Създателят на първия български персонален компютър

Днес, когато сме неразделни с компютъра, малцина си спомнят за ИМКО-1 - първия български индивидуален микрокомпютър, създаден в далечната 1980 г. Година по-късно в Лондон, на международния симпозиум по роботика, ИМКО получи световно признание като високоефективна и много перспективна разработка, изпреварила най-големите конструктори и внедрители на компютърни системи в света - фирмите IBM, ДEK и др.!

Българските компютри се родиха в заводите на ДСО "Изот" на базата на кооперирането в рамките на СИВ по производство на периферни устройства. За раждането им решаващо бе научното осигуряване от Института за техническа кибернетика и роботика (ИТКР) при БАН. В този академичен институт колектив от електрончици под ръководството на ст. н. с. инж. Иван Марангозов (1925-1998) създаде индивидуален микрокомпютър - ИМКО-1, после ИМКО-2, известни под популярното име "Правец-82".

Ръководителят на колектива инж. Иван Василев Марангозов е завършил Втора мъжка гимназия "Г. С. Раковски" в столицата, възпитаник е на Държавната политехника (Техническия университет в София). С диплома на електроинженер по слаби токове постъпва през 1952 г. на работа в Слаботоковия завод - бил е монтьор, контрольор по качеството в цех, отговорен конструктор в лабораторията за радиоприемници "Родина" и "Балкан". Бил е и хоноруван асистент и преподавател в МЕИ и в Минно-геоложкия институт. Работи във Физическия институт на БАН, в завод "Електроника", създава първата в страната цифрова модулна система НОРЕЛ, по-късно е назначен за изпълнителен директор на първия завод за изчислителна техника (ЗИТ) в София. 

Стратегическа задача пред заводския колектив е да произведе електронната изчислителна машина модел ЗИТ-151 (по лиценз на японската Fakom-230-30 на фирмата Fujitsu). Под ръководството на инж. Марангозов са произведени първите 30 машини ЗИТ-151 - огромен успех за България по пътя към собствено производство на електронноизчислителна техника и нейното внедряване в стопанството и управлението на държавата. Първата значителна крачка в автоматизацията на административния и инженерния труд у нас стават териториалните изчислителни центрове (ТИЦ).  

Инж. Иван Марангозов поема ръководството на комплексната програма за приложение на микропроцесорната техника. Назначен е в БАН, където в Института по техническа кибернетика и роботика се утвърждава като безспорен експерт с решаващо мнение по въпросите на електрониката и управлението на промишлени роботи.  

Прелиствайки журналистическия си бележник, мога да свидетелствам, че заместник-председателят на Държавния комитет за наука и технически прогрес тогава инж. Ангел Ангелов - учен с влияние и власт, даде "зелена светлина" по пътя на Иван Марангозов към конструирането на българския персонален компютър. С помощта на инж. Кънчо Досев ученият създаде първия в България индивидуален микрокомпютър, който кръсти ИМКО-1. В опитната база на института бяха произведени 50 броя, които в академични и университетски лаборатории показаха отлични възможности.

Инж. Марангозов сам е подбирал членовете на колектива: 

- Подбирах ги по умението им колективно да работят, да мислят и да творят. Но и те са ме избирали...

Ст. н. с. инж. Петър Ангелов Петров бе заместник-директор и ръководител на секция в ИТКР, автори и съавтори на високоефективни изобретения в областта на техническата кибернетика бяха и инженерите Кънчо Досев, Георги Желязков, Борис Вачков и др.

"Четата на Марангозов" за година време сътвори значително по-съвършения ИМКО-2, той бе на нивото на най-модерните за момента персонални компютри в света, като при това работеше безпроблемно и с кирилица. Прототипът бе толкова успешен, че Министерството на просветата незабавно поръча 200 броя за училищата. 

Серийното производство на ИМКО-2 бе поверено на завод "Аналитик" в Правец, съоръжен с модерна производствена техника. Последваха компютрите "Правец-8М" и "Правец-8А".    

С бързото навлизане на 16-битовите персонални компютри на IBM (модела PC-5150) на световния пазар четата на Иван Марангозов енергично се включи в надпреварата и през лятото на 1984 г. разработи ИМКО-4 - първия български 16-битов персонален компютър, напълно съвместим с IBM PC-XT. И започна серийното му производство под името "Правец-16".

Ще повярва ли някой, че комбинатът в Правец бе проектиран за производство на 100 000 персонални компютъра на година, че България се превърна в най-големия производител на персонални компютри в рамките на СИВ! С български и чужди градивни елементи през 1985 г. тук започна производството на "Правец-16". Към 1989 г. комбинатът достигна две трети от проектните си възможности, а българският компютър се наложи на международния пазар. 

Втори път ще попитам вярвате ли: заводи, за чието построяване бяха дадени 25-30 млн. щатски долара, се изплащаха само... за 8 месеца (!) от пускането им в действие и след това даваха много голяма печалба. Производството на някои изделия на изчислителната техника, например електронните ни калкулатори "ЕЛКА", поставиха България на 4-то място в света - след Англия, Италия и САЩ...

Още няколко думи за Иван Марангозов: разностранно надарена личност, той владееше четири езика - английски, френски, немски и руски. Беше отличен музикант и като изпълнител на флейта е свирил заедно със световноизвестния ни цигулар Емил Камиларов. Още като студент имаше славата на най-добрия математик в курса - смайвал е често и известния професор Брадистилов с невероятната бързина при решаване и на най-сложни задачи. Известен бе и като отличен астроном теоретик. Но от всички пътища, за които съдбата го бе подготвила, Иван Марангозов избра електрониката и записа името си сред най-талантливите, най-заслужилите строители на съвременните информационни технологии в България. За изключителния му принос е отличен с Народен орден на труда - златен (1971), удостоен е със званията Лауреат на Димитровска награда (1982) и Заслужил деятел на техниката (1985).

"КОМПЮТЪРЪТ е определен стил и начин на мислене, на действие, на подход към проблемите. Той изземва за себе си рутинното и същевременно възпитава в изобретателност. Трябва да го направим, образно казано, наш приятел, да се научим да мислим с повече въображение, много по-логично, по-абстрактно." 

                    Иван Марангозов