Последната молитва на поета Карол Николов и амин със сбогом
/ брой: 5
Съдбата винаги е била немилостива, дори жестока към поетите. Преди броени дни се видяхме в дома им след тежка операция - ампутиран крак. Беше обаче с висок дух. С жена му Анна отбелязваха своята златна сватба. И идеята ни бе да я превърнем и в литературна сватба във Файтона. Карол и Анна ми подариха екземпляр от новата книга "Златна сватба" - с обич за вековечен спомен, току-що излязла на бял свят. И аз вече се готвех за внушително празненство в литературния салон "Старинният файтон", където неведнъж е гостувал поетът Карол Николов. Още се помни вълнуващият му юбилей с неговото петокнижие, а аз му готвех приятелска изненада, когато най-неочаквано неговата Муза ми съобщи вестта: Карол почина... Онемях, не исках да повярвам. Затова продължих да общувам с новата, последна стихосбирка "Златна сватба", в която освен цикличната поема "Обречени един за друг", има и "Молитва за една любов"... Любовта на поета ме възхищаваше. Той цял живот бе една пееща птица за своята голяма любов. Трепереше над нея, защото беше наясно колко лошо място е светът за чистите пориви на влюбените души. Мото на живота на тази любов през целия живот е бил и остана до последния му ден ето това, което е в "Златна сватба":
Само тези, които обичат,
са добри и човечни.
Само тези, които обичат,
са вечни.
Бързам да стигна до молитвата на поета. Ето я:
Не ми я вземай, Господи! Тя беше всичко
в огризгания ми от хищници живот,
душа и отчаяние - едничкото,
което имах в пътя си без брод.
Нататък в молитвата поетът говори за нейната саможертва при приемане на тежкия жребий. И влязла в ролята на съпруга и майка, тя е по-предана дори от него и крепи семейството. Той носи тежък кръст като наследство от предишни времена. И в следващата изповед става ясно: С каква неутешима болка тя се бореше, за да покаже с обич на света... Ето тези драматични изповеди щяха да звучат във Файтона на златната сватба на Поета и неговата Муза, но съдбата се намеси и замени празничното настроение с прощални думи. Затова поне погледни, читателю, чудесната корица на последната му книга и прочети накрая неговия "Залез". Амин. Какъв човеколюбив благородник беше Карол.
Залез
Ела до мен, седни и нека залезът
да ни изпълни с нежна доброта -
от любовта ни някога запалена,
от стария пожар на младостта.
Далече някъде денят потъва
и изтънява светлината като дим,
и гребенът на планината се огъва,
и става синкаво необясним.
И от отблясъка вечерен озарени,
ний се преливаме във залезния час,
и той, завършил своето движение,
със нещо се прощава като нас.
И от предчувствие, възхождащо след залеза,
пред входа предстоящ на вечерта,
и пред безбрежието на всемира ален,
ще те прегърна както в младостта...