ЕкоНомика
Политическо безсрамие
/ брой: 62
Един прочут фантаст твърди, че в някои части на Вселената от срам се умира. Когато сторят нещо низко, извънземните същества се изпълват с чувство на дълбоко презрение към себе си и спират да съществуват. За щастие на нашите политици ние сме от другия край на галактиката. Срамът не е присъщ на политическия човек - във всичко той вижда само ползи за себе си и разходи, които се стреми да избегне. Политиката принизи срама до най-глупаво човешко чувство: да те е срам, че те е срам.
Наивни са вярващите, че хората във властта се вълнуват какво става по големия свят или ги е грижа за положението на народа, за националното наследство - и очакват от тях политики, които да подобрят икономиката и подкрепят обществото. Мислите, че някой от управляващите се интересува от такива неща? Оптимист е героят на Михаил Булгаков, за когото хората са си хора, просто малко покварени от жилищни неволи.
Управляващите по правило замитат следите си, когато бъркат в големите каси, но дребната им алчност ги разкри по бели гащи в сделка с много по-малък интерес. Толкова евтина се оказа търговията с апартаменти в замяна на политическо обслужване в България, че да ти стане неловко. Една квартална жилищна сграда изигра ролята, която много по-рано трябваше да получат публичните средства за милиарди, усвоени с обществени поръчки от близки строителни фирми или потънали в енергийни ями.
По отношение на срама правителството се намира в положение на пълен фалит. Но какво ще стане след фалита? Не си струва някои да напускат кабинетите си, за да идват на тяхно място същите като тях. Българите се изпълват с убеждението, че залите с прашасал плюш не са мястото, където трябва да се вземат решенията за бъдещето на страната. Назрява промяна не просто на партията във властта, а на принципите на държавно управление.
Такава радикална промяна ще настъпи, ако във властта се появят идеи - за бъдещето, народа, технологиите, планетата, подобряване положението на хората, за такива неща. Ако решенията на управляващите се ръководят от големи и правилни идеи, а не от личен келепир, в обществото ще настъпи ренесанс. Идеята е сложно нещо, затова материалът на политиците все пак има значение. Да ги избираме и според интелекта.
Бележит българин каза: "Времето е в нас и ние сме във времето". Съвременни означава да гледаме навън, да се учим от съседите, да възприемаме нови технологии и подходи. Да сме жители на света и на своето време. Народът се съхранява, когато държавата се обновява и става по-гъвкава и компетентна. Националната идея трябва да се формулира с понятията на XXI век: култура, природа, космос, развитие. Стига кухи фрази за стабилност, разтягани из покорни медии от хора без капка срам и празни откъм идеи.
Идеите движат света. Те увличат хората да работят и им вдъхват самочувствие. Видяхме с какво се занимават нашите властимащи, тях идеите не ги касаят. Затова скоро ще ги измести нещо ново, подобаващо на голямата история на българския народ.