Режисьор сам на себе си

Ценени и уважавани, не само в карето на картаджиите, те, двамата с Боян Ничев, останаха извън тройката Тончо Жечев, Здравко Петров и Кръстьо Куюмджиев. Но не и извън симпатиите им и тези на читающата млада публика тогава.
...Чавдар Добрев влиза в полемика и със заглавието на най-новата си книга "Модерна проза", такъв е той - полемичен и диалогичен. Не му е нито в стила, нито в техниката херменевтиката, типът на самоцелното човъркане из текста. Но, минал през школата на Дьорд Лукач, през Московската филмова академия - не можеше да остане безразличен към проблемите на творческата психология или чисто текстуалния анализ. По природа обаче е закачлив, (случката с несъстоялата се среща със Симеон II, резолирана чистосърдечно, по чавдардобревски: "Съдбата често размахваше пръст под носа ми, но аз отказвах да си взема поука"- ("В епицентъра на паметта", с. 38.)
Чавдар Добрев влиза често в предварително обречени спорове, в изначално загубени каузи. Но никога не се е презастраховал! И в текстовете на любими автори се потопява, не за да извлича от тях дълбокомъдри с в о и  анализи, но да направи с в о я  прочит, да изрази и изкаже с в о я т а  гледна точка, позиция. Нещо, толкова рядко днес!
От последната му книга - в голяма степен антологично подбрана, това се вижда най-добре. Както се вижда, че негова голяма "слабост" са Емилиян Станев и Йордан Радичков - знаковите имена на отминалия литературен век. Тук професорът хвърля най-много усилия и страст. А страст не му липсва! Напротив, има я в излишък. Съвсем в негов стил е саморазкриването, което той прави в уводните думи на главата за Емилиян Станев: "Една от книгите ми, моя литературна и гражданска изповед, така се и нарича: "Забранените плодове на познанието. Емилиян Станев." В тая монография  - продължава самоанализа си Чавдар Добрев - наред с всичко останало давам израз и на съкровеното си желание да открия себе си и своето разбиране за действителност и култура в контекста на голямата дискусия, която прозаикът Ем. Станев организира върху ценностите на човешкото битие"
("Модерна проза. Втората половина на 20-ти век и след това", с. 96).
Намирам в Добревото самопризнание едно достойно попълнение на досегашните ми разработки в жанра "автопортрет в движение". Такова, каквото е, да речем, самонаблюдението на Томас Ман, който в кораба, на път за САЩ, където ще изнася доклад върху романа, се удивлява сам на себе си: да напише роман, после - доклад за романа, а накрая и есе: как се е изхитрил да съвместява всичко това. Не оставя нищо за изследователите си!
Чавдар Добрев нерядко изпада в подобна ситуация, след като е успял да "отрежисира" текста, който се е заел да анализира: "Преди години и аз не толкова лесно се ориентирах в многозначността и отворения финал на Радичковата проза...(с. 232 )
Кой днес би изпаднал в подобно очарователно самопризнание?!

Еуфорията на... откритието

Подобно "откъсване от действителността" наблюдаваме у проф. Чавдар Добрев  при общуването му с текстовете на големи автори. Там са и най-големите му открития; в самозабвенното отдаване на текста, в изравянето на най-дълбоки и същностни черти, с оглед  на неговите търсения и предпочитания. Импонира ми този тип търсене и мислене, когато заради някое попадение авторът е склонен да остави временно научната апаратура и да се отдаде на еуфорията от откритието. Да сподели с нас, читателите, като пред най-близки, радостта и вълнението от станалото.
В такива именно случаи текстът напомня повече режисьорска тетрадка: с разгърнатите критически размишления, с характеристиките на отделни герои (Кондарев, Христакиев и Коста Джупуна от "Иван Кондарев" на Ем. Станев; Георг Хених и другите герои от новелите на Виктор Пасков). Така авторът ни предоставя материал за обсъждане и коментар, вместо категорични изводи и постулати.
Този маниер отговаря напълно на натюрела на критика - динамичен, често изнервящо подвижен и енергичен, но никога - скучен!
Ето го в прочита на новелата на Виктор Пасков "Балада за Георг Хених":
"Вещта, която подменя човека, е позната метафора в съвременното изкуство.(...) Така както връстникът на Пасков Ст.Стратиев вкара в обръщение гардероба, така Пасков "прави от Бюфета фокус на сюжета. ...Бюфетът обозначава изчерпване на нравствената издръжливост; отнемане на идеала и подмяната му с фалшификати."
И - следва оная характеристика на главния герой, удобна за актьорско тълкувание и превъплъщение. "Какво намират двамата персонажи, решили... да измайсторят бащата-бюфет - изконното желание на майката? (с.485)
Така или иначе Бюфетът вече заема своето място - "измества другите ценности", "големееше, изправяше се огромен пред очите ни": "символ на деформираното потребителско общество". Чавдар Добрев е

