Рефлексите на бившата империя
Последните социологически анкети показват, че 60 процента от турците са против членство на страната им в Европейския съюз
/ брой: 65
Отношенията между Запада и Турция видимо охладняват. Във Вашингтон сериозно се безпокоят от това, че управляващата проислямистка Партия на справедливостта и развитието напоследък гледа по-често на Изток и се стреми да укрепи връзките с Русия и с близкоизточните си партньори, за които Турция е добър пример. Светската република, създадена след разпадането на Османската империя от Ататюрк, е сочена, особено след бунтовете в арабските страни, като културен и секуларен модел. При това тя е член на организацията "Ислямска конференция". Но значението на Турция в световната политика се определя и от още няколко фактора - разположението й на границата между исляма и християнството, 72-милионното й население, развитата промишленост и селско стопанство (15-а най-силна икономика в света) и втората по големина армия в НАТО. Което определя и "особеното" й поведение през последните години. Тя например, макар че е член на Североатлантическия алианс, не споделя вижданията на партньорите си за иранската ядрена програма, нито пък за характера на събитията в арабските страни, промени и политиката си към Израел. Паметна е рязката реакция на Ердоган, който демонстративно напусна Международния икономически форум в Давос след драматичен сблъсък с израелския президент Шимон Перес по проблеми, свързани с ивицата Газа. Тогава Ердоган гневно осъди израелската политика, разигравайки успешно и за вътрешни нужди политически театър. През миналия май Израел нападна кораби с хуманитарна помощ за Газа. При тази акция загинаха 9 турски активисти, което влоши още повече отношенията с Турция.
Днес завоят на Анкара във външната й политика е очевиден. Но по-важното е, че Турция не бездейства в чакалнята на Европейския съюз, а с много прагматизъм и гъвкава стратегия гради перспективни отношения с източните си съседи. За смяна на приоритетите е рано да се говори, но обществените настроения са сигурна база за логичната преориентация. Резултатите от неотдавнашно социологическо проучване показват, че 60 процента от турците са против членството на страната им в Европейския съюз. За сравнение през 2005 г. когато започнаха присъединителните преговори, 65 процента от турските граждани подкрепяха идеята за интеграция на страната в структурите на ЕС. Днес в Анкара преобладава убеждението, че Брюксел прилага двойни стандарти и не спазва обещанията си. Премиерът Ердоган изрази ясно евроскептицизма си с думите: "Не искаме да сме в тежест на Европейския съюз. Ако не ни искат - не губим нищо. Тогава те избират да бъдат християнски клуб". По този повод "Ню йорк таймс" писа, че Анкара се опитва да се измъкне от американската усмирителна риза и да се самоутвдърди като независим геополитически играч. Такива са днешните реалности. Но новият стил на турската дипломация все още не означава разрив със Запада, а по-скоро определена корекция с отчитане порасналите възможности на страната и ролята й на енерготранспортен възел.
Миналата седмица при посещението си в Москва турският премиер, който се кълне в Ататюрк, но често е съпровождан от забрадената си съпруга, отново показа, че страната му има самочувствието на реална регионална сила от първа величина. Рефлексите на бившата империя, владяла неспокойния Близък изток до Първата световна война, се наблюдават все по-често. Не случайно на пресконференцията с руския президент Медведев след края на преговорите Ердоган припомни, че на 16 март се навършиха 90 години от подписването на руско-турския Договор за приятелство и братство. Русия е първата, която признава границите на новата турска държава и законността на нейното правителство. Благодарение на този договор Турция получава значителна финансова помощ и морална подкрепа от Москва срещу окупационните сили на Антантата, а съветска Русия - мир на своите южни граници, което й осигурява успешен край на войната срещу чуждите интервенти. По-късно, през 1925 г., Русия и Турция подписват в Париж нов турско-съветски договор за приятелство и неутралитет. Двете страни се задължават да не участват в никакви враждебни действия на трети страни против една от тях. И спазват това си задължние.
Днес и Русия, и Турция преживяват период на възраждане и имат достатъчно стратегически стимули за сътрудничество помежду си. А историята е безспорната най-добра учителка. Но в случая тя е привикана на помощ като свидетел, който обяснява днешния взаимен интерес. Впечатляващ е фактът, че докато светът е в паника и храни съмнения дори в така добре организираната държава като Япония, Турция дава голям кредит на доверие на Русия. Апокалиптичните картини от аварията на АЕЦ "Фукушима" накараха много държави да заявят, че ще преоценят и ще съкратят ядрените си програми. Турция и Русия обаче обявиха, че започват реализацията на големия съвместен проект - строителството на първата на територията на Турция атомна централа с четири енергоблока по 1200 мегавата. Тя ще се строи в района на Аккую, в провинция Мерсин, и ще струва 20 милиарда долара. След унищожителното земетресение в Япония много специалисти заговориха, че строителството на АЕЦ на територията на страна, която се намира в сеизмична зона, е опасно. Но Ердоган и Медведев спокойно обясниха, че проектираният ядрен обект ще има най-модерната система за сигурност. Очаква се след месец да бъда заложен фундаментът, независимо от съпротивата на някои екологични организации. На пресконференцията Ердоган обясни още, че АЕЦ "Аккую" принципно ще се отличава от централите, които се експлоатират в Япония. На свой ред Медведев подчерта, че Русия и Турция се намират в сеизмични зони, но принципите, заложени в проекта, позволяват да се избегне въздействието даже на най-силното земетресение. Той определи бъдещата турска АЕЦ, която ще бъде построена от "Атомстройекспорт", като "добър проект, много интересен и изгоден за турските партньори". "Русия за пръв път поема отговорността не само за строителството, но и за експлоатацията на централата", посочи руският президент.
При взитата на Ердоган в Москва се състоя заседание на Съвета за стратегическо сътрудничество между двете страни и бяха разгледани много въпроси, свързани с взаимодействието в областта на енергетиката и на военното дело, както и на свързаните с него възможни проекти и съвместни действия. По една от важните теми - цените на газа (Турция внася 64 процента от потребявания газ от Русия), и строителството на тръбопровода "Южен поток", който трябва да мине по дъното на Черно море през турски териториални води, не бе постигнато съгласие. Пробив бе направен обаче в областта на туризма - подписано бе споразумение за опростен визов режим. От 16 април руските туристи, които влизат в Турция за по-малко от 30 дни, няма да имат нужда от виза. През миналата година Турция е посетена от 3 милиона руснаци, повече, отколкото са германците. "Олга изпревари Хелга" - писа по този повод вестник, издаван в Анталия.
Европа е не само географско понятие. Нейната същност се определя от историята й. А със създаването на ЕС тя се превърна и в политическа идея, доказала своята ефективност. Русия и Турция, по-голямата част от чиито територии са в Азия, са участвали и участват в сътворяването на европейската история. Днес прагматизмът и интересите им определят възхода на техните отношения, които могат успешно да се развиват и без директиви от Брюксел. Годишният стокообмен между тях вече надхвърля 38 милиарда долара. Естествено е при тези условия амбициите на Анкара за членство в ЕС да помръкнат. И тя да обърне взор на Изток, превръщайки двойната си идентичност в един от стратегическите активи.
Порасналото самочувствие на Турция пролича много ясно в изказването на турския външен министър Ахмет Давутоглу пред международен форум в Сараево през есента на 2009 г., където той не скри бляновете си за завръщане на Балканите към ерата на Османската империя. В беседата си на тема: "Османското наследство и мюсюлманските общности на Балканите" ръководителят на турската дипломация очерта контурите на неоосманската "харта". Той не скри великодържавническите и експанзионистични стремежи на Анкара зад теоретичните формулировки: "Ние ще възродим това време, историята на османските Балкани е била успешна и сега трябва да възкресим полуострова. Ще направим Балканите, Кавказ и Близкия изток заедно с Турция средище на световната политическа сцена. Това е целта на външната ни политика в бъдеще и ще я постигнем".