Повест за истинския човек

Сигурно повечето момчета мечтаят да станат пилоти. Поне така беше, когато бях дете. Аз също мечтаех един ден да се кача на тези метални птици и да летя високо и надалеч. Дори тайно исках да стана военен пилот. Може би имаха влияние и филмите, които бях гледал. Но ме очакваше разочарование, защото сложих очила. С проблеми с очите няма как да пилотираш изтребител, казаха родителите ми. Мечтата обаче остана. Сглобявах модели на самолети, гледах филми, четях книги за пилоти асове. Но тази, която ме разтърси, беше "Повест за истинския човек" на Борис Полевой.
За тези, които не са я чели - в нея главният герой е Алексей Мересиев. Негов реален прототип в живота е героят на Съветския съюз майор Алексей Маресиев. След въздушен бой самолетът му е свален, а летецът 18 дни пълзи в снежната гора,  храни се с корени и дребни животни, докато стига до територия, контролирана от Червената армия. Краката му измръзват и са ампутирани и заменени с протези. Но пилотът намира в себе си сили и след упорити тренировки се връща в строя и отново участва в битките срещу нацистите. Общо във Втората световна война има 11 доказани въздушни победи, 7 от които са след ампутацията.
На книгата попаднах преди дни, докато се ровех в библиотеката си. И сякаш отново се върнах в онези години. Спомних си какво вдъхновение бе за мен главният герой със силния си борбен дух. Един учебник по мъжество. Как да оцелееш, когато изглежда, че нямаш шанс. При това - да останеш човек. Да се бориш да живееш, защото знаеш защо живееш.
Наистина впечатляващо произведение, чието първо издание се оказа, че било точно преди 70 години - през 1946 година. Оттогава книгата е претърпяла 80 издания, преведена е на 49 езика. Малко по-късно по нея е създаден филм, който също си спомних, че съм гледал.
И си мисля, че в днешното съвсем негероично време е нужно да препрочетем тази книга. Със сигурност младите хора у нас не са я чели. Но в книги като нея може би се крие онзи пример, от който подрастващите имат нужда. Подвигът си е подвиг - не може и не трябва да бъде вкарван в идеологически рамки.
Не можах да стана пилот, но винаги съм се възхищавал на тези хора - силни, смели, достойни, отговорни, поемащи риск, но риск премерен и ако се наложи - готови на подвиг. Това си мислех, докато препрочитах тези дни книгата "Повест за истинския човек".