неуморен в издирването

на крайния резултат от своите наблюдения (дори това да е един така очебиен контраст между бюфета и цигулката на стария Георг. Сам сякаш учуден от откритието си заключава: "...свързването на житейските с евангелските истини, развитието на сюжета на равнище Дом на музиканта тромпетист и Мазе на стария лютиер..."
- И сега - направо признава Чавдар, ми се иска да споделя впечатленията си от тази Радичкова творба (става дума за "Ноев ковчег") в по-спорна, но и в по-автентична форма: формата на непосредствен прочит на текста. С неизбежната откъслечност на възприемането му, с амбицията от частни наблюдения да се извлекат общозначими обобщения, с намерението да бъдат фиксирани стриктно сюжетните ядра ...Стъпка по стъпка, с отпратки към творческата практика на прозаика, но и разсъждавайки върху философията и естетиката на Радичков, ще мога ли да се добера до същността на романа?...
По-нататък той изведнъж ни поднася своето прозрение за тънкостите на Радичковия стил:
"Ето как всеки е съпричастен към съдбата на другия!... А всъщност през цялото време е бил загледан към своите фиданки под прозореца и следи да не би изневиделица да се появи козата и да бастиса милите, прескъпи на сърцето му фиданки. (с.221)
Но ето и едно още по-откровено признание, от същия роман, в същия дух:
 От година на година все повече ме обзема натрапчивото чувство, че с когото и да говоря, то той уж взема участие в разговора, и дори се мъчи да надникне в очите ми. Но това е само привидно. Всъщност той нито ме гледа в очите, нито ме слуша, а е заслушан в нещо свое си..."


По-скоро компаративист отколкото есеист

Тук Чавдар ни открехва не, направо разтваря широко вратите на своята творческа работилница! С това "наслагване на фрагменти" той е по-скоро компаративист, нежели импресионист или есеист... във всеки случай - далеч от методите на структурализма и харменевтиката.
Всъщност Чавдар Добрев е поравно широк и дълбок, разпределен, така да се каже, в двете посоки на критическата координатна система. Широта на възгледи и познания, широта на избора - от Томас Ман до Димитър Димов; от дълбинния анализ на Радичковата парадоксална проза до сценичния гений на Леон Даниел... Но най-дълбоко в човекознанието постига във "Всекидневият Леон Даниел" - ("...реалността е по-ненадейна").
 Като истински учен Чавдар Добрев допуска да го изненадат собствените му открития. Така е в анализите на Радичковите новели и разкази, особено в "романа" "Ноев ковчег"; така е в подстъпите към Емелиян-Станевата философия, така е най-вече в превъплъщението-потъването му в света на всекидневния Леон Даниел. За да стигне до простичкия (?) извод: така, както Цветан Тодоров е френски, Леон Даниел е български интелектуалец.

Раздвояване на характера

Впрочем Чавдар Добрев ни "позволява" да надникнем и по-дълбоко  в неговите превръщания и превъплъщения. В книгата "В епицентъра на паметта" намираме и ония литературни характеристики на близки на сърцето му хора - по родови и общочовешки белези - което е отправка и за по-сериозни наблюдения. Но най-вече - за характеристиката на авторовата личност. Той изявяваше тъкмо тая двойственост, по-точно раздвояване на характера, за която пише в цитираната книга: от една страна - избухливост, бързо отстъпваща място на смирение и привидно покорство. "Изследвал" съм тия негови състояния по време на дългите картови "запои" . В тая игра "маските падат", по израза на Здравко Чолаков, Бог да го прости! Каретата не бяха едно и две - с преливане на играчи от едното в другото - може би 5-или 6? Дико Фучеджиев, Тончо Жечев, Атанас Мандаджиев, Боян Ничев, Димитър Канушев, споменатият Здравко Чолаков, по-рядко - Атанас Наковски, Рангел Игнатов, Димитър Стефанов...
Петър Алипиев и още няколко от провинцията слагахме в "гостуващи". Те се включваха повече в летните игри, на морето, в писателската станция. Много нарядко "гастролираха" Орлин Василев, Дончо Цончев, а Милена Цанева, Антоанета Войникова и Васа Ганчева  бяха предпочитани в мъжките карета заради тяхната пламенност...
Голяма атракция бяха Ст. Ц. Даскалов и бай Гео Крънзов. Радичков пък имаше ролята на наблюдател, с трудно скривано желание да се включи.  
 От останалите (живи) не мога да не спомена Йордан Василев, Георги Саев, Георги Величков, Иван Маразов, Андрей Андреев. А Александър Геров имаше специално каре. В него неколцина имахме привилегията на постоянни... Между които понякога и Енчо Мутафов. Мога да си представя сега как

страстната и любопитна природа


 на Добрев не е могла да издържи на предложението да сътрудничи "с анализи на външното ни разузнаване". Та това е негов "юношески блян" - да стане разузнавач, да играе "нелегал". Неговият авантюристичен нрав обаче не се проявява в литературните му занимания. Тук той е трогателно сериозен и вдълбочен, без сянка от голо любопитство и самоцелна игра. Като Еркюл Поаро? Или Шерлок Холмс?
След като имах лекомислието да сътворя един документален филм за Радичков, след като при това бях подчинил на тезата си, че Радичков е в известен смисъл религиозен такива участници като Антон Дончев и Румен Скорчев, Атанас Свиленов и Йордан Ефтимов, сега вече съжалявам, задето не съм ангажирал за този моя авантюра Чавдар Добрев!
Иска ми се в тоя ред от мисли да кажа:
Тъкмо си мислим, че сме "хванали" Добрев, че сме уловили най-съществените черти от характера и техниката му, а той все ни се изплезва: не ме ли видяхте в кафенето на СБП? където и както аз съм видял някои от героите на Дончо Цончев и Васил Попов?
Неуловимият Добрев... И непознатият Добрев. Уж го четем и виждаме всеки ден. Всеки ден ли казах? Точно това той не е, не е всекидневен; необичаен е, трудноуловим!...
Като режисьор, който никога не излиза пред завесата за поклон пред публиката.
Режисьор и на самия себе си...    


Чавдар Добрев   


Факсимилета от кориците на "Модерна проза"

и "В епицентъра на паметта"