поезия без неговите "момчета и момичета". Академик Ефрем Каранфилов изтъква дълбоката връзка на Георги Струмски с Кюстендилския край, където се е родил и израсъл, стремежа му да бъде певец на древните Велбъжд и Пауталия, на зелената и кротка планина Осогово, на тъжната Струма, на хората, които са живели, живеят и ще живеят сред овощните градини и аромата на цъфналите дървета... И акцентира академикът, че Георги Струмски усеща корените на живота - онова, което е трайното и силното, от което всъщност иде и гейзерът на високото му поетично слово. Там, в най-високата точка на този светлинен стълб, сега кръжи Душата на поета